Последният забележителен успех на Републиканската партия в президентски вот бе през 1988 г., когато Джордж Буш-старши разгроми Майкъл Дукакис. Оттогава насам обаче демократите имат устойчиво предимство - те влизат в надпреварата с много по-голям твърд електорат, който се запази дори при двете поредни победи на Джордж У. Буш през 2000 г. и 2004 г.

Макар всеки американец да гласува, държавният глава се избира официално от комисия, наричана "електорална колегия". Тя е създадена от бащите-основатели на САЩ като компромисен вариант между прекия избор и възможността изборът за президент да е изцяло в ръцете на Конгреса.

Електорите в колегията са общо 538, като за победа са необходими 270 гласа. Всеки щат има определен брой електори. Той се изчислява на базата конгресмени и сенатори, избирани от всеки щат – по един електорален глас за всеки конгресмен и двама за всеки сенатор. Окръг Колумбия, където се намира столицата Вашингтон, има трима. Калифорния изпраща най-много – 55.

На повечето места системата действа на принципа "победителят взима всичко" и спечелилият кандидат има подкрепата на всички електори от щата. Изключение правят Мейн и Небраска, където системата е пропорционална – победителят в целия щат получава двама електори, а победителят във всеки окръг получава по един.

Те не са длъжни да гласуват по същия начин, по който и мнозинството от обикновените гласоподаватели, но в историята на американските избори 99% от тях спазват вече направения пряк избор.

Устойчива е и другата тенденция – в последните шест вота демократите влизат винаги с голямо преимущество. Дори по време на най-слабото им представяне в последните двайсет години – през 2004 г., техният кандидат Джон Кери спечели 251 електорални гласа.

От 1992 г. щатите Вашингтон (12 електори), Калифорния (55 електори), Орегон (7), Минесота (10), Уисконсин (10), Мичиган (16), Илинойс (20), Пенсилвания (20), Ню Йорк (29), Върмонт (3), Мейн (4), Масачузетс (11) , Роуд айлънд (4), Кънектикът (7), Ню Джърси (14), Мериленд (10), Делауер (3) и Окръг Колумбия (3) гласуват в синьо. Ако тази тенденция се запази, това ще означава, че Клинтън има гарантирани 238 гласа само по исторически причини.

В същото време през най-слабата година на републиканците – 1996 г., Боб Доул събра 159 електорални гласа. Трайно "червени щати" са Северна Каролина (14), Южна Каролина (8), Алабама (9), Мисисипи (7), Индиана (12), Тексас (32), Оклахома (8), Канзас (6) Небраска (5), Южна Дакота (3), Северна Дакота (3), Уайоминг (3), Юта (5), Айдахо (4) и Аляска (3). Което значи, че Тръмп има гарантирани 122 гласа.

В същото време поколението Y (родените между осемдесетте години и края на века, известни още като "милениъли", или millennials) стана по-голямо от другата ключова демографска група – тази на бабите и дядовците им, родени в разцвета след Втората световна война. Нещо повече – то е етнически много по-разнообразно, а и по традиция клони към ценностите на Демократичната партия.

Последният коз на демократите е контекстът - президентът Барак Обама сега е по-харесван от всякога, което директно облагодетелства новия кандидат на партията. На теория.