Според последното преброяване от 2001 г. 757 781 души в България са се определили като етнически турци. Вероятно броят им е малко по-голям, тъй като упоменаването на етнически произход не беше задължително, което предполага, че известна част (не повече от няколко хиляди души) от българските турци не са посочили произхода си. Така или иначе, турското малцинство у нас съставлява около 10% от населението и е неизменна част от обществено-политическия живот на страната.

Българските турци са представени на всички нива на управлението - има двама министри, шестима заместник-министри, един главен секретар на министерство, депутати, председатели на държавни агенции, областни управители, кметове. Днес това не учудва никого, напротив - то е критерий за устойчивостта на българското демократично общество.

Един от основните рискове пред българския етнически модел обаче все още са нерешените социално-икономически проблеми на малцинствата. Статусът на българските турци съществено се различава от този на мнозинството. В етнически смесените територии (с преобладаващо турско и ромско население)

безработицата е 3-4 пъти над средната за страната

Безработицата несъмнено е най-тежкият проблем пред турците в България. За 12-те години преход социолозите отчитат устойчиво нарастване на броя на незаетите от турски произход, докато относителният процент на безработицата сред българското мнозинство като цяло намалява. По данни на ст.н.с. Илона Томова от Института по социология, представени по време на конференцията "Турците в Германия, турците в България" (26-27 април), през 1992 г. безработни са били 25% от турците спрямо 14% при българите. През 2001 г. обаче без работа са вече 34.2% от турците и 13% от българите.

Друга негативна тенденция за българските турци е непрестанното им обедняване. Изследване на агенция "Факт" показва, че през декември 2001 г. средният месечен доход на човек от турско домакинство е бил 52 лева, а на човек от българско домакинство - 94 лева. Турското малцинство получава основните си доходи от сезонна работа - приходите на около 55% от мъжете идват от временна заетост. Изследователите посочват, че бедността при турците е по-голяма, отколкото при българите. Ако през 1995 г. 35% от турците са живели под прага на бедността, то през 1997 г. процентът им е вече 40. При българите делът е съответно 15% и 32%. Обобщаващо върху тази бедност рефлектират слаборазвитата местна икономика, липсата на държавна политика за преструктуриране на икономиката в смесените райони, както и конкретни събития като тежките наследствия от изселничеството (1989 г.) и фалитът на банките (1996 г.).

Съществен проблем, свързан пряко и с икономическото положение, е

влошаващият се здравословен статус на турската общност

Наличието на един болен или инвалид в домакинство довежда до бедност на цялото семейство, сочат проучванията. Сред турците делът на инвалидите и хронично болните е по-висок, тъй като голяма част от тях преди са работели в тежката промишленост - рудодобива в Източните Родопи. Дванайсет процента от турските домакинства нямат достъп до домашен лекар, а в 33% от случаите главите на домакинствата декларират, че не могат да осигурят лечението на семействата си. В резултат рязко нараства броят на тежките болести - туберкулоза и ракови заболявания, както и смъртността от тях.

Като един от обективните фактори за лошото икономическо състояние традиционно се смята по-ниското образование на турците, което е под средното за страната. През последните 5 години в смесените райони са били закрити над 600 училища. Според Илона Томова два паралелно протичащи процеса маркират в момента образованието сред българските турци - миграцията до по-големия град и изпращането на децата на училище в съседно селище (всекидневно изминаване на няколко километра). Това довежда до сериозно увреждане на образователните практики - най-често до ранно прекъсване на училище заради недостиг на финансови средства. Трябва обаче да се отбележи, че над половината от турските семейства

заделят голямата част от доходите си за образование

на децата - при това по-голяма, отколкото при българите. За 8 години делът на висшистите сред българските турци се е увеличил с 50%. Социолозите са убедени, че друга такава група с подобен ръст няма и определят това постижение като изключително. За същия период броят на завършилите средно образование пък е нараснал с 16%. Положителна тенденция очертава и фактът, че около 80% от турските деца, завършили средно образование, успяват за завършат и висше. Истинският проблем е по-скоро в това, че след 7-и клас много от децата не могат да завършат средно образование заради недостиг на средства, смятат социолозите. Изследванията показват и друга негативна тенденция - 16% от турските ученици ходят на училище, без да имат необходимите учебници.

ДПС обмисля до края на годината да събере в България младите хора, които са завършили или в момента учат в чужбина с негова помощ. Това ще е първата значима заявка на Доган, че партията има амбицията все някой ден да измъкне от блатото на историческата обремененост, която затваряше кадровото й развитие в рамките на бившата Държавна сигурност и "втора ръка" специалисти.

Всъщност кадровите проблеми на движението започват още преди създаването му, защото "голямата екскурзия" преля 10 000 души с висше образование към Турция. Това създаде огромен кадрови вакуум, обясняват в централата на ДПС.

Съгласно спогодба с Министерството на образованието

ДПС всяка година изпраща около 100 студенти

да следват в Турция. Програмата започна с фалстарт през 1993 г., когато конкурсната комисия подбра предимно жени. Повечето от тях обаче се омъжиха там и не се върнаха, за да направят политическа кариера в България. По същото време партията на Доган изпрати девет свои стипендианти в Съединените щати, но само един от тях (синът на зам.-председателя на парламента Юнал Лютфи) след дипломирането си се върна. След тези злополучни опити в ДПС вече са убедени, че в бъдеще ще дават шанс, но не и пари на тези, които възнамеряват да доучват в чужбина. Младият депутат Четин Казак беше по-скоро изключение, той завърши висшето си образование във Франция след личната благословия на Ахмед Доган.

Всяка година през май кандидат-студентите на ДПС се явяват на конкурс в централата, където ги препитва комисия начело с депутата Лютви Местан. Те трябва да покажат успех най-малко 5.00 и отлично владеене на турски език. Почти всички одобрени кандидати биват насочени в три основни сфери - медицина, право и международни отношения. До 1989 г. етническите турци съзнателно бяха изолирани от тези специалности, затова и днес дори в парламентарната група на движението няма нито един изявен юрист.

За разлика от картината в България, данните за турските малцинства в другите държави са доста по-положителни като тенденция. В Германия например образоваността на турците е нараснала няколко пъти за последните 40 години, казва Марина Лякова от Центъра за изучаване на Турция в Есен. Според изследване на института предприемачите от турски произход в Европейския съюз през 2000 г. са били 80 600 души (виж таблицата). Впечатляващ е техният ръст - през 1996 г. са 56 500, през 1998 г. са вече 67 00. Към 2015 г. се очаква да достигнат 160 хил. души. Само в Германия те са 59 500, а общият им годишен оборот за 2000 г. е достигнал 55.7 млрд. стари марки. За същата година общият оборот на турския бизнес в ЕС е бил 68.1 млрд. марки и според изследователите от Есен през 2015 г. ще стигне 170 млрд. марки. Броят на заетите в тези компании през 2000 г. е бил 419 хиляди души (от тях 327 хиляди само в Германия), със средно 5.2 работещи в едно предприятие. Общата сума на инвестициите през същата година е била 17.4 млрд. марки (в Германия - 13.6 млрд. марки).