- Рано е да се гадае за шансовете, защото липсват няколко важни величини, за да се измери точно подкрепата за него. Липсват основните кандидати на останалите политически сили. С изключение на един - Красимир Каракачанов. И най-вече липсва кандидатът на ГЕРБ, защото който и да е той, безспорно влиза в надпреварата като фаворит. Да се измерва шансът на един или друг кандидат, когато не е ясно с кого ще се сблъска, е малко рисковано. Засега е ясно, че политическите групи, които седят зад кандидатурата на ген. Радев, са основно два субекта - БСП и АБВ. Идеята на тази кандидатура беше да успее да привлече някаква подкрепа извън този тесен кръг.

- Това може да стане в реална обстановка ясно или неясно, когато започнат политическите дебати. Защото т. нар. допълнителен вот обикновено е антивот и той се мотивира в реална ситуация, а в момента интересът към предстоящите избори е много слаб. Ако се изхожда от сегашните данни, избирателната активност ще бъде под 50%.

- Въпреки него. Но ние знаем, че кампанията реално активира големи групи. Възможно е на избирателната активност да окаже влияние и референдумът, тъй като изборите съвпадат с него. ГЕРБ фактически получава още едно допълнително предимство, освен електоралното, което безспорно има като партия - там вече знаят кандидатите на основните си опоненти и могат на база на анализ на силните и слабите им страни да определят своя кандидат.

- Но предполагам, че ще стане известен тези дни. За да се бави ГЕРБ до последния момент за определянето на своя кандидат, означава, че ще заложи на много популярна личност и няма да губи време да го представя на публиката. Докато ген. Румен Радев все още е непознат, макар че вече е доста по-популярен, отколкото беше миналата седмица.

- Да, възможно е. Но това е ехо от отминалия наскоро конгрес на БСП, който остави партията разделена и в противоборства. Това ехо сигурно ще продължи до изборите най-малко. Ако, разбира се, ген. Радев ги спечели, това ехо ще заглъхне и ще отшуми. Но ако ги загуби, то ще се трансформира в много високо напрежение вътре в партията, което и без това съществува.

- Кандидатът за вицепрезидент се определя след много задълбочен анализ на слабите страни на кандидата за президент. Този анализ не е самодейност и не може да се прави по интуиция. През 2011 г. слабите страни на тогавашния кандидат Ивайло Калфин бяха засилени с подходяща кандидатура за вицепрезидент (Стефан Данаилов - б.а.), който с личността си компенсира изоставането по време на кампанията. Това трябва да се направи и сега. Не бих могъл наизуст да говоря дали проф. Пантев е най-подходящата кандидатура, но пак подчертавам това не е самодейност и решението не бива да се взема по интуиция.

- Трудно е да се допусне, тъй като досега президентски избори не са печелени на първи тур, тъй като са били сблъсък на две основни версии - класически, европейски, а именно лява и дясна. През последните години интересът към политиката е силно отслабен, интересът към изборите още повече, а президентските избори традиционно преминават в България с най-ниска избирателна активност. Затова е много трудно да се допусне, че това е възможно. Най-вероятно - ако няма някакви непредвидими събития, на терена ще играят само твърдите партийни агитки. Това дава предимство на ГЕРБ, която и без това има електорално предимство в съотношение 3 към 1 пред основния си партиен опонент. А това позволява на ГЕРБ да материализира това предимство, и ако не на първи тур, да успее да спечели изборите на втори тур.

- Аз лично не вярвам в това. В това няма логика. Но при всички случаи техният кандидат за президент ще бъде партиен. ГЕРБ винаги участва на изборите самостоятелно като партия и по този начин не допуска т.нар. оттечки от партийното ядро. Винаги един кандидат, който не произхожда от преките партийни среди на основната партия, която го подкрепя, крие рискове за разколебаване на част от твърдото ядро и поддръжниците на тази партия. При ГЕРБ такива неща не се очакват. Знаем, че те "владеят" - влагам негативен смисъл в тази дума - много добре изборната машина. И винаги изборите, които са провеждани и организирани от ГЕРБ, са съпроводени със скандали и с високи подозрения за тяхната честност. Това нещо като общество всички трябва да решаваме. И всички политически играчи освен ГЕРБ са заинтересовани за някакво съвместно действие за контрол и гарантиране на свободата и честността на изборите. Макар че всички са се затворили в собствените си проблеми и на тези избори много трудно може да се постигне някакво единодействие. Да се разчита на общественото мнение и медиите е пресилено, защото досега това не е давало резултат.

- Основният въпрос е какви са нагласите на три електорални групи. Първата е на Реформаторския блок, за която е много трудно да се допусне, че ще прелее гласове към кандидата на левицата. Такава ситуация, каквато имаше през първата половина на 2013 г. - десни хора да гласуват за лява листа, е невъзможно да се повтори. Остават въпросителните какво ще направят при евентуален балотаж националистически ориентираните гласове, които на първи тур ще подкрепят Красимир Каракачанов, и какво ще направи ДПС. Това нещо ще се прояснява на етапи, когато започне фактическият сблъсък - тогава ще се разиграят всички сценарии и хоризонтът ще се проясни въз основа на характера на кампанията и събитията, които ще я съпровождат. Но общо взето е важно предварително да си отговорим на един въпрос - дали в обществото има нагласа за промяна или за препотвърждаване на статуквото. Тъй като статуквото е олицетворено от една много широка коалиция вътре в парламента, макар и с очевидни проблеми, и много от политическите групи са заинтересовани от продължаването на живота на тази коалиция, в т.ч. и поддръжници на тези групи.

- Смятам, че всички, които са се опитвали да прогнозират поведението на ДПС, досега са се проваляли в прогнозите си. Не мога да преценя и дали ДПС представлява това, което беше или е отслабена от този разкол, който се получи в последно време и как геополитическата среда влияе на подкрепата за тази партия, защото тя не е еднозначна. Но по начало ролята на ДПС на президентските избори е силно преувеличена с изключение на един случай - през 1992 г. гласовете на ДПС имаха решаваща роля за избора на Желю Желев на втори тур. Иначе гласовете на ДПС имат принос, но не решаващ, за избора и на Петър Стоянов, и на Георги Първанов, и на Росен Плевнелиев.