Потребителска фотогалерия
Сърцето на Монмартър, църквата Сакре Кьор, приказният външен вид, и разположението са магнит за всички туристи. 
Място за почивка в подножието на църквата, чувам пуритански гласове на български "Как не ги е срам да газят тревата". 
Площад Тертр, на две минутки от Сакре Кьор, място за всякакви художници, истински и занаятчии, изготвящи експресни портрети за двайсетина евро. Апропо, нахално заведение е отнело територия на творците. 
Още едно място за отдих-това е в парка Монсо. Хората се наслаждават на топлото време, и ... да не пропуснем, че газят тревата:) 
Корабите по Сена не знаят почивка, а от знамето разбираме, че не предстои Фрекзит. 
Улично изкуство, или изкуство на улицата, художник довършва мащабна творба на един от мостовете на Сена. 
Поглед към Нотр Дам дю Пари от спирката на батобуса/кораба/ 
Опашките пред Лувъра рядко намаляват, само че едно посещение не стига, дори десет. Това е отделен град, с много квартали и улици, метафорично казано. 
Огромният наплив на хора в залата с Мона Лиза. Дали такива тълпи не обезсмислят идеята за досег с изкуството? 
Обичайната глъч в района на Операта. 
Безцелното скитане по улиците понякога води до красиви места като тази малка градина в района на Националната библиотека. 
Ееее, дефилирането по Шанз-Елизе е просто задължително. 
Шанз-Елизе предлага широки павирани платна на изтерзаните шофьори. Изтерзани, защото Париж е царство на пешеходеца, стигащо до пълно безобразие ,и незачитане правата на автомобилите. 
Мулен Руж. Никога не ми е хрумвало да го посетя отвътре. Дали не греша? 
Бих пропуснал много неща от Париж, но в Музея д''Орсе-винаги. Бившата железопътна гара е най-добрата галерия с импресионисти и постимпресионисти. 
Дворецът Люксембург и езеро в градината. 
Цветна палитра в Люксембургската градина, красиво и отморяващо. 
Пред портите на Версай. Кралят-слънце си е почивал тук от парижките интриги, замисляйки нови от разстояние, и зареждайки се с ценни мисли при дългите разходки в градината. 
Градините на Версай. Ще пропуснем влизането в самия дворец, защото сме го виждали, а и опашката от няколко хиляди човека не е по вкуса ни. 
Денят е музикален за Версай, около фонтаните звучат френски класици. 
Всички сме уморени. Жега, много хектари за обикаляне, не помага и бароковият концерт. 
Поглед отвисоко към белия град. С любов. 