В отделен вот Сенатът все пак реши да не отнема на Русеф правото да заема държавна длъжност през следващите 8 години. 42-ма сенатори гласуваха за отнемане на политическите й права срещу 36 против. За приемане на решението бяха необходими две трети от гласовете (55 от 81). Според бразилското законодателство сваленият президент няма право да заема каквато и да е управленска позиция, както и да преподава в държавените университети.

Дилма Русеф, която бе първата жена президент на Бразилия, отрича да има вина и нарича случващото се антиконституционен преврат. Тя обяви, че процесът срещу нея има за цел да защити интересите на икономическия елит и да сложи край на социалните програми, вдигнали милиони бразилци от бедността през последното десетилетие.

Но според опонентите й нейното отстраняване слага край на политическата криза и дава възможност за излизане от безпрецедентната икономическа рецесия и разплитане на корупционния скандал с държавния петролен гигант "Петробрас".

В големите градове на страната като столицата Бразилия и Сауло Пауло започнаха улични празненства заради отстраняването на държавния глава. Русеф бе презибрана за втори мандат през 2014 г., но рейтингът й падна до едноцифрени стойности.

Мишел Темер, който трябва да даде президентска клетва по-късно тази вечер, обещав да стимулира икономиката, да предприеме строги реформи за намаляване на рекордния бюджетен дефицит, заради който кредитният рейтинг на страната бе намален миналата година.

Той обаче вероятно ще се сблъска със сериозен отпор от страна на работническата класа, която се закани да излезе на масови протести.

С отстраняването на Русеф се слага край на 13-годишното управление на Партията на работниците.