Кишо Курокава е един от най-значимите архитекти за ХХ век., чието влияние продължава и до днес. За разлика от проектирания от него хотел в София, другите му сгради в Европа се пазят, така както са построени, а промените в тях се правят внимателно и с одобрение на създаденото от него бюро.

Роден в Нагоя, Япония през 1934 г. в семейството на потомствени архитекти. Завършва архитектура последователно в университетите в Киото и Токио - двата най-добри в страната. Кариерата му се простира из Европа, Азия и Америка. Почетен член на "Кралския институт на архитектите във Великобритания"," Асоциацията на архитектите в Америка", както и на редица други значими световни организации на архитекти.

Автор на книги и есета, посветени на архитектурата, която според Курокава трябва да съдържа в себе си философски принципи. Самият Курокава признава, че е силно повлиян от будистките философски идеи и японските традиции.

Курокава е архитектът на хотел "Витоша Ню-Отани" в София, по-късно превърнал се в една от емблемите на града и наричан "Японски хотел". Проектът му съчетава японската традиция и българската възрожденска архитектура. В България той основава временно архитектурно бюро. Почетен член е на Съюза на архитектите в България.

Днес "Витоша Ню-Отани" се нарича хотел "Маринела" и собствениците - Ветко и Маринела Арабаджиеви, определят новия му облик. "Селски кич", както го характеризира архитект Атанас Динев, който е работил с архитект Курокава. Собствениците предприемат промени, без да уважават традицията и без да се съобразяват с оригиналните проекти и идеи вложени в сградата. Също така без да спазят авторското право.

Освен на сградата в София, Кишо Курокава е автор на други 5 в Европа. Това са "Пасифик тауър" в Париж, сградата на центъра за борба в рака "Маги център" в град Суонзи, Уелс, "Японско - Германският център" в Берлин, крилото за временни експозиции на "Музеят на Ван Гог" в Амстердам и "Зенит Арена" в Санкт Петербург.

Новият стадион на футболния отбор "Зенит" в Санкт Петербург се очаква да бъде открит през 2017 г., като ще бъде едно от най-модерните съоръжения. Проектът за него Кишо Курокава изготвя през 2007 г., малко преди смъртта си. Спортното съоръжение е разположено в западната част на Крестовския остров, гр. Санкт Петербург.

Стадионът ще разчита на множество иновативни технологии, сред които система от въздуховоди, която да създава мембрана от топъл топъл въздух над навеса и мощен въздушен поток, който да предпазва от дъжд. При културни прояви тревната настилка ще се изнася извън пределите на стадиона чрез трансформиращи се детайли. "Зенит Арена" ще разполага с 68 000 седящи места, което ще го направи 18 по капацитет сред футболните стадиони в Европа.

Основната сграда е последната архитектурна творба на холандския архитект Герит Ритвелд. Строежът е започнат през 1963 г. и е завършен едва десет години по-късно. През 1990 г. управата на музея решава за обнови сградата. Курокава е поканен да създаде проект за ново крило, което да бъде построено в свободното пространство край основната сграда.

До миналата година входът към крилото, проектирано от Кишо Курокава, е минавал през подземен тунел, който е свързвал двете сграда. Поради многото посетители на експозициите управата на музея решава да открие нов и по-удобен вход към крилото. Тя търси архитектурното бюро KISHO KUROKAWA architect & associates, което е носител на авторските права върху проектите ва Кишо Курокава. Бюрото избработва идейния проект за новия вход, запазвайки оригиналната архитектура на крилото. Работните планове са изпълнени от Hans van Heeswijk architecten в пълен унисон с идеята. Входът е открит през септември 2015г.

Центърът е построен по проект на Кишо Курокава от 1985 до 1988 г. , който включва реставрация на оригинална сграда, строена от 1939 до 1941 г., като посолство на Япония. Частично разрушена при бомбардировките на Берлин през 1943 г., сградата не е била използвана около 40 години.

В началото на 80-те години градските власти в Берлин се обръщат към японското правителство с искане сградата да бъде реставрирана. Проектът е част от приготовленията за честването на 750-годишнината от създаването на германската столица.

Сградата има пет етажа и се простира на почти 2 хил. кв. метра.

При реставрацията е трябвало да бъде запазено фасадното оформление на бившето японско посолство. То е трябвало да показва прехода от стила на Ваймарската република към този Третия Райх, като същевременно добие елементи от съвременната архитектура. Идеята е Центърът да показва как могат да се синхронизират две много различни култури. Така екстериорът и интериорът на страничните фасади включват Баухаус дизайн, а централният вътрешен двор напомня за японски дзен градини.