Близо половината ученици казват, че не знаят какво точно е дебитна карта и кредит, сочи проучване
Близо половината ученици казват, че не знаят какво точно стои зад понятия като дебитна карта, кредит и застраховка. Това показват данни от проучване на "Алфа Рисърч" за финансовата грамотност сред 1000 ученици от 9 до 12 клас. Изследването е подкрепено от Visa в България.
Около 70% от учениците не познават термини като главница, овърдрафт и падеж по кредит, показват още данните от проучването. По-специфични понятия като инфлация, просрочие, първоначален капитал и др. остават извън познанията на децата.
"Искрената изненада е, че най-познатата институция във финансовия сектор са заложните къщи - 58 на сто от учениците отговарят, че знаят как работят те", обясни Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч". Юношите определят като познати и институции като Българска народна банка (БНБ) - 59 на сто от запитаните, Национална агенция по приходите (НАП) - 42 на сто, и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - 38 на сто. Дейността на Сметната палата и Комисия за финансов надзор (КФН) остават непознати за децата.
Около 74% от всички юноши не знаят каква сума се гарантира от държавата в случай на фалит на банка, става ясно от проучването.
41% не могат да изберат по-евтината стока
От данните става ясно, че около 41 % от учениците не могат да определят дали е по-евтино да закупиш телевизор със стандартна цена от 1000 лева при 150 лева отстъпка или при 10% отстъпка. Това на практика значи, че те не могат да пресметнат колко е 10% от 1000 лева, за да сравнят цените.
Близо 38% от запитаните не могат да преценят правилно дали покупателната способност на определена сума пари е по-голяма в момента или ако те стоят на влог за една година при 8% лихва, но при 10 на сто годишна инфлация.
В същото време всеки втори ученик съобщава, че родителите му настояват той сам да планира седмичните или месечните си разходи. Повече от половината от децата казват, че имат възможност да спестяват. От данните става ясно, че учениците в големите градове и в природо-математическите и стопанските гимназии са по-грамотни финансово от останалите.
Учениците масово твърдят, че биха искали да се обучават във финансова грамотност - 84 на сто от запитаните. Най-голям интерес се проявява към темите и услугите, които са валидни за всекидневието и бъдещото потребление на финансови ресурси.