- Инициативата COST е с цел да се учим едни от други. Това е мрежа за научни изследвания, финансирана от ЕС за период от няколко години. Срещата, която направихме в София, е за да се координираме за бъдещите ни проучвания, но също и имахме възмонжостта да се срещнем с местните специалисти и да им оставим познанията си, за да подобрим заедно общото ниво. Така даваме шанс на България да научи как да преобърне практиките си в полза на жените и семействата.

- Бях много изненадана от съществуването на метода "Кристелер", когато научих за него неотдавна. Уча и обучавам акушерки от близо 30 години, но не бях дори чувала за подобна практика. Бях шокирана. Това е вредна и ненужна намеса в процеса на раждане.

Знам, че и в България това е проблем, но нямам лични впечатления. Обаче съм пътувала из различни централни и източноевропейски страни, където се запознах с него. Преди няколко години прекарах цял ден в болница в Словакия, наблюдавайки практиките им за раждане.

Установих, че вторият етап от раждането почти липсва, а е изместен от насилствено избутване на бебето и така е в много от балканските и източноевропейските държави, макар че по-често остава извън официалните документи. Ако поровите в европейската медицинска литература почти няма да откриете информация за метода "Кристелер". В една от най-големите бази данни за акушерки изобщо не събират информация за него, затова е трудно да се прецени колко често се използва и с какви послледици. Няма нищо и за България. Но ако поговорите с жените тук ще разберете, че повечето са го преживели.

- Не е така. Не се е използвал навсякъде, в Дания дори не ни е хрумвало, че може да се преподава.

Ако се върнем към първоизточника - д-р Кристелер, който пръв е описал метода, ще видите, че това, за което говори той е много по-различна и нежна процедура. Идеята му е с лек масаж и притискане да се помогне на плода надолу по родилния канал в последния етап, когато контракциите затихват. Освен това коремът първо се покрива с чаршаф, за да не се нарани. Д-р Кристелер e практикувал във времена, когато не е съществувал медикамент за предизвикване на контракции.

Известно е в акушерството, че в последния стадии контракциите могат да изчезнат и затова се масажира горната част на матката през корема, за да се предизвика реакция, но това се прави много нежно, в никакъв случай с пълна сила като при бруталната практика, която сега се нарича "Кристелер".

- Плацентата може да се отдели и бебето да умре. Матката да се перфорира и майката да умре. Да се счупят ребра на жената, да се пробият черният й дроб или далакът й. Да се счупи ключицата на бебето, или ръцете му, краката му. Чувала съм и за случаи на счупен череп на бебето.

Да се насини и натърти жената, да й се причини ненужна болка и страх, дори посттравматичен стрес от цялото преживяване, като от насилие. Така че може да има фатален ефект или по-малък, спектърът е широк, но при всички случаи е травмиращо. А нищо от това не е необходимо. Няма оправдание да се прави. Това, което трябва, е да се отдели повече време за протичане на нормално раждане при всяка жена.

Това, което видях в болници, където практикуват метода, е че докторите имат много малко време между ражданията, и затова като обикалят родилките, ги пришпорват, за да се впишат в графика си. Жената се въвежда в родилната зала, позиционира се както му е удобно на доктора – по гръб, дори да я боли. Докторът връхлита в стаята, не говори с родилката, бърза, натиска и продължава към следващата.

Това е много различно от начина по който работим в Дания. Там нямаме доктори по време на ражданията, за които няма показания за нужда от такъв. Добре обучените акушерки се справят безпроблемно с ражданията. Те се нуждаят най-вече от време, за да свършат работата както трябва и най-важното – да не наранят жената.

- Не, никога, в никой случай това не е оправдано. Целта му е да съкрати времето на раждането, но ако жената или бебето бъдат увредени заради "Кристелер", представете си с колко ще се удължи грижата и разходите на здравната система за тези две души.

Няма спор, че изчакването е правилният подход, но разбира се, това може да трае много по-дълго при едни жени отколкото при други. Трябва да си даваме сметка, че тялото на жената в този момент има нужда да се подготви, да се отпусне. Това изчакване е отредено на майката и на бебето, защото и двамата преминават през огромна промяна. А ако нараниш тъканите и вътрешностите и прилагаш сила, за да избуташ бебето навън, се рискува изсипване на матката в по-късен момент, травма в перинеума, която да предизвика усложнения и много последващи проблеми.

В моята страна и в класическото разбиране за раждане има едно правило – никога не карай жена да напъва, ако самата тя не усеща, че е готова да напъва. Ако бебето вече се вижда, тогава акушерката може да прецени кога е време, но ако я караш да напъва докато бебето е все още горе в пелвиса, всъщност ще отнеме повече време.

Нормалното време да слезе бебето до долу – този втори стадий на раждането – е между един и два часа. Не мисля, че е непосилно дълго, че да не може да се изчака търпеливо. Грешките стават тогава, когато жената е подготвена, тече това време на изчакване, но е дошъл нейният ред в графика на доктора и той разполага с 10 минути преди следващата...

