От средата на юли 60-годишният председател на УС на германски химически гигант BASF Юрген Хамбрехт застана начело на Комисията за Азия към германската икономика. Органът, иницииран от канцлера Хелмут Кол през 1993 г., представлява интересите на 1500 германски компании. Между 1995 и 1999 г. химикът Хамбрехт, добър познавач на Азия, управлява от Хонконк бизнеса на BASF в региона.

- Във всеки случай днес те са значително по-силно представени, отколкото в началото на 90-те години. Оттогава броят на германските предприятия в региона се покачи от 1800 на 3200, директните инвестиции се увеличиха над четири пъти и стигнаха 43 млрд. евро.

- Има и много средни предприемачи сред тях - най-често фирми, които са отишли в Азия заедно с клиентите си от едрия бизнес. Но вярно е, че много средни компании имат още да наваксват в Азия и могат още много да постигнат.

- Не е задължително. В най-честите случаи мощностите в Азия се изграждат паралелно с наличното производство в Германия или Европа. Азия е интересна преди всичко като голям и динамично растящ пазар и едва след това като изгодно място за производство. Ако компаниите искат да печелят от растежа в Азия, трябва да са разположени на съответния терен. В химическата индустрия ние очакваме половината от растежа ни в бъдеще да идва от Азия. Така че почти няма алтернатива на ангажиментите там.

- Естествено, че има рискове в Азия. Но политическите опасности намаляха през последните години, също и в Китай. От конкурентната среда възникват напълно други проблеми. Най-малкото в няколко индустриални бранша - например в производството на цимент, стоманодобива, домакинските уреди или пък в автомобилостроенето - в Китай вече са налице и продължават да се появяват големи свръхкапацитети в Китай. Всеки, който отиде там, трябва много точно да прецени пазара.

- Тази опасност принципно съществува и в другите азиатски страни, също и в Северна Америка и Европа. В държави като Китай или Индия проблемът обаче е особено силно изразен. Отчасти корените се крият в културата. Но китайското правителство междувременно подхожда много решително към проблема. В крайна сметка вече не е въпрос на правна ситуация, а по-скоро на прилагането на законите.

- Виждаме значителен напредък. Ситуацията ще продължи да се подобрява съобразно степента, с която Китай развива науката и изследванията си.

- По възможност да не изпуска от ръце ядрото на своята технология. И ако в Китай използва технологията от днес, то трябва да има в джоба си и технологията от утре и също да я пази като очите си.

- И този проблем не е изключително китайски или индийски. Например заради китайската традиция на даване на подаръци при определени обстоятелства границите естествено се размиват. Затова мога само да препоръчам: не допускайте да ви корумпират първия път! Задача на всяка компания е да каже "не", когато изпитва съмнение.

- Азиатците са станали много по-самоосъзнати. Това вече не са хората, които ни чакат и непременно се нуждаят от нашите технологии, за да се развиват. Тези времена отминаха безвъзвратно. Азиатците в определени области са много по-напред, отколкото мислят мнозина в Европа. Трябва да свикнем с това.

- Без съмнение. Тя е добре подредена общностна инициатива. Мнозина в Европа завиждат на Германия заради нея. Хайнрих фон Пийрер (бивш президент на "Сименс" и настоящ председател на надзорния съвет - бел.ред.) свърши невероятно много работа по изграждането й и успя да постави Азия най-горе в дневния ред. Следователно няма причина да променяме нещо в организацията.

- Мащабите и икономическата динамика дават добри основания за фокусиране върху Китай. Но ние в комисията гледаме със същата интензивност и към Индия и държавите от АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия - бел.ред.). Посещението на министъра на икономиката Михаел Глос, начело на голяма делегация предприемачи, в Малайзия и Индия следващата седмица показва засиления интерес. Същият сигнал беше изпратен по-рано през годината с подобна визита в Япония. Искаме да сме по-силно представени и в този високотехнологичен пазар.

- На първо място заедно с Азия да оформим процесите на трансформация. Ключовите думи са партньорство, иновации и устойчивост. Трябва да изградим съзнанието, че в Азия можем да напреднем само с истинско партньорство, при което се спазват и гарантират интересите и на двамата партньори. Не става дума само да доставяме технологии, тези връзки трябва да са в двете посоки.

- Искаме например да привлечем повече инвестиции към Германия. Освен това трябва да се разделим с представата, че само ние тук сме Меката за иновациите. В Азия също се създават изключително много нововъведения. Това отчасти важи за Китай, но преди всичко за развитите страни като Япония, Корея или Тайван.

- Нека не бъда разбран погрешно: убеден съм, че Германия като "страна на идеите" може още много да предложи на Азия като технологично развитие, например по отношение на устойчивостта.

- Можем например да предложим огромно ноу-хау в устойчивия подход с ресурсите. Почти няма друга страна, в която енергийната ефективност да е напреднала толкова, колкото в Германия. Можем да осигурим фундаментален принос за азиатските страни, които изпитват изключително висока нужда от суровини и енергия, и да решим проблемите съвместно. В Европа не можем и не трябва сами да работим и по Протокола от Киото например. Трябва да споделим това предизвикателство, и то така, че да спечелим взаимно.

- Многостранните разговори със сигурност ще продължат по някакъв начин, защото в основата си пътят е правилният. СТО в крайна сметка е единствената приета от всички търговска организация. Но междувременно тя се превърна в много сложно построение - със 149 членки и в същото време претенцията да взема решения с единодушие.

- Не, вече трябва да подходим прагматично. Напълно еднозначно пледирам за "политически микс" от многостранни споразумения като СТО, междурегионални и двустранни договори - не на последно място, защото това го правят вече други държави, както и за единно митническо облагане. Вземете за пример Тайланд - всеобщото мито за внос на автомобили от Европа е 28 процента, но нула за японските, което не е приемливо за германската автомобилна индустрия. Така че ще вложим повече усилия за двустранни търговски споразумения.

- Без съмнение ще гледаме критично и компаниите са много наясно с отговорността си. Но натискът и директните критики към политическото ръководство не са препоръчителни в подобно културно обкръжение. Много по-смислено от мое гледище е заедно с местните си компании да работим за повече отговорно отношение към служителите.

- Въобще не е малко. Оказва изключително въздействие, когато в местните компании покажем колко важно за нас е здравето и животът на нашите служители - например когато възпитаме нашите работници в Китай да носят предпазни шлемове и очила или принципно наемаме само транспортни компании, които отговарят на европейските стандарти за сигурност. Така показваме на хората, че ги възприемаме сериозно. Това в дългосрочен аспект носи повече, отколкото открито компрометиране на политическото ръководство.