За общото между Kraftwerk и менуета, или едно интересно изпълнение на One Dance Week
Френският хореограф Ювал Пик и Националният хореографски център "Рильо-ла-па" ще представят спектакъла си "Електрически приятели?" от 19.30 ч. днес, 13 октомври, на сцената на One Dance Week в дом на културата "Борис Христов" в Пловдив. Любопитното в спектакъла е, че интерпретира музиката на електронните пионери Kraftwerk като продължение на традицията на европейския романтизъм и с движенческо вдъхновение от народни танци като менуета. Kraftwerk, казва Пик, му напомнят много на музиката на Шуберт. "Дневник" се свърза с хореографа за повече подробности.
Разкажете за вашия прочит на Kraftwerk през призмата на романтизма.
- Преди всичко искам да кажа, че представлението ми интерпретира музиката на Krafwerk, но не е посветено на тях. Не бива да очаквате електронно парти. Две неща ме привлякоха у тях. На първо място - създаването на нов европейски звук, който е електронен, но аналогов. Албумите им от 70-те години са отпреди дигиталната ера.
За мен германците са изобретателите на романтизма - хармонията между човека и природата. Kraftwerk, които също са немци, говорят за човешкото състояние в урбанистичния, индустриален и механичен свят в Европа след Втората световна война - за пътуването във влака, по автострадата... Отново става дума за хармония, но средата е друга, което за мен е някак романтично. Отново става дума и за самота, но като отчуждение. За това как оцеляваме в този свят, как общуваме, и как, въпреки че сме отделени от машини, все още се намираме. Смятам, че въпреки бума на съвременните комуникации сме доста изолирани. Затова и представлението се нарича "Електрически приятели?"
Казвате, че ви напомня на Шуберт?
- През 1977 г. излиза шедьовърът им Trans Europе Express, който променя електронната музика. И вътре има едно много красиво и мелодично парче, наречено Франц Шуберт. Това противоречие ме насочи натам, защото Шуберт е едно от големите имена на музиката на романтизма. И слушайки музиката му попаднах на любовните песни, така наречените Liedes, които впоследствие реших да включа в музиката на представлението. Както при Kraftwerk, героите на тези песни постоянно пътуват в търсене и копнеж по своите любими, по нещо, което го няма.
Как това се превърна в танц?
- Kraftwerk като електронна група работят с повтарящи се мотиви, така наречените loops, които обаче в даден момент от песента намират неочаквано развитие. Исках да се заиграя с идеята за повтарящи се движения на приближаване и отдалечаване. Всичките ми представления се занимават с напрежението между индивида и групата. За соловите части помолих танцьорите да измислят свои собствени движения за усукване и извъртане на тялото, много органични форми. Но за колективната част се обърнах към традиционните европейски групови танци като менуета, където се среща именно това движение на сближаване и бягство. Интересното е, че почти всички европейски култури имат подобен танц - френската, италианската, полската, испанската, вероятно го има и при вас.
| Директор на Centre Chorégraphique de Rillieux-la-Pape от август 2011 г., Ювал Пик има дълга кариера като хореограф, танцьор и преподавател. Първоначално той се обучава в танцовото училище Bat-Dor Dance School в Тел Авив, след което през 1991 г. се присъединява към световноизвестната танцова компания Batsheva. Четири години по-късно напуска, за да започне работа като гост-артист в проекти на хореографи като Теро Сааринен, Каролин Карлсън и Ръсел Малифант. През 1999 г. се включва в екипа на Opera Ballet в Лион, а през 2002 г. основава собствената си компания The Guests. Оттогава е натрупал сериозен репертоар от творби, които се отличават със сложна, детайлно изработена и многопластова движенческа лексика, винаги акомпанирана от специално поръчани музикални творби на големи композитори. В неговото творчество една от основните теми на изследване са отношенията между индивида и групата, между отделния човек и общността. |