Седмица след атентата, в който загина първият зам.-председател на руската централна банка Андрей Козлов, сред медиите и анализаторите се наложи като основна версията, че той е бил убит заради борбата си с прането на пари през финансовата система. Това обяснение предложи и президентът Владимир Путин и то веднага бе изтълкувано като предрешаване на изхода от следствието още преди то да разполага с идея дори кои може да са изпълнителите. След това Кремъл пренесе в главната прокуратура центъра на битката с мръсните пари.

На главния прокурор Юрий Чайка се отделя ключова роля в новосформираната междуведомствена група за борба с икономическите престъпления. Това стана на спешна среща в Сочи в петък на президента с прокурора, министъра на вътрешните работи Рашид Нургалиев, шефа на службата за икономическа сигурност към контраразузнаването ФСБ Александър Бортников и гуверньора на централната банка Сергей Игнатиев. С последния Путин проведе отделен разговор, продължил цели 80 минути - далеч отвъд времето за една протоколна среща. За съдържанието му нищо не бе официално съобщено, но според източници от банката практически не е била обещана подкрепа от т.нар. силовики (хората на ключови постове във властта, бивши служители на спецслужбите на СССР - бел.ред.) в борбата с перачите на пари. "Отнехме десетки лицензи, практически по всеки случай сме изпратили материали на правоохранителните органи, а нищо не чуваме за резултатите от тези дела. Изглежда, че просто не им се дава ход", казва източник на деловия в. "Ведомости".

Анкета на агенция РИА "Новости", проведена в първите дни след атентата, показа, че повечето от анкетираните анализатори сочат като

една от основните причини за гибелта на Козлов

корупцията в органите на реда и слабата държава. Според журналиста Александър Архангелски "Козлов несъмнено стана жертва не на някакви свои бизнес стратегии, а на това, че държавната банкова система трябваше да решава проблеми, които са работа на органите на реда". Той допълва, че отговорността за вземане на решенията за отнемане на банкови лицензи е трябвало да се носи не еднолично от зам.-председателя на централната банка, а да е преди всичко техническо оформяне на криминалните дела, водени от следствието. Вместо това му се наложи да върши работата на други, които не се справяха, казва Архангелски.

Независимият депутат Владимир Рижков също посочва, че за да не се стига до убийства на висши централни банкери, трябва да се измине още дълъг път. "Първо, необходимо е органите на реда да са силни и да държат под контрол престъпността. Второ, трябва да се победи корупцията - вижте Италия, която щом се избави от масовата корупция по висшите етажи, намаляха и поръчковите убийства. За съжаление Русия е една от най-корумпираните държави в света. Тези дни освободиха от длъжност 18 високопоставени служители на митниците и на ФСБ, включително генерали, заради скандалния случай "Трите кита". Той е пример колко високо е стигнала корупцията"

"Убийството показва, че в Русия с

банковия надзор трябва да се занимава ОМОН

(спецчастите на вътрешното министерство - бел.ред.)", каза пред в. "Время новостей" един от колегите на Козлов. Той си припомня още, че когато банкерът започнал да отнема лицензи заради пране на пари, колегите му с черен хумор го нарекли "разстреляния". Шегата се сбъдна по зловещ начин само за да потвърди, че Козлов се занимаваше с най-конфликтния и най-опасен сектор в дейността на централната банка, без винаги да среща нужната подкрепа от държавата. Не е изключено сега, следвайки принципа "за да ги е страх", властите да назначат на неговия пост човек от спецслужбите, с когото банката често е контактувала.

Точно в тази посока е и идеята на президента Путин за междуведомствена група, макар да не е ясно къде, кога и в чия глава в Кремъл се е родила тази мисъл. Любопитно е, че някои от банкерите смятат крачката за съвсем естествена. Движеща сила в прането на пари беше Андрей Козлов и държавата недооцени риска от ответен удар на престъпността, заради което отговор трябва да дадат не белите якички от централната банка, а силовиките, заявява банкер през "Ведомости".

Путин веднага се опита да внесе успокоение с думите, че предложените мерки няма да засилят натиска над банковия сектор и да попречат на нормалния бизнес. Предприемачите не са убедени - според някои от тях знамето на борбата с мръсните пари може да се употреби за решаване на задачи, нямащи нищо общо с това, поради което сега ще трябва

бизнесът да се договаря и с прокуратурата.

