Геновева Петрова: Отдавна не е имало толкова силна идеологическа поляризация както сега по оста ЕС – Русия
Геновева Петрова – политолог, изпълнителен директор "Алфа Рисърч", коментира пред "Дневник" теми от националното проучване на обществените нагласи, направено неотдавна от социологическата агенция.
Как си обяснявате промяната в преценката на българите към заплахите пред сигурността на България - сега преобладават опасенията от външни заплахи, а през 2006 година - от вътрешни? На какво се дължи? Как това влияе върху оценката на българите за вътрешните политики?
- Тази промяна в нагласите е изключително важна и уникална в контекста на предстоящите президентски избори. Важна, защото вероятно външнополитическите теми и позициите на кандидат-президентите по тях ще имат силно присъствие в кампанията. Уникална, защото обичайно в предизборен период (и то не само у нас) вниманието на хората е съсредоточено върху вътрешни проблеми.
Изместването на общественото внимание към външните заплахи е показател, че опасността от тероризъм и притокът на бежанци действително тревожат избирателите. Влиянието на тези нагласи върху оценката за вътрешните политики се проявява в мнението за предприеманите от управляващите мерки за ограничаване на рисковете. Така например най-голяма част от хората споделят очакване за по-твърда политика към имигрантите вместо по-отворен и ориентиран към интеграцията им подход.
Най-неприемлива обаче би била липсата на последователна позиция по въпроса. Тогава и привържениците на по-твърдата, и тези на по-отворената политика биха били крайно недоволни.
Доколко тези страхове на българите от миграционна вълна и тероризъм могат да повлияят на президентската кампания?
- За момента очаквам да повлияят предимно върху публичния дебат в хода на кампанията. По-близки до обществените очаквания послания по тези въпроси от кандидатите ще бъдат от полза за тях, независимо от коя част на политическия спектър са излъчени. Ако кампанията премине без свързано с външните притеснения събития, влиянието ще остане на това равнище.
Кандидати за държавен глава вероятно ще се опитат да използват тези настроения, тогава няма ли да са на губеща позиция по-либералните претенденти? Могат ли страховете да се окажат решаващ фактор в президентските избори?
- Да, доколкото либералната теза се подкрепя по-слабо, застъпващите я претенденти ще са в по-неблагоприятна позиция.
Същевременно страховете от външни заплахи няма да са единствен решаващ фактор в президентските избори. Налице са и вътрешнополитически проблеми, които имат възможност да бъдат не по-малко важни теми в кампанията. Такава например е корупцията, която притеснява също толкова висок дял от хората, колкото притока на бежанци.
Корупцията изглежда като вечен проблем. Възможно ли е обществото да свикне с нея и да престане да я забелязва или ще стане по-чувствително? Какви последици може да има неспособността/нежеланието на властите да сведат явлението до поносими размери?
- Фактът, че независимо от актуалността на други проблеми корупцията продължава да е сред топ притесненията за българите, означава, че обществото нито е свикнало с нея, нито е изгубило чувствителността си. Неуспехът на поредица правителства да преборят явлението води до трайната загуба на доверие у хората, че в страната има или може да има партии и политици, способни да решат проблема.
Това е сериозен дефицит за целия системен политически елит и същевременно създава опасни възможности различни антисистемни движения да печелят позиции под мотото за разрушаване на статуквото. Отделни показни примери за борба с корупцията се одобряват (както например спирането преди месеци на обществени поръчки, около чието възлагане има съмнения), но не са достатъчен аргумент за провеждана последователна политика в това направление, поради което възприемането за опасността от наличие на корупция в страната остава на същото равнище.
Какво разбират българите под международна организирана престъпност? На какво са базирани страховете им от нея?
