Преди дни властите в Богота и бунтовниците от ФАРК сключиха историческо примирие, сложило край на петдесетгодишен конфликт. Ето как започна той и какво ще се случи оттук нататък.
Преди дни властите в Богота и бунтовниците от ФАРК сключиха историческо примирие, сложило край на петдесетгодишен конфликт. Ето как започна той и какво ще се случи оттук нататък. 
Революционните въоръжени сили на Колумбия са основани през 1964 г. като крило на Комунистическата партия. Основната им движеща сила са фермери и земеделски работници, недоволни от неравенството в страната. Макар днес ФАРК да имат сподвижници и в градовете, те останаха предимно селска партизанска организация, припомня Би Би Си. 
Вдъхновени от Кубинската революция, ФАРК настояват за контрол над земята иповече права за фермерите и работниците и основават комуна в град Маркеталия през 1964 г. Властите в Богота изпращат армията срещу комуната и според бунтовниците това е моментът, в който организацията е решила да поведе въоръжена борба за сваляне на правителството. 
Насилието в Колумбия обаче не започва с тях – преди създаването на ФАРК, страната преминава през десетгодишна гражданска война, известна като "Ла Виоленсия" (Насилието), в която загиват между 200 000 и 300 000 души. 
Мирният процес досега се е провалял три пъти – през 1984 г., 1991 г. и 1999 г. Дори след сегашното споразумение остават редица въпроси, отбелязва Ектор Веласко от агенция "Франс прес", цитирана от БТА. 
С изявлението от сряда приключиха преговорите, започнали през 2012 г. в Хавана, но текстът предстои все още да бъде одобрен с референдум, насрочен на 2 октомври. Последната дума ще имат колумбийците: гласува ли мнозинството с "да", споразумението ще влезе в сила. Ако обаче надделее отговорът "не" и анулира всичко, постигнато в Хавана, трудно предвидимо е как ще реагира ФАРК. 
"Резултатът от референдума отваря път към голяма политическа несигурност", обясни пред АФП Хорхе Рестрепо, директор на център за анализ на конфликти. Евентуалният успех на референдума ще е сигнал за истинско разоръжаване на партизаните. 
Крайна цел на споразумението е организацията да се откаже от завземане на властта с оръжие (след 52-годишна борба, изправила бунтовниците срещу 12 президенти) и да се преобрази в политическа партия. 
"Правителството се стреми ФАРК да изчезнат като въоръжена организация, което ще стане 180 дни след подписването на документа, а стремежът на бунтовниците е да участват в политическия живот", изтъква аналитикът Ариел Авила, експерт по конфликта от Центъра за наблюдение на разбирателството и помирението. 
От една страна, бунтовниците ще сложат оръжие, съответно ще трябва да сменят името ФАРК; от друга - правителството ще им предостави правни гаранции и гаранции за сигурност, за да имат изгледи за изборни постове без риск да бъдат убити, както е ставало преди. 
Примирието не значи, че с насилието в Колумбия е свършено. ФАРК наистина са основната партизанска сила с около 7000 бойци, но в страната все още действат други организации: Армията за национално освобождение - второто по големина партизанско движение, и криминалните банди, в каквито често се превръщат местните паравоенни отряди, все още се изправят срещу властта. 
"Тази военна икономика ще продължи и след ФАРК. Проблемът е, че доста групировки се надяват да си върнат териториите с развити пазари" за забранени стоки, подчертава Авила. Той е изчислил, че в страната има още към 10 000 нелегални бойци от различни отряди извън ФАРК. На снимката: колумбийския политик Ингрид Бетанкур, която бе отвлечена през февруари 2002 г. и остана в плен до 2007 г. 
При все това наркотрафикът, "който не е дошъл, нито пък ще си тръгне заедно с ФАРК", ще може след споразумението да бъде възпиран по-ефективно, тъй като партизаните са "основна спънка в политиката срещу наркотиците заради несигурността, която създават", коментира Рестрепо. На снимката: Бетакур, усмихната по време на операцията за спасяването ѝ. 
Една от шестте точки в споразумението предвижда амнистия за бойците, уличени в сравнително по-леки провинения като бунт или незаконно носене на оръжие, т.е. за повечето партизани. 
Но участвалите в масови кланета, изселвания, сексуални посегателства и набиране на малолетни в отрядите ще бъдат изправяни пред специални съдилища. Бойците, направили самопризнания, може да се разминат със затвора и да бъдат наказани по друг начин; в противен случай обаче ги заплашват от 8 до 20 години лишаване от свобода. На снимката: учение на деца какво да правят, ако попаднат в сблъсък. 
Според критиците на споразумението това е "несправедливо отношение, което не наказва задоволително ФАРК и не зачита достатъчно правата на жертвите", допълва Рестрепо. 
A police officer reacts amid the ruins of a police station which was destroyed by a bomb attack in the municipality of Inza in Cauca province December 7, 2013. 
Част от колумбийското общество "е против политическото прераждане" на ФАРК, защото те и до днес не са поели докрай "своята отговорност за извършените престъпления", посочва Даниел Пеко от парижкото Висше училище за социални науки (Ehess). На снимката: подписването на споразумението. 
