Потребителска фотогалерия
Ахтопол стои някак встрани от шумната тълпа и точно поради тази причина старата му част е съхранила идилична ретро атмосфера, напомняща за Созопол отпреди 30 години. Със скрит и дискретен чар, все едно малко се притеснява от непринудения си свеж вид. 
Градчето засега е пощадено от алчните пипала на строителите на "модерна" България. И, естествено, гледките при разходка по крайбрежната алея са приказни и незасенчени от претенциозна вулгарност. Като от едно време, когато имаше въздух и простор край морето. 
С над 2000-годишна история, бивш митрополитски център, прочуто търговско средище, три пъти опожаряван напълно (последния път в края на Първата световна война), Ахтопол сякаш е надраснал превратностите на съдбата и по будистки се е дистанцирал от светската суета. Което го е опазило чист и млад. 
В стария Ахтопол човек прескача назад, а животът започва да тече леко и провлачено. Сладкият ритъм на безгрижие те обгръща и хич не ти се иска да отпуска прегръдката си. 
Скалите и фарът – безценна гледка. 
Сещам се как брутално се изгавриха с южните созополски скали, като застроиха грозни сгради направо върху тях, скриващи изцяло морето. 
Надявам се природата да си свърши работата там един ден, както се надявам и Ахтопол да има друга съдба. 
Кафенето с най-прекрасната гледка – сутрин на фреш и кафе, а пред теб панорама, за която ако си нейде из Лазурния бряг, ще те оглозгат до кокал. 
Старата църква "Възнесение Господне" – на 100 метра от гръцкото училище. 
Построена е през 18 век, но и по-рано на това място е имало храм. 
С най-хубавата градина, с прекрасна иконопис и с истинска атмосфера на святост и омиротворение в малкото вътрешно пространство. 
Гръцкото училище, построено в най-старата част - северната крепост на града. 
В момента е творческа база на Националната художествена галерия. 
Емблемата на градчето обаче са любимите смокини. 
Ахтопол по безапелационен начин детронира Созопол от първото място. Заедно с душата му, от Созопол бяха изтръгнати и голяма част от смокиновите дървета, безжалостно заменени с инертни материали. 
Докато Ахтопол... Ахтопол е тяхното царство. Навсякъде са – горди, зелени и напети. Кичат дворове и улици, а ароматът е приказно сладък. 
Докато са там смокините, духът на Ахтопол ще е жив. Дано хората са се поучили от грешките на посткомунистическия растеж и са разбрали, че устойчиво благосъстояние от туризъм се създава със знания, усет и труд, но на първо място – в хармония с природата. 
Ако морето, скалите и дърветата останат непокътнати, предвиждам добра орисия за Ахтопол – встрани и лишен от показен блясък, но щедър на истински морски привкус, ретро атмосфера и упоителен аромат – на смокини. 