- Трафик на наркотици, хора, оръжие. Фактът, че България продължава да присъства в хрониките като част от подобни международни мрежи, продължава да е притеснителен за значителна част от хората. Между другото, борбата с международната организирана престъпност е едно от направленията, в които сътрудничеството с външни партньорски служби и организации се оценява най-положително. Мнозинството от българските граждани си дават сметка, че това е един от проблемите на сигурността, които както България, така и други страни не са в състояние да решат самостоятелно.
Как може да се обясни, че витаят много страхове, усеща се недоволство, а анкетираните отговарят, че живеят по-спокойно?
- Усещането за спокойствие се отнася до оценката за материалното положение през последните две-три години: най-голяма част от хората смятат, че няма особена промяна в това отношение, но се чувстват относително спокойни. Т.е. икономическите страхове от периода на последната глобална икономическа криза отминават.
Днес притесненията и неудовлетвореността имат преобладаващо политически характер. Всъщност в българското общество отдавна не е имало толкова силна идеологическа поляризация както сегашната по оста ЕС – Русия и всички произтичащи от нея конкретни въпроси. Българинът, както много пъти е показвал, предпочита по-балансираните отношения и се чувства некомфортно, когато трябва да заема категорични позиции.
Доверието в институциите продължава да е много ниско според най-новото ви изследване. Правителството стои малко по-добре от парламента и главния прокурор, но има само с 16%. Как тогава обяснявате двойно по-голямото одобрение за министър-председателя? Дали според анкетираните той е "добрият", но около него има "лоши"?
- Двойно по-високото одобрение за дейността на премиера в сравнение с правителството несъмнено е индикатор за персонално доверие към него и персонална критика към някои от членовете на кабинета. Това е видно и от оценките за дейността на всеки от министрите, двама от които - Томислав Дончев и Лиляна Павлова - са устойчиво одобрявани, но мнозинството са с отрицателен индекс за дейността, т.е., по-голяма част от хората смятат, че по-скоро са неуспешни в работата си.
Тази ситуация обаче не се възприема като "добрия", заобиколен от "лоши", т.е., не лишава министър-председателя от отговорност за резултатите на правителството и това личи в повишаването и на персоналните отрицателни оценки за работата му. Предимството на Бойко Борисов е, че ползва кредит на доверие и като лидер на партията с най-широко обществено влияние. Докато ГЕРБ държи тази позиция, персоналният му рейтинг ще е значително по-висок от този на оглавяваното от него коалиционно правителство.
Защо смятате, че личността на кандидата на ГЕРБ ще бъде от решаващо значение за балотажа? И защо сте сигурни, че ще има втори тур?
- Убедеността ни, че изходът от президентската надпревара ще се реши в два тура, идва от анализа на цялостните обществени нагласи и в частност на електоралния потенциал на партиите. Вече стана дума за ниското доверие в институциите и повишената тревожност по външнополитически проблеми. Тези две тенденции към момента не мобилизират подкрепа в полза на един политически играч.
Същевременно в електоралните предпочитания на избирателите ГЕРБ продължава да води значително пред основния си конкурент БСП, т.е. това ще помогне на кандидата им в първия тур, но недостатъчно, за да спечели още тогава. В балотажа обаче, когато останат само двама, победата ще е за този, който успее да мобилизира подкрепа отвъд влиянието на самата партия. Затова личността е от решаващо значение: ако е приемлива за симпатизантите на партии извън ГЕРБ – това ще им помогне; ако не – ще бъде препятствие.
ГЕРБ заложи на Цецка Цачева след проучването на "Алфа Рисърч". Остава ли валиден изводът, че ще има втори тур? Въпреки че нямате конкретни данни за г-жа Цачева, мислите ли, че тя би могла да привлече гласове извън управляващата партия?
- Да, убедеността ни, че ще има втори тур на президентските избори, остава същата, както и преди обявяване на кандидата на ГЕРБ. Предвид профила на г-жа Цачева – строго партийна фигура, позната на обществото предимно като председател на парламента – привличането на по-широка от тяснопартийната подкрепа се очертава като основно предизвикателство в хода на кампанията.