Ленърд Киршен е едно от легендарните имена за журналистите в Асошиейтед прес. Заради куража да отразява от Източна Европа първите години на студената война и заради това, че е първият от тази агенция, осъден и затворен заради професията си. "Заслугата" е на комунистите в Румъния и на техните репресивни служби "Секуритате".

През 1950 г. той е осъден на 25 години затвор по обвинение в шпионаж в полза на САЩ и Великобритания и е пуснат чак след десет години. "Разпитите ми продължаваха непрекъснато дни наред, седмица след седмица, караха ме да пиша и да преписвам безкрай биографията си и ме заплашваха, че имат методи, с които могат да накарат всеки да изпее и майчиното си мляко. Натикаха ме в килия метър на два и ме караха непрекъснато да обикалям бос в нея в продължение на шест часа и "да си мисля". После ми подхвърлиха сламен дюшек, пропит с урината и кръвта на предишните страдалци, след два часа сън ме вдигаха и всичко се повтаряше отново. Крачех и плачех. Молех се да умра, блъсках главата си в стените, а тъмничарят ме биеше с колан през краката и викаше: "Не спирай!" Бях готов да подпиша всичко." Това разказва след освобождаването си Киршен, който под нетърпим тормоз подписал "самопризнание" и бил изпратен в затвора Жилава - крепост от ХІХ век за 600 души, в който били натъпкани 2500. Страданията си журналистът описва в книгата от 1963 г. "Затворник на червеното правосъдие", която в. "Таймс" определя като "една от най-добрите книги от жертви на комунизма".

Киршен умира през 1983 г., шест години преди рухването на режима на Николае Чаушеску и почти четвърт век преди да започнат разкритията, че негови колеги журналисти, включително от авторитетни медии като Би Би Си, са работили за "Секуритате". Ключова роля в този процес играе

призоваваща да се разкрие цялата истина за бившите или настоящи служители и информатори на спецслужбите, които работят в медиите в Румъния.

Кампанията "Чист гласове" наистина успя досега да накара няколко известни журналисти да признаят, че са докладвали на "Секуритате" за колегите си. Бившият новинар на Би Би Си - 41-годишният Карол Себастиян, потвърди, че е пращал информации за своя приятел, поета Андрей Бойду, след като от "Секуритате" го заплашили, че ще разгласят как е отказал да се ожени са своя състудентка, забременяла от него, докато бил във втори курс. След това той работеше за румънската секция на британското обществено радио и бе известен критик на комунистите, наследили Чаушеску след "революцията" от 1989 г. "Това е неизличимо петно върху моята кариера и живота ми", каза Себастиян пред румънското радио. След това той подаде оставка от националната телевизия, въпреки че Бойду разказа, че в досието си е видял само безобидна информация, предоставена от Себастиян.

Друг известен журналист, чийто баща е бил политзатворник, е информирал службите за румънските емигранти в Канада. Валентин Хосу-Лонгин направи признанието пред в. "Зиуа" - изданието, което играе водеща роля в кампанията "Чисти гласове". Шокът бе още по-голям поради факта, че бившата му съпруга Лусия Хосу е автор на разтърсваща документална поредица за ужасите на комунизма. "Той можеше да издържи на натиска най-малкото заради паметта на баща си", каза тя.

Дан Чачир - уважаван коментатор по въпросите на Румънската православна църква, пък разкри как е бил превърнат в оръдие на "Секуритате" заради параноята на службите от гостуващи чужденци. Той разкри пред Асошиейтед прес как през 70-те години е бил принуден да предава информация за италианския поет Мимо Морина и за френския писател Елен Сису при посещенията им в Букурещ. "Секуритате" ми се отплати с няколко стека цигари, споделя днес Чачир. Той допълва, че се е изповядал за греха си пред православен свещеник и сметнал, че това е достатъчно да облекчи съвестта му. Но после дошла кампанията "Чисти гласове" и той решил да я подкрепи с публично признание.

И това може да се окаже само

Асоциацията за граждански медии изпрати на Националния съвет за изучаване архивите на "Секуритате" (CNSAS) списък с близо хиляда имена на журналисти от централни и местни медии с молба да бъде проверено миналото им. Първите няколко журналисти вече бяха поканени на събеседване от CNSAS с напомнянето, че ако не се явят или не съдействат на разследването, са заплашени от незабавно уволнение.

По закон те са длъжни да се явят през септември на интервюто в CNSAS, както и да предоставят копия от трудовите си договори и най-подробна биография. "Ако искате да прекратите проверката, можете в срок от 15 дни след получаването на поканата да ни изпратите копие с вашата оставка", се казва в съобщението на института. В текста се уточнява, че проверката може да бъде извършена и в отсъствие на журналиста, а заключението ще му бъде изпратено в писмен вид.

Някои новинари протестираха срещу "задължаващия и неелегантен" тон на съобщението. Редакционното ръководство на вестник "7 дни плюс" заяви, че макар да не е против проверките на CNSAS, очаква малко по-цивилизован подход: "Това прилича на сталинистко-маккартистка истерия." Изданието подхвърля и хипотезата, че така институтът по-скоро ще натрупа огромна база данни за журналистите и редакторите в Румъния. Григоре Картияну, зам. главен редактор на в. "Евениментул зилей", обаче смята, че няма нищо необичайно, и заявява, че всичките му колеги ще се явят в CNSAS. На 9 септември е поканен да се яви в института и Виктор Ронкея, координатор на кампанията "Чисти гласове", за да предостави документите и информацията, с която разполага по разследването.

присъствието на сегашното разузнаване в журналистическите редици

Говорителят на разузнаването SRI Мариус Бъркару заяви това лято, че службата му наистина разполага с тайни агенти във всички масмедии, където е преценила, че има нужда от присъствие. Признанието, че се работи сред журналистите, не е от вчера - още през 2001 г. то бе направено в отговор на парламентарно питане. Тази информация обаче е останала някак незабелязана и без последици и затова сега парламентарната комисия за контрол над разузнаването започна разследване защо се е случило така.

Своята подкрепа даде и премиерът Калин Търичану, който този месец призова разузнаването и контраразузнаването да изтеглят агентите си журналисти, след като службите бяха принудени да признаят, че все още имат свои хора по агенции, вестници, радиостанции и телевизионни канали.

На 5 август Асоциацията за граждански медии поиска от международни организации за защита на човешките права и свободата на словото да окажат натиск върху Букурещ да забрани изрично в законите за дейността на спецслужбите използването на журналисти като тайни агенти. Асоциацията допълни, че забраната трябва да се разшири и върху инфилтрирането на разузнавачи в правосъдието, политическите и религиозните организации. Призивът е отправен към Европейския парламент, Съвета на Европа, ОССЕ, Хелзинкския комитет, Международната федерация на журналистите, Световната асоциация на издателите на вестници, "Репортери без граници" и Комитета за защита на журналистите.

В етичния кодекс на румънските журналисти е записано, че се препоръчва с цел избягване на конфликт на интерес новинарите да не членуват в политически партии или да са информатори и агенти на тайните служби. Такава дейност обаче не е незаконна и затова Асоциацията призова журналистите доброволно да прекратят изпълняването й.

Що се отнася до отварянето, осветляването и затварянето на страницата "Секуритате", в румънските медии цари почти пълно единодушие. "В Румъния досиетата се унищожават, крият, изгарят и употребяват за шантаж. С това трябва да се приключи - да ги отворят, да има три дни суматоха и да продължим напред", казва журналистът Корнел Нистореску.