НДСВ, която първа се регистрира за участие (за какво ли беше това бързане), по ирония последна обяви, че всъщност няма да участва в тях (виж стр. 2). След решението повечето участници в ръководството на царската партия излязоха мрачни от заседанието в петък. И има защо. Здравомислещите знаят, че никъде по нормалния свят няма сериозна партия, която не само да носи името на настоящия си лидер, но и да дезертира от избори - това е равносилно на политическо самоубийство. Мнозина в НДСВ също знаят това, но са безсилни пред "царската" воля. Бъдещето на партията след този ход изглежда още по-мрачно, като се има предвид, че бракът по сметка на НДСВ с БСП и ДПС вече минимализира процентите на подкрепа към жълтите. А с едноличното решение-отказ на Симеон всъщност беше прибавен и последният щрих към очерталата се ситуация настоящият президент Георги Първанов да е реално кандидатът на тройната коалиция. Самият той побърза да определи парадоксалното от политическа гледна точка решение на НДСВ като "разумно". Едва ли някой си мисли, че е възможно ДПС да подкрепи нечия друга кандидатура, след като влезе във властта "с връзки" по настояване именно на държавния глава. По липса на друг вариант и Доган, и Симеон формално ще прибегнат до призив към електоратите си да гласуват "по съвест", което неформално ще е подкрепа за Първанов. Но докато царската сделка - дали за имотите или нещо друго, е банално прозрачна, очакваното докарване на автобуси с турски изселници под лозунга да гласуват по съвест би било един нов момент в българския политически постмодернизъм.