Решението на Русия да отложи приватизацията на петролната компания "Башнефт" изпрати сигнал до инвеститорите: колкото и да е могъщ, президентът Владимир Путин не успява да спре вътрешните политически борби, които пречат на бизнеса, разказва "Ройтерс".

Чужденците отдавна имат едно наум при купуването на руски активи заради опасенията, че държавата не зачита правото на собственост. Но вътрешният сблъсък за "Башнефт" е особено ожесточен.

На 16 август министърът на икономиката Алексей Улюкаев съобщи, че продажбата на държавния мажоритарен дял акции се отлага, но това отразява пазарните условия и готовността на инвеститорите за сделката.

Но битката за "Башнефт" е поредно напомняне на чуждестранните бизнесмени, че подкрепата на даден лагер не гарантира защита на инвестицията, защото в Кремъл интересите и сферите на влияние се сменят бързо.

Международните инвеститори разбират, че става въпрос за вътрешна борба. От една страна, споре източници, близки до компанията и до Кремъл, е Игор Сечин, директор на друг петролен гигант - "Роснефт" - и близък до Путин. Срещу него са по-либерално настроените членове в правителството, които смятат, че "Башнефт" трябва да е в частни ръце.

В. "Комерсант" е на мнение, че отлагането е свързано със задкулисната борба между "Лукойл", смятан за фаворит при закупуването на предприятието, и "Роснефт".

Според източниците на "Ройтерс" засега Путин избягва да вземе страна.

Чуждите инвеститори се опасяват, че подобна вътрешна борба може да сполети и други руски активи, предвидени за приватизация в това число плавателната компания "Совкомфлот", където държавата има 25% и ги оценява на 24 млрд.рубли (368 млн.долара).

По повод смяната на властта в "Башнефт" през последните 3 десетилетия източник от западна банка споделя: "Единственият вариант за продажба на "Башнефт" е да го дадат на руски олигарси. Защото чужденците виждат много рискове".

Компанията произвежда средно по 400 000 барела суров петрол на ден – около 4% от общата продукция на Русия.

Сред колапса на Съветския съюз през 1991 г., "Башнефт" попада в ръцете на регионалното правителство на Башкорстан със столица Уфа. Москва не осъществява строг надзор и оставя регионалният лидер Муртаза Рахимов да действа.

Когато Путин заема мястото на оттеглилия се през 1999 г. президент Борис Елцин, той се заема да върне централизирания подход.

Рахимов вижда в това заплаха. Още повече, че синът му Урал го убеждава, че приходите ще бъдат отклонявани към Москва и това ще коства стотици работни места. Това е сериозно притеснение за Рахимов, тъй като в републиката няма къде другаде да се работи освен в трите петролни рафинерии, разказват източниците на "Ройтерс".

През 2002 г. местният лидер подписва указ, който позволява контролът върху дяловете на енергийните фирми да бъде упражняван от частни лица. Акциите преминават във владение на Урал Рахимов, но отношенията между баща и син се влошават, след като Урал се обръща срещу политиката на Муртаза Рахимов.

На фона на тази вражда "Башнефт" привлича вниманието на Владимир Евтушенков, милиардер и собственик на телекома "Система". Конгломератът постепенно изкупува активи на петролната компания и към средата на 2009 г. вече си е осигурил контролния пакет акции на стойност 2.5 млрд.долара.

Според източници, близки до Муртаза Рахимов, той е бил притиснат от влиятелни кръгове в Москва да продаде дяловете на Евтушенков. Бизнесменът има връзки с икономически по-либерално настроени политици, които към онзи момент са във възход. При него се изготвят планове за вторично публично предлагане на акции на "Башнефт" през 2014 г. В Лондон.

Но звездата на Евтушенков започва да залязва заради промяна на политическия баланс в Кремъл.

Устремът на "Башнефт" привлича Игор Сечин във времето, в което той се опитва да увеличи призводството в "Роснефт". Освен това Евтушенков го подразва, след като успява да му отмъкне покупката на малката петролна компания "Бурнефтгаз" през 2014 г.

Според източници от индустрията Евтушенков може да е притеснил и Кремъл заради водени разговори със западен петролен търговец. Тогава "Система" отказва да коментира, но придобиването на дял в "Башнефт" от западен играч би затруднило доста национализацията на предприятието.

През 2014 г. Евтушенков е обвинен в незаконно присвояване на акции от компанията и е държан 3 месеца под домашен арест. Макар че в последствия обвиненията са свалени, съд постановява, че "Система" трябва да върне придобитите дялове в "Башнефт" на държавата.

Сечин отрича да стои зад проблемите на Евтушенков. Говорител на "Роснефт" отказва коментар.

Правителството се надява да капитализира около половината от стойността на "Башнефт" (около 10 млрд.долара) като част от по-мащабен приватизационен план. Неговата цел е запълване на бюджетни дупки и укрепване на пострадалата от западните санкции и ниските цени на петрола руска икономика.

Държавата иска да продаде и част от акциите си в "Роснефт". Очаква се тази сделка да се осъществи преди приватизацията на "Башнефт".