Употребата на химикали, разрушаващи озоновия слой, е силно ограничена в ЕС
Употребата на химикалите, които разрушават озоновия слой, е силно ограничени в Европейския съюз. През 2015 г. потреблението на тези химикали достигна най-ниското си ниво от 2006 г. насам, отчасти това се дължи на спад във вноса, показва нов доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), публикуван в края на седмицата.
Докладът "Озоноразрушаващите вещества през 2015 г." е публикуван от агенцията в Международния ден за опазване на озоновия слой.
Озонът в стратосферата поглъща голяма част от ултравиолетовите лъчи на слънцето и така те не достигат до повърхността на планетата. Този процес предотвратява опасността от рак на кожата и други проблеми, като например щети за реколтата и морския фитопланктон.
Някои химикали, известни също като озоноразрушаващи вещества (ОРВ), разрушават озоновия слой. Те са били успешно заместени в повечето части на света от 1989 г. насам, когато Монреалския протокол влиза в сила.
В рамките на Европейския съюз (ЕС), поетапното изваждане от употреба на тази озоноразрушители се прилага с европейски регламент. Фирмите в ЕС са задължени да предоставят данни за производството, вноса, износа и унищожаването им. Тази информация се използва за изчисляване на "консумацията", ключов начин за измерване и проследяване в рамките на протокола. Потреблението може да бъде отрицателно, ако сумите на контролираните вещества, произведени и внесени са по-ниски от тези, които са изнесени или унищожени.
През 2015 г. потреблението на тези опасни химикали достига най-ниското отрицателно ниво от 2006 г. насам, измерена в метрични тона. Стойността (- 3 808 метрични тона) е 1 305 метрични тона, по-ниска, отколкото в 2014 г. Значителен фактор, допринасящ за ниската консумация е 12% намаление на вноса в сравнение с 2014 г. Нещо повече, унищожаване на контролираните вещества, се е увеличил между 2014 г. и 2015 г.
За озоноразрушаващите вещества
Протоколът от Монреал обхваща над 200 отделни вещества, включително хлорфлуорвъглеводороди (CFC), халони и ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди (HCFC). По-рано те са били използвани основно като хладилни агенти, горива, в спрейове, пяна и пянообразуващи, разтворители и пожарогасители.
Събраните данни за използването на тези химикали се изчисляват не само в метрични тона, но също така и в "озоноразрушаващ потенциал", който показва количества на техните екологични ефекти, а не физическо тегло.