Потребителска фотогалерия
Тук се намира гробницата на Саладин - великият султан на Египет и Сирия, завзел Йерусалим в разгромил кръстоносците. Останал в историята с благородството си, проявено към пленените християни, като спазва думата си да ги освободи след предаването на града. Същият Саладин спасява и Ричард Лъвското сърце по време на Третия кръстоносен поход, като изпраща лекари да му помогнат за овладяване тежката болест, която го е повалила.
Гробницата му е превърната в светиня, а също и във важна туристическа забележителност.
Отново в Дамаск, редом с десетките християнски църкви, се намира и една от най-старите и големи джамии в света - джамията на Омаядите, изградена на мястото на християнски храм. Според преданията тук се съхранява главата на Йоан Кръстител (мощите са положени в отделна гробница), на метри от тази на Саладин. 
Градът има цели квартали и махали, населени от арменци, католици, православни, униати и други общности. 
Алепо - днес се свързва с ожесточени боеве и разрушения. През 2009 година това е един приказен град - древен, млад, толерантен, жив, бликащ от цветове и аромати. 
Цитаделата на град Алепо. Уникална забележителност. Разказват, че тук Авраам е лагерувал и доил крави. Предвид славното, наситено със знакови събития и личности, минало на града, нищо чудно. Това е една от най-големите крепости, крепостни градове по-скоро, с изумителна архитектура и строителство.
Източници сочат, че първите копки са положени преди около три хиляди години. Изобщо, в Сирия ако нещо е на по-малко от две хиляди години, се смята за почти съвременна култура.
Тази снимка е направена отново в Алепо. Жените са със забрадки в различни цветове, бурки няма. Женски компании в кафене на наргиле и сладкиши са напълно обичайна гледка. 
И отново изумителните мозайки. Окото не може да се насити на тази красота и майсторство. 
Дори и това дотук е достатъчно да очарова човек с интереси в историята и културата на човечеството. Но естествено, Сирия е много повече от това.
Палмира - приказният древен град в провинция Хомс. Разположен в Сирийската пустиня, този град се е радвал на небивал разцвет преди две хиляди години. Удобно разположен на Пътя на коприната, постигнал огромна за времето си слава, градът привлича апетитите на лакомата Римска империя.
Храмът на Бел (разрушен през 2015 г. - бел.ред.) е изграден през първи век сл. Хр. в чест и на император Адриан. Последният е един от най-успешните Велики петима императори и това е видно навсякъде по тези места. 
Палмира съчетава характеристики на културата от запад и изток. Най-легендарната владетелка е кралица Зенобия, успяла да консолидира провинции от Египет, Сирия и Палестина в рамките на своята територия. Тази мощ я превръща в заплаха за Римската империя и към края на трети век империята побеждава дръзката пустинна амазонка и това слага постепенен край на славата на града. 
Градът смайва с гробниците си, които са многобройни, а всяка една е сама по себе си шедьовър на скулптурното и архитектурно изкуство. 
Дали защото е в пустинята, откъсната от шум и ярки цветове, Палмира поразява сетивата с гордото си величие и отминал, но все така осезаем, блясък. Освен че застива в захлас, човек се удивлява на сътвореното хилядолетия назад. 
Римляните може и да са преследвали християните в първите векове от новата ера, но в Маалюля, Сирия, има 32 християнски църкви и живеят 5000 християни. В църквата на Свети Сергий, римски легионер приел правата вяра, платил прескъпо за това, през 2009 година можеше да се чуе молитва на арамейски език.
Вибрацията е толкова силна, че почти всеки изпада в транс и най-чисто се покайва за греховете си - без свещеник или посредник. Директно пред Него.
Другото истински свято място е манастирът "Рождество Богородично" в Сейдная, близо да Маалюля. 
Това е една от най-почитаните ценности от християнската общност. В манастира е изложена икона на Божията Майка, за която се смята че е рисувана от евангелиста Лука - една от най-старите икони в света. Най-интересното е, че при обстрела на тази свята обител от "умерените" бунтовници, ракетата не е нанесла поражения, а сякаш е била отклонена от небесна сила - справка в сайта на българската патриаршия. 
И другото интересно е, че освен християни, много мюсюлмани, най-вече жени, също посещават манастира и се молят на Богородица. Покоят е наистина завладяващ и не е изненада, че хора от всяка вяра идват да търсят утеха тук. 
Може ли да се говори за християнство, без да се спомене нещо за кръстоносните походи? Разбира се, Сирия е отново в центъра и на тези събития. А самото сърце е най-удивителната крепост - Крак дьо Шевалие. 
Това е крепост на Ордена на хоспиталиерите, строена повече от сто години – през 12-13-ти век. Удържала успешно на всички битки, сражения и климатични несгоди - един от най-знаковите замъци в цял свят за всички времена. С отличното си стратегическо разположение - на върха на хълм, крепостта е била ключов пост за администрацията и войниците по време на кръстоносните походи. 
Отбранителните кули са с дебелина между осем и десет метра. 
Голяма част от обектите на снимките са повредени, разрушени, унищожени. Възможно е и част от хората в това кафене в Алепо да не са живи.
Когато обаче си видял всичко това, корените на история, религия, изкуство - оцелели хилядолетия наред, и си дадеш сметка, че са минали едва шест години, откакто ти си го видял, но то вече не е там, умът ти отказва да го побере. И не можеш да пишеш в минало време. Сърцето ти се къса и си казваш, че има нещо тотално сбъркано в съвременния свят, от който обаче и ти си част и не можеш да избегнеш това.
Сирия ти влиза под кожата. Хората са гостоприемни и човечни, потомци на финикийци, голяма разлика с потомците на бедуински племена.
За храната могат да се изпишат страници хвалебствия. Режимът беше авторитарен, но всякакви етнически и религиозни общности живееха заедно, без прекалена близост, и по някакъв начин се справяха с различията в културите си, без сигурно да са чували за мултикултурализъм.
След посегателството върху Сирия, нещата някак излязоха извън всякакъв контрол. Духът трайно изскочи навън и вече никой не е сигурен докъде ще стигне лудостта.
Дано разумът бъде чут, а шумът на парите - поне леко заглушен, в името на оцеляването на човечеството. Човечество, чийто възход и падение очевидно попада в Сирия.