Ако ответните мерки на регулатора са твърде сурови - нов "черен" списък на неблагонадеждните банки, масово отнемане на лицензи и др., ще се предизвика повторение на кризата на доверие в цялата система от 2004 г.

Източник от прокуратурата обяснява, че междуведомствената комисия ще подготви подходящи законови мерки за борба с това престъпление и с бандитите в банковата система. Няма нужда, отговарят някои депутати. Според Александър Лебедев проблемът не е в недостига на закони, а в неефективното прилагане на действащите: "Дори да въведат наказание с разстрел, нищо няма да се получи, докато контролиращите и правоохранителните органи се поддават на натиск от "чадърите", опънати над подобни банки."

на финансовия пазар, показва анализ на Центъра за икономически изследвания към Московската финансово-промишлена палата. Според проучването броят на банките трябва да се съкрати пет пъти, за да отговаря на обективно наложилите се в света стандарти. Авторите изследват състоянието на банковата система в Европа, ОНД, Югоизточна Азия, Северна и Южна Америка. Емпиричният анализ показва, че на броя на финансовите институции влияе територията на страната, броя на населението и БВП на глава от населението.

По брой на участниците руският банков сектор е на трето място в света след САЩ и Германия. През август в страната са регистрирани 1217 кредитни институции срещу 7475 американски и 2400 германски. Според изследването в Русия би трябвало да съществуват 180 - 220 банки. Останалите са “тъжното наследство” от бурната дейност на либерализацията от началото на 90-те години на ХХ век. Голяма част от подлежащите на ликвидация банки се занимават с престъпна дейност като пране на пари, която вреди на имиджа на цялата система, заключават авторите. Само половината от руските финансови институции покриват изискванията за уставен капитал от 5 млн. евро. Водещите 200 банки държат 90% от активите, а останалите 10% се разпределят сред останалите 1000 банки, посочи банкерът от Промсвязбанка Алексей Когорочев. Според него Русия не може да се сравнява със САЩ с техните 7500 финансови институции. Когорочев посочи, че на Запад се е наложила традицията на специализираното банкиране, насочено към точно определени икономически или социални субекти, докато в Русия почти всички банки са регистрирани като универсални.

Изследването срещна очаквана съпротива от Асоциацията на регионалните банки. Нейният председател Александър Муричев обяви, че изводите са поръчкови. Според него в провинцията има по 2-3 финансови институции срещу близо 600 за Москва.

ЕБВР поема по-голям риск в Русия

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обяви през август, че иска да разшири влиянието си на изток чрез покупка на две руски банки, предаде “Дау Джоунс“. От ЕБВР обявиха, че може да купят миноритарни дялове от Примсотсбанк (Primsotsbank) и Спурт банк (Spurt Bank). Банката също така иска да купи акции от допълнителната емисия на руската Транскапиталбанк и така да изгради блокиращ дял във финансовото дружество. От ЕБВР подчертаха, че са приели двегодишен план за поемане на по-значителен риск в Русия. Страната и към момента е най-големият район на дейност на банката за развитие. Делът на Русия в раздадените от ЕБВР кредити ще се увеличи до 41% към 2010 г., докато групата ограничава присъствието си в Централна и Източна Европа.

Банката е най-големият финансов инвеститор в Русия с акумулирани вложения от 7.2 млрд. евро през последните 15 години. Според новата стратегия притежаваните акции трябва да станат 20% от портфейла на банката в Русия. През 2005 г. делът на акциите е бил 12%. В руския енергиен сектор ЕБВР иска да изгради портфейл на стойност от 1.5 до 2 млрд. евро чрез раздаване на заеми и покупка на акции. В момента ЕБВР има дял в руската енергетика, възлизащ на 727 млн. долара.

Убийството на централен банкер е събитие, което разтърсва държавата и финансовата общност във всяка нормална държава. Разстрелът на първия зам.-председател на руската централна банка Андрей Козлов миналата седмица скандализира страната, но не уплаши местния и чуждестранния бизнес. Атентатът обаче стана повод отново да се заговори за огромните пари, които се перат в руската банкова и финансова система, за ролята на спецслужбите и за опасностите от бездействаща или мудна правораздавателна система.

В първата част изредихме странните обстоятелства около убийството и защо е инсценирано то да изглежда като опит за обир. Втората публикация описа какво толкова е разкрил високопоставеният Андрей Козлов, та да си позволят да го убият. Третата част представи как срещу само 200 хиляди долара в Русия може да се основе банка, която се употребява като "пералня" само в рамките на 5-6 месеца.