Зашеметяващият лабиринт от малки бели къщички над осеяните с маслинови дръвчета планини е типична гледка в Андалусия.
Зашеметяващият лабиринт от малки бели къщички над осеяните с маслинови дръвчета планини е типична гледка в Андалусия. Това са т.нар. бели селца на Испания -наричани така, защото са измазани с вар, за да държат прохлада вътре, разказва "Ройтерс".
На снимката: Градчето Олвера в провинция Кадис, Андалусия.
Лабиринтът от малки и тесни улички, типичен за този край на Испания, напомня за времената, когато страната е част от арабската империя, а целият Пиренейски полуостров е известен под наименованието Ал Андалус. Арабското влияние още се усеща тук, в имената на градове, улици и забележителности - като например alcalá, което означава крепост. 
Андалусия е испанската област, която най-дълго време остава под арабско управление. Реконкистата от т.нар. маври приключва през 1492 г. с отвоюването на Гранада.
На снимката: Кучета по улиците на Аркос де ла Фронтера.
Подобно на другите части в страната, и тук празниците са на почит. В Андалусия могат да се видят както типичните религиозни процесии с носене на статуи на светци, така и надбягвания с бикове, при които, подобно на фестивала Сан Фермин в Памплона, животните се пускат да тичат свободно по улиците, а хората бягат пред тях.
На снимката: Религиозно шествие по улиците на Грасалема.
Намек за миналото на малките бели градчета се открива и в често използвания суфикс в имената им "'de la Frontera" (на границата) – ехо от времената, когато Испания е била разделена на християнски и мюсюлмански територии. 
Въпреки че регионът е изключително красив и е магнит за туристите, Андалусия е сред най-бедните области на Испания. Нивото на безработица тук е било второто най-високо в ЕС за 2015 г., сочат данни на Евростат. Близо 30 % от местните граждани нямат препитание.
Особено тежка е ситуацията при младежите, близо половината от които не работят.
На снимката: Сватба в Еспера.
Нощен изглед от градчето Саара де ла Сиера. 
Надбягване с хрътки във Виямартин. 
Мерлин, кученце чихуахуа, по време на вечерната му разходка в Еспера. 
Забравема кукла на стълбите на къща в Сетенил де лас Бодегас. 
Крава преследва млад мъж в рамките на фестивала Toro de Cuerda във Виялуенга дел Росарио. 
Традиционният тук поминък е земеделието, в частност - производството на зехтин. Испания все още държи първенството за производител №1 в света.
На снимката: Жена събира реколтата от грозде в лозе във Вега де лос Молинос.
Но все по-малко млади хора са склонни да работят дълги часове срещу ниско заплащане в сферата на земеделието. "Младите бягат към градовете", разказва 19-годишният Хосе Мария Кортихо, жител на Вега де лос Молинос. 
Агустин Пина, производител на сирене в близкото градче Виялюенга дел Росарио, е на същото мнение. "Младите не искат да се трудят във ферми, защото това е равносилно на робство", споделя 58-годишният мъж, който цял живот е работил на полето. "Те искат да се трудят от понеделник до петък".
На снимката: Сирене, направено от млякото на местната порода кози пайоя.
Хоакин Кортихо и съпругата му ценят спокойствието на малките населени места. "Всичко в големия град е шум, бързане и стрес", смята 50-годишната жена. 
Поклонници на път към Аркос де ла Фронтера. 
Цветята в сини саксии по белите варосани стени са типична гледка в Андалусия. 