Едва ли има човек, който да не е чувал за изложбата "Тракийки съкровища" във Варна. Тя е един уникален експеримент, в който Регионалният исторически музей във Варна има главна роля. Амбицията на неговия директор Валентин Плетньов е подобни експозиции да бележат всяко лято. Защото се оказва, че съкровищата носят повече приходи у нас, отколкото при пътувания в чужбина.

Началото на май. От поне месец цялата страна е чула, че във Варна ще се събере всичкото злато на траките, намерено по нашите земи. На последния етаж на Регионалния исторически музей (РИМ) тече лудешка подготовка. В кабинета на неговия директор Валентин Плетньов вратата се отваря, поглъща разни хора с папки под мишница и след няколко минути ги връща обратно. Докато чакам търпеливо, чувам как секретарката отказва връзка на поне десетина души за по-малко от 15 минути. И като всяка оправна офис служителка урежда плащането на плакатите, обяснява на музейните работници как трябва да минават през контролните пунктове на спец частите и… ми посочва отворената врата. Валентин Плетньов е в своя кабинет, уютен, с малка библиотека, пръснати ръкописи и няколко статуетки. Изглежда изморен и въпреки това е отзивчив. Както винаги, усмихнат.

Една от причина телефонът му да звънни буквално през две изречения е подготовката на една уникална изложба. Проект, който има шанс да разчупи монопола на София по организацията на подобни мащабни събития. И тъй като става дума за над 1900 златни предмета, които на практика са безценни, процедурите по превозването и охраната им до Варна е истинско приключение. Но как е започнало то?

"През есента на 2005 г. една група под ръководството на зам.-министъра на културата Иван Токаджиев, директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, на Археологическия институт проф. Васил Николов и колегите от Пловдив, Враца и Русе решихме да направим експеримент. Да съберем всички златни тракийски съкровища в една изложба. И най-логично беше това да стане във Варна. Тук е единственото място, където експозицията имаше шанс за бъде видяна през лятото от неизчислимо много хора заради близостта на курортите. Освен това музеят тук има привилегията да се намира в централната част на града, място, лесно и достъпно за намиране от всеки новопристигнал", обосновава идеята Валентин Плетньов. Причината, за да се прокрадне мисълта за този експеримент, е едно число - 40 000 лева. Сумата - притесняващо малка, след като се оказва, че това е възнаграждението за 3-годишното пътуване на златото от варненския некропол в Бон, Барселона и Брюксел. Звучи нелепо евтино, като се има предвид, че това е най-старото открито обработено злато в света. Факт. Освен обидно скромната сума за тези 3 години родните съкровища, участващи в изложбата, остават далеч от очите на българите. Затова "решихме да опитаме и да видим дали тези съкровища няма да ни донесат повече приходи тук, в България. А и редно беше хората, по чиито земи са били тези златни находки, да могат да ги зърнат". Валентин Плетньов говори бързо, личи си, че искрено се надява в края на септември експериментът да бъде успешен. И той се оказва точно такъв. Когато се виждаме отново в края на лятото, той с гордост посочва, че само за август приходите за варненския музей са 40 000 лева. (Пак това число!) А изложбата "Тракийски съкровища" посреща своя 100 000-ен посетител - резултати, постигнати в европейските столици за 3 години. Приходите от изложбата "Тракийски съкровища" ще бъдат разпределени сред музеите, участващи със свои експонати. В договорите на всички е записано, че средствата трябва да бъдат използвани за разкопки, експозиционни дейности, ремонтни работи и обновяване на музеите.

Директорът на Регионалния исторически музей във Варна е роден през 1962 г. в Свищов. Син на известния български историк професор Георги Плетньов, преподавател по българско Възраждане във великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Семейството се мести да живее в старопрестолната столица, когато Валентин е едва 4-годишен. Също като баща си той завърша история. По-късно по разпределение започва работа като учител в Девня. След две години се премества във Варна, където отново преподава в V гимназия и училище "Хаджи Димитър". От това време учениците му си го спомнят, като "много готин даскал". "Изобщо не ми се ставаше преподавател. Исках да се занимавам с археология, нямах търпение. Но, за да пропуснеш задължителното разпределение, трябваше да се плащат някакви огромни суми. Около 8 хиляди лева, което си беше много за това време", спомня си началото Плетньов. През 1990 г. най-накрая започва работа като археолог в Регионалния исторически музей във Варна. Две години по-късно участва усилено в разкопки и става един от основните организатори на т.нар. Археологическа карта на България. През 2002 вече е доктор по археология и научен сътрудник първа степен. Една година по- късно печели с конкурс поста директор на РИМ - Варна. Но новата длъжност не го откъсва от любимото му занимание - археологията. В момента е заместник-ръководител на разкопките на средновековната крепост Кастрици в резиденция "Евксиноград". Изследването на Кастрици започва през 2005 г. Тъй като мястото, където се намира крепостта, е обявено за резиденция преди 120 години, тя е много добре запазена и съхранена от набезите на иманяри.

Поредната ни среща става минути след като се е върнал от проучванията на друг обект - Теке Каарач, където се е намирал един от най- големите извънстолични манастири на средновековна България, създаден в края на ІХ век, разположен на повече от 10 декара.

Директорът на РИМ признава, че освен археологията почти не са му останали други занимания. "Едно време бях запален рибар, дори сега си мечтая за това, но нямам време." Признава, че едно от любимите му места в музея си остава неговият кабинет. Другото, където най-често можеш да го видиш да разпуска, е кафенето във вътрешния двор.

Според Валентин Плетньов е изключително важно, че на музеите е дадено правото да бъдат на делегиран бюджет. "В закона е записано, че общините по тяхна преценка могат да преотстъпват правата за културни дейности на съответните организации. И Варненската община направи това. Каквото ние спечелим, го даваме на общината и след това тя ни го връща обратно. Това могат да го правят и други музеи в страната, въпреки че варненският е облагодетелстван. В града са открити много паметници, има древна история и е близо до курортите. И всички усилия трябва да са насочени към привличането на туристи", обяснява директорът на РИМ. Неговата стратегия, за да се случи това, е разделена на етапи. На първо място е ремонт на базата, за да е приятно на хората да влязат в музея. За целта обикновено се харчат най- много средства. "Чрез анкетата, която направихме, успяхме да си изясним една слабост по време на изложбата на тракийското злато. Музеят не е климатизиран. И това трябва задължително да стане следващата година." След това идва ред на "опаковката" за експонатите. "Друга много скъпа операция е подмяната на витрините, които при нас са от 1983 г. Една нова струва 6 хиляди лева, а на нас ни трябват над 50 хил. общо. Приходите от това лято ще бъдат вложени, така че да се подготвим за следващия сезон", посочва Плетньов. Сред другите проекти са ремонт с помощта на общината на римските терми, за да се превърне в европейски културен обект. "Държавата не е отпускала пари на града за такива дейности вече 4 години. До 2008 г. ще се опитаме да обърнем заслужено внимание на базиликата, открита на ул. "Хан Крум". Идеята е там да се направи един малък музей на християнския Одесос, където да се възстановят мозайките. Изобщо трябва винаги да поддържаш интереса на хората и да ги изненадваш, за да дойдат в музея", казва Валентин Плетньов. Тезата си потвърждава с поредния проект, който ще бележи лятото на 2007 г. Организацията за осъществяването на втората мащабна изложба вече тече. Тя отново не се е случвала в България до този момент. Този път златото, което ще гостува на Варна, ще бъде средновековно.