Каракачаните отдавна са скъсали с номадския си начин на живот, но не и с културата и историите от онези времена. Новите поколения се възпитават в любов и гордост от произхода си.
Традиционният годишен събор на каракачаните в България събра над 1000 души на 20 август. Той се проведе за 25-и път в местността Карандила до Сливен, където е една от най-големите каракачански общности в страната. Освен юбилея, организаторите на събора (Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България) почетоха един от най-уважаваните дейци на общността - Коста Котавов - Гринята, починал преди две години. Мотото на сбора беше "Традиция с поглед в бъдещето". На събора се представиха ансамблите от Сливен, Речица, Карлово, Котел, Карнобат и Александруполи. Каракачаните отдавна са скъсали с номадския си начин на живот, но не и с културата и историите от онези времена. Новите поколения се възпитават в любов и гордост от произхода си. Там, където има каракачани - предимно в Южна България и части от Гърция, има и школи за каракачански фолклор и организации за опазване на културното им наследство. Танците и изучаването на традициите започва от съвсем ранна възраст. От малки потомците на каракачаните учат и езика - стар гръцки диалект, който все още се ползва от по-възрастните в ежедневието. Годишният събор и школите са само част от усилията, които каракачанските организации полагат, за да се запази традицията. Личността, на която е посветен тазгодишният събор - бай Коста, е споменаван с любов и уважение от всички за това, че допоследно бил от най-ангажираните организатори на събитието. Той е един от малцината, успели да запишат музиката и текстовете на традиционните каракачански песни. Неотдавна е издаден диск с този труд. Какво може да е бъдещето на каракачаните? "Надявам се, че ще има млади хора, които като бай Коста-Гринята, ще продължат да се занимават с делата на федерацията и запазването на традициите. Светът се променя, но то ни е генетично заложено да се грижим за общността си и за традициите си. Затова виждате толкова хора днес", казва Коста Балездров, председател на Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България.