Министър-председателят на Бавария Едмунд Щойбер скоро може да пътува като рекламен агент из страната. Пред държавната канцелария в Мюнхен традиционно паркират лимузини от марката БМВ. От следващата пролет обаче там най-вероятно ще блести новаторският модел на баварските автомобилостроители "Хидроген 7". Щойбер с удоволствие ще играе ролята на рекламен плакат за новата, екологично съобразена технология с водород. Надеждата му е, че новаторският имидж може би малко ще оцвети и него.

Шофьорите на Щойбер все пак могат да зареждат "Хидроген 7" на всяка класическа бензиностанция. Доставчик на горивото, което не отделя въглероден двуокис, няма да бъде някой от концерните за минерални горива, а производител на индустриални газове като "Линде" (Linde). Така ще да стане и с електроснабдителната компания "Енерги Баден-Вюртемберг" (EnBW) в Карлсруе, която заедно със "Сименс" (Siemens) планира строежа на електроцентрала с горивни клетки с мощност в мегавати. Каменни въглища, петрол или природна газ "Енерги Баден-Вюртемберг" досега купуваше от енергийните гиганти. В бъдеще други имена ще присъстват в списъка да продавачите. Бъдещи директни конкуренти ще бъдат не само "Е.ОН" (E.On) или Ер Ве Е (RWE), а вероятно и "Шел" (Shell) или "Би Пи" (BP). Концерните за минерални горива искат мащабно да навлязат и в производството на електроенергия. Досега те доставяха предимно суровините за електропроизводство.

Енергетиката е изправена пред радикален обрат. На първо място, запазите от петрол и газ ще се изчерпят след 40, съответно 60 години. Второ, петролните концерни и електроснабдителните компании и днес вече отчитат загуби заради високите емисии на въглероден двуокис. Браншът е смятан за

основен причинител на глобалното затопляне.

Затова търсенето на алтернативи на течните енергоносители преследва двояка цел: защита на околната среда и подсигуряване на съществуването. Но дали тъкмо водородът е най-добрият път към нея, все още не е изречено еднозначно. "Енерги Баден-Вюртемберг" вече назова бъдещето - проектът "Анке" изследва приспособяването към климатичните промени в Германия.

Някои алтернативни енергоносители вече са в дневния ред за инвестиции - най-вече вятърът, слънцето и биомасата. Водачите в бранша изразиха и претенциите си, в буквалния смисъл. "Бритиш петролиум" и "Шел" например поискаха да осеят огромни площи в САЩ с вятърни генератори - отдалечени и изоставени райони, които повече не са нужни за производствени дейности, но събират много ветрове. Планират се ветроенергийни паркове с мощност до 300 и повече мегавата (мВ). За сравнение - традиционните електроцентрали осигуряват мощност до 700 мВ, а най-големите германски вятърни генератори - до около 100 мВ. Във фокуса на интереса попаднаха и соларните инсталации и био горивата. "Искаме да направим най-малко една от възобновяемите алтернативи съществена част от нашия бизнес", казва президентът на "Шел" Йерун ван дер Веер.

Всички обаче все още само търсят. "Никой няма готов план за следващите 30 години", признава Луц фон Майеринк, експерт по климата в германския клон на "Би Пи". Той има предвид не само търсенето на алтернативни енергоизточници, но и опита за намаляване на емисиите въглероден двуокис. Гигантът експериментира със

складиране на отработените газове в подземни хранилища

Въглеродният диоксид се прихваща още директно на сондата или в централата и се отвежда под земята. За "Би Пи", казва Фон Майеринк, стретегията не означава "далеч от петрола, а далеч от въглеродния двуокис".

Британският концерн преоформи и своя маркетинг. От "Бритиш петролиум" възникна "Beyond Petroleum" ("Отвъд петрола"), от класическото лого - слънчев символ. Той показва не само разнообразие, но и бизнес с енергията от слъцето (photovoltaic). "Би пи" и "Шел" са сред водещите производители на соларни клетки. Засега. Технологичните концерни също откриха бизнеса - "Шарп" (Sharp), "Кю-селс" (Q-Cells), "Киосера" (Kyocera) или "Санио" (Sanyo) възнамеряват така масивно да разширят капацитетите си, че компаниите за минерални горива са застрашени от изоставяне.

"Би Пи" смята да инвестира до 2015 г. 8 млрд. долара в алтернативни енергии, което прави по около 1 млрд. долара годишно. Измерено спрямо обемите за тази област (газ, енергия, възобновяеми източници), според финансовия отчет за 2005 г. (235 млн. долара), това би било наистина могъщо покачване. Но дали ще е достатъчно, за да се превърне концернът във водещ производител на вятърна и слънчева електроенергия, остава неясно. Фон Майеринк не изключва компанията му изцяло да се оттегли от една или друга технология. "В енергийния бизнес не можем да действаме както технологичната компания "Ейпъл" (Apple), които изобретиха напълно нов продукт с напълно нов начин на дистрибуция", обяснява мениджърът.

Напълно нов за сметка на това е енергийният бизнес за друг отрасъл, който излага продуктите си обикновено по рафтовете на хранителните магазини. Компанията за захарно производство "Зюдцукер" (Suedzucker) например откри

бизнеса с биогорива

Под името "Кроп енерджис" (Crop Energies) отделилото се звено за био-етанол сега се листва дори и на борсата. Подобни предприятия все още са твърде малки, но ще правят все по-силна конкуренция на компаниите за минерални горива.

Повечето енергийни концерни обаче не са извлекли истинските поуки от промените в климата, смята Йохен Луман от Института "Вупертал". Ученият е на мнение, че преместването на климатичните зони и свързаните с това екстремни състояния на времето могат да направят реките неизползваеми и да претоварят електропроводите. Следователно, нужна е нова преоценка на инфраструктурата. Докато при новите строителни проекти промените се калкулират прецизно, що се отнася до природните залежи, очите по-скоро се държат затворени. Това може да се превърне в проблем за цялата икономика, предупреждава Луман.

КАРЕ

Вятърната енергия - алтернатива на въглищата и нефта

От хилядолетия хората използват силата на вятъра за своите нужди. Платноходи са плавали още през античността - най-вероятно първите ветроходни лодки са построени от египтяните през 1500 г. пр. Хр. До средата на 19-ти век корабите, задвижвани от вятъра, са най-важното средство за транспортиране на стоки и хора на големи разстояния. Вятърната енергия отдавна се използва и за извършване на механична дейност с помощта на вятърни мелници и водни помпи.

След откриването на електричеството и на генератора на хората им идва наум, че вятърът може да създава електроенергия. Отдалечени ферми, най-вече в САЩ, още от края на 19 в. си произвеждат електроенергия с вятърни перки. От петролната криза през 1973 г., на базата на аеродинамиката се развиват все по-съвършени генератори. Подемът на вятърната енергетика в Германия започва с приемането на закона за спестяване на електроенергия от 1991 г.

Недостатъкът на вятърната енергия е в непостоянството и слабата предсказуемост на ветровете. Затова, получената от вятърните инсталация енергия може да се използва само съвместно с други, постоянни енергоизточници или като запас за гарантиране на електродоставките. В много страни вятърното електропроизводство се стимулира на законово равнище, с цел опазване на климата от въглеродния двуокис.