Енигма ли е Фетхуллах Гюлен
Фетхуллах Гюлен е бивш имам и проповедник, теолог, философ и общественик, станал по-известен у нас, след като държавният глава на югоизточната ни съседка Реджеп Ердоган го обвини за несъстоялия се преврат срещу него.
Енигма ли е Гюлен? Докъде стига неговото влияние?
Безобидни ли са неговите религиозно-философски разсъждения? Има ли наистина пръст във формирането на геополитическите процеси? Това са само част от въпросите, които всички ние си задаваме, откакто разбрахме за съществуването на ислямския проповедник, живеещ в самоналожено изгнание в Пенсилвания, САЩ.
Какво показва публичната му биография:
Гюлен е третото дете в семейството на имама Рамиз ефенди и Рафиа ханъм от ерзурумското селце Коруджук в Североизточна Турция, роден е през 1941 година. Първи учител на малкия Фетхуллах е майка му. На 4-годишна възраст той се научава да чете Корана. В онези времена това е забранено деяние, затова майка му го буди в малките часове на нощта, за да се учи. Гюлен говори с респект за своите родители в автобиографичната си книга "Кючюк дюням" ("Малкият ми свят" – б.а.).
Средата, в която израства бъдещият имам,
силно определя двете основни направления в неговия живот
а именно рядката и деликатна прецизност и активното действие. Въпреки множеството ограничения, наложени от политическите режими, семейството на Гюлен успява да съхрани високо консервативния ислямски порядък в дома си и да възпита седемте си деца според нормите на ислямската религия. Той бива свидетел и на аскетичния живот на своите дядо и баба. Проповедникът казва, че от баба си Мюнисе ханъм е научил как да постави в центъра на живота си вярата във Всевишния и любовта към Него.
Друг важен фактор за духовното израстване на Гюлен е неговият учител от детството Алварлъ Ефе. "На него дължа високата чувствителност и далновидност към науката и вярата", казва духовникът. Основното си образование започва в родното си село, но го завършва в Ерзурум. От малък знае османски език, а през 1951 г. става хафъз (наизустява Корана). Това е периодът, в който започва да получава уроци по арабски и персийски от баща си. На 14-годишна възраст изнася първата си проповед. По настояване на учителя си Алварлъ Ефе през 1954 г. заминава за Ерзурум, за да учи в класическо медресе.
"Не след дълго той ни направи силно впечатление с изключителното си внимание към детайла, което видимо се пренасяше върху маниерите му на общуване с останалите, това бе видно и от интереса, с който се отнасяше към дисциплините, които изучавахме. Всички в медресето изпитваха респект към ясно открояващия се интелектуален потенциал", с тези думи описва Гюлен съученикът му в медресето хафъз Сади Кайхан. По думите му,
суфизмът (ислямска мистика) се откроява като основен фундамент в неговото личностно развитие
В юношеските си години Фетхуллах Гюлен се запознава с трудовете на ислямския учен от началото на XX в. Саид Нурси, който е известен тълкувател на кораничното послание. Трудовете му са публикувани т.нар. поредица Рисале-и Нур (Послания от светлина) и се изучават и до ден-днешен в един от най-известните ислямски университети по света – ал-Азхар, Кайро, Египет, в дисциплината ислямска философия. Гюлен е впечатлен от дълбочината на разсъжденията по отношение на кардинални теми, свързани с вярата, искреността, с която се отличават последователите на Нурси, и скромността в техните порядки. Той води писмена кореспонденция със Саид Нурси, а трудовете му се превръщат в основен фундамент на неговите религиозно-философски съждения, които той доразвива и прави достъпни до по-широк кръг от хора.
След приключване на образованието си по препоръка на своето семейство Гюлен заминава за Одрин (1959 г.). Въпреки младостта си, той прави впечатление на мюфтията с познанията си за религията и арабския език и е назначен за имам в една от джамиите. На следващата година се явява на изпит за мюфтии в Анкара. Взима го успешно, но поради младата му възраст не може да бъде назначен, затова продължава да е имам в по-големите одрински джамии. Прави впечатление, че когато е имам (след военната му служба) в джамията "Юч шерефели" живее 3 години на площ от квадрат и половина до един от прозорците на храма.
По време на военния преврат на 27 май 1960 г. Фетхуллах Гюлен отбива военната си служба в Анкара
След Одрин, като служител на Председателството по религиозните въпроси, младият имам е назначен в Къркларели, а оттам заминава за Измир. Там той е назначен за директор на мъжки пансион на ученици от имам-хатип (религиозно училище). Освен това продължава да изнася проповеди в различни джамии в областта. Оттук започва и популярността на младия проповедник, който оставя запомняща се следа с проповедите си не само пред учениците, но и пред обществото. Той
прилага и различна от стандартната методология на проповедта, като посещава кафенета и места извън джамиите, за да общува с хората
Това прави имама много популярен дори и сред не толкова религиозната част от обществото.
На 12 март 1971 г. се осъществява поредният военен преврат в Турция, след който следват множество арести.
Гюлен е обвинен, че в проповедите му е открита и политическа пропаганда
Докато трае делото, е задържан, но на 9 ноември 1972 г. съдът го оневинява поради липса на доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение.
През 1973 г. отново е назначен за проповедник. Проповядва в Едремит, Маниса, Измир, Истанбул и други големи градове. Това е периодът, в който Гюлен предприема различен подход в представянето на религията. Той инициира и участва в научни конференции и симпозиуми в известни университети в цялата страна. Там той представя своите разсъждения за еволюцията, пророка и вярата пред академичната аудитория. Методиката, по която бива представяна чисто религиозна тематика, е оценена високо от множество учени, които в следващите години проявяват и научен интерес към явлението Гюлен в турския религиозен живот.
В началото на осемдесетте години, на 12 септември 1980 г., Турция отново е разтърсена от военен преврат. В тази и следващите години – до 1986 г.,
Гюлен бива преследван и принуден да подаде оставка като проповедник
На 12 януари 1986 г. отново е задържан, впоследствие освободен, пак поради липса на доказателства. Започва отново да проповядва, като междувременно за пореден път е разследван и оневинен. На 16 юни 1991 г. е последната му проповед, провела се в джамия. В този период той акцентира върху предстоящите демократични промени и разпадането на Съветския съюз, вследствие на което народите от тюркските републики ще имат нужда от подкрепата на турския народ.
Началото на деветдесетте години за Гюлен е белязано от множество срещи с представители от целия спектър на обществото – журналисти, политици, учени и др. При създаването на Фондацията на журналистите и писателите през 1994 г. той изнася обширна реч, в която излага идеите си за необходимостта от диалог между религиите и цивилизациите. Това събитие е ключово в живота на проповедника Гюлен, който с идеите си показва, че не се вписва в рамките на стандартния профил за имам.
На 11 юни 1997 г. заминава за лечение в Америка, откъдето се връща през септември същата година. На 9 февруари 1998 г. се среща с папа Йоан Павел II с послание за диалог. В този период е обвинен в опит за налагане на шериат. Процесът трае до 2008 г., когато окончателно е оправдан. През 1999 г. заминава за САЩ, където живее и до днес в самоналожено изгнание.