- Вижте, ако имате здрава жена, която ражда, това не трябва да се счита за медицинска дейност изобщо. Акушерка е напълно способна да разпознае дали процесът протича нормално, или не и да е в готовност при нужда да работи с акушер-гинеколога, ако възмникнат усложнения.

В Дания казваме, че най-важното умение, което една акушерка трябва да усвои, е да може да разпознава нормално и ненормално протичане на раждането. Да вижда малките знаци и да знае какво означават. Нормалното раждане дава най-добри резултати в дългосрочен план.

- Първото, което трябва да направите е да осигурите на жената пространство, в което тя се чувства сигурна и спокойна. Когато тя се чувства в безопасност и чувства уважението на околните, тялото й ще произвежда окситоцин - най-важният хормон по време на раждането. Позволете й до нея да са близките й, тогава тялото й ще работи по-добре.

Акушерката трябва да има търпение, да не кара родилката да напъва, ако тя не усеща че е готова за това. Оставете я да напъва спонтанно и в различни пози, които на нея са й удобни. Ако е изморена, нека не се залежават по гръб, това не е добре за нея и за бебето, може да й се подпъхнат възглавници. Ако се изчака и й се осигури комфорт всичко ще е наред.

Разбира се, има случаи при които не всичко е наред, но те са много по-малко, отколкото мислите. Ако приемете тези съвети, ще видите, че огромна част от жените - около 80% - ще раждат напълно нормално и без усложнения. Това са научно доказани и изпробвани практики, не са нещо ново и не са в сферата на теорията. Има достатъчно материали и ноу-хау за ролята на акушерката в здравословното раждане, които са на ваше разположение, за да обновите системата си.

- Да, и ще бъда честна - много е старомодно и далеч от европейските директиви за това какви компетенции трябва да има една акушерка. Занижени са изискванията за натрупване на опит по време на обучението. На хартия може и да има достатъчно часове за практика и асистенция, но от обучени акушерки тук разбрах, че числата може би не са верни и правилата се заобикалят.

- Има три колежа за акушерки в Дания. Обучението продължава три години и половина и е разделено в две равни части теория и практика. Курсистите започват с базови лекции по анатомия, социология, психология, епидемиология. След това им се преподават по-тесни специалности за детеродния процес, грижата за жената по време на бременността, раждането и след раждането.

Това, на което много държим да ги научим е да следят научните публикации в тяхната сфера, защото така могат да поддържат и развиват знанията си и да стоят в крак със съвременните открития. Знанието в сферата на акушерството расте постоянно и дори току що да си завършил, ще е излязло нещо ново, когато започнеш да практикуваш, затова винаги трябва да следиш. Учим ги да намират и познават надеждните източници, да анализират и оценяват материалите и да мислят как да ги приложат в практиката си. Учим ги и да питат.

Втората половина от обучението е в действаща клиника, където могат да следват опитните лекари и акушери и да асистират. Наблюдават как се прави вагинален преглед, как се следи развитието на плода, как по време на раждането да следят контракциите, да разчитат тревожните сигнали и да се намесват, да разбират показателите на мониторите, да поставят венозна система и т.н. След това учат и какви грижи се полагат за новороденото и майката в неонатологичното отделение.

В рамките на обучението си акушерките стажуват във всички отделения, включително в общите кабинети, защото част от задлъженията им след това ще са да провеждат редовните прегледи на жените и да следят развитието на плода по време на бременността.

- Цезаровото сечение дава възможността да се спасяват животи и има майки и деца, които умират, защото не е направено навреме. Но има и много жени, които са увредени, защото получават секцио, което не им трябва. Това не е просто отваряне на стомаха и изваждане на бебето. Това е намеса, която може да създаде проблеми при евентуална следваща бременност.

Част от страните в COST също имат този проблем с много високи нива на цезаровото сечение, например Португалия и Гърция. Изключително трудно е да се пребори тази тенденция, а тя създава цял нов раздел в женското репродуктивно здраве, заради усложненията които ненужната операция може да причини.

Това е проблем, на който в цяла Европа се обръща голямо внимание и се търси отговор защо нивата се покачват. И в Дания това е растящо число - от 16% през 2000 г. сега е 22.5%.

- Според мен се дължи на много фактори - например сега раждат много повече жени, които преди развитието на медицината не биха могли - със сериозни сърдечни заболявания и малформации или с остро затлъстяване. Сега вече има специализирана медицинска грижа, която да им позволи да заченат и да износят бебе, но естественото раждане при тях би било рисково. Друга голяма група е на всички жени, при които бебето е в седалищно предлежание.

За всички останали бъдещи майки, които без да има медицинска нужда от секцио го избират пред нормалното раждане - това е провал на системата и специалистите, които не са им предоставили достатъчно информация, за да направят по-добрия избор. Но когато им отделят време да им обяснят и да планират раждането заедно, статистиката се променя. Освен това се поддържа и мита, че след цезарово сечение не може да се роди вагинално и масовата практика е всяка следваща бременност също да завършва с операция.