Инвестиционната култура в България постепенно се повишава и нараства броят на хората, които разглеждат покупката на ценни книжа като алтернатива за спестяванията си. Интересът към българските ценни книжа през последните няколко години се увеличава. С натрупването на опит инвеститорите започват да проявяват интерес и към други пазари, основно към американския. Развиващите се пазари, каквито основно са пазарите в региона, също могат да представляват интерес предвид възможността за реализиране на атрактивна доходност. Много е вероятно част от българските инвеститори директно да проверят познанията и опита си в търговията на тези пазари, но аз считам, че основните български инвеститори, които ще проявяват засилващ се интерес към региона, са предимно институционални инвеститори. Специализираните взаимни фондове са добра възможност да се участва на регионалните капиталови пазари, като се използва опитът и познанията на портфолио мениджърите. По този начин взаимните фондове ще улеснят индивидуалните инвеститори и ще им дадат възможност да се възползват от потенциала на пазарите от съседните страни, без да се поемат допълнителни операционни рискове при осъществяване на сделките. Като цяло считам, че специализираните регионални взаимни фондове ще канализират проникването на български инвестиции на регионалните капиталови пазари.

Определено смятам, че борсите от региона ще привличат българските инвеститори. От една страна, средствата, акумулирани от българските институционални инвеститори, се повишиха значително през последните една-две години и може да се твърди, че в определена степен българският пазар им е "тесен". От друга страна, те имат потенциала и възможностите да следят и анализират компании и пазари и от други страни, а през последните години натрупаха опит на нашия пазар и биха могли да го приложат и на други пазари, включително и на такива, на които предстои това, което се случваше през последните години в България. Не трябва да се пропуска и това, че някои пазари, особено тези на страните от бивша Югославия, са на относително по-ниски равнища на цените спрямо сродни компании у нас или в Румъния примерно. Инвестирането в други държави от региона би спомогнало и за постигането на известна диверсификация на активите, а и възможности за инвестиране в сектори на икономиката, които не присъстват на българската борса. Разбира се, подобно е положението и при някои индивидуални инвеститори, които са следили пазара у нас по-отблизо, имат известен опит и биха поели риска да инвестират в други държави.

Фондовият пазар в България става все по-тесен за нарастващите с бързи темпове портфейли на големите институционални инвеститори като пенсионните фондове, застрахователните компании и взаимните фондове. Сините чипове на БФБ - София, не са много, а търсенето за такива акции е все по-голямо. С оглед на това смятам, че в бъдеще българските портфейлни инвеститори ще алокират все повече средства в акции на чуждестранните пазари, включително и на борсите в Централна и Източна Европа. Стабилната политическа обстановка, съчетана с подобряващите се макроикономически показатели на страните от региона, включително предстоящото членство в Европейския съюз на някои от страните, са важни предпоставки за това. Освен това през последните години борсовите индекси в региона отбелязаха значителен ръст - средният ръст на индекса NTX (New Europe Blue Chip Index) за последните 5 години е 27%. Компаниите, листвани на регионалните фондови борси, имат по-голям потенциал за растеж от тези в Западна Европа и САЩ, поради което имат и значително по-висока очаквана доходност. Нерядко компаниите от Централна и Източна Европа биват погълнати от по-големите си конкуренти от Западна Европа, което почти винаги води до ръст в цените на акциите им.