В последните години българските шивашки предприятия реализираха забележим напредък и много от тях вече успешно се конкурират с европейските марки. Това развитие е пряко свързано и с развитието на пазара на машини и оборудване за шивашките предприятия. В последните години се оформя и тенденцията голяма част от българските предприятия да се насочват към по-качествени, по-скъпи и модерни технологии и машини. Развитието е водено, от една страна, от стремежа на предприятията да посрещнат европейските изисквания, но основният стимул се оказва липсата на достатъчно работна ръка и практическата невъзможност да се намерят работници в сектора, обясняват експерти от бранша.

При сегашните нива на безработица става все по-трудно за шивашките предприятия да намерят подходящите кадри и да запълнят екипа си и затова са принудени да инвестират в по-модерни и по-производителни машини. В момента 100% от българските производители на облекло търсят работници и се налага да компенсират това с въвеждането на нови технологии, обяснява заместник-управителят на "Руен машинари" ЕООД Симеон Орешаров.

Основните двигатели на пазара на машини и оборудване за текстилния сектор досега беше стремежът на предприятията да модернизират производствата си и да посрещнат европейските изисквания за качество и за условия на труд. В момента голяма част от тях вече отговарят на тези изисквания и първоначалният бум в търсенето е поутихнал. В момента предприятията инвестират в нова техника, защото искат да увеличат производителността си и производствените си възможности.

Бум на пазара на техника за шивашката и текстилна промишленост е имало през 90-те години, когато повечето предприятия бяха приватизирани и започнаха да се преоборудват, обясни изпълнителният директор на "И.Н.А. трейдинг" Валерия Жекова. По думите й сега търсенето е водено основно от стремежа на компаниите да си осигурят необходимите обеми на производство с по-малко работна ръка и в договорения срок.

В последните години се наблюдава и тенденцията да се преминава от по-скромна техника с ограничени възможности към оборудване със специализирани и автоматизирани машини. Ако допреди няколко години се търсеха основно т.нар. обикновени шевни машини, без да има особено значение производителят им, разчитайки само на умението на шивачките, последната година-две, определено търсенето е съсредоточено в автоматичното кроене, шевните автомати, специализираната гладачна техника и пресите за гладене от реномирани европейски доставчици, обясни още Орешаров. В момента най-търсени са машините, които могат да позволят на предприятията да бъдат гъвкави, защото фирмите вече изработват по-малки количества, които са само в рамките на една поръчка. Отминало е времето, когато облеклата са се произвеждали с дълги серии от хиляди бройки от един модел, обясни Жекова. Вече се търсят машини, които бързо могат да бъдат пренастроени. Това води и до силното навлизане на ИТ технологиите в сектора, като в последните години това придобива все по-голямо значение за организацията на производството и в много от операциите на самото производство.

Условно българските шивашки предприятия може да се разделят на две основни групи от гледна точка на технологичното и оборудване. Първата група включва фирмите, които са с висококачествено и модерно оборудване и посрещат всички изисквания на ЕС. Те инвестират непрекъснато в обновяването на технологичното си оборудване с цел да осигурят по-качествена и разнообразна продукция. Търсенето от тяхна страна е в резултат на стремежа да могат да следват модните тенденции, които често изискват изработката на облеклата да е по много специфична технология. Тези предприятия не обновяват машини си наведнъж, а инвестират непрекъснато във въвеждането на нови технологии. Като цяло машинният парк в тези предприятия е сравнително нов и амортизацията не е проблем за повечето фирми. Става въпрос за принципна промяна на технологичния парк, а не замяната на еднотипни машини заради амортизация, поясни Орешаров.

Втората група включва тези предприятия от бранша, които използват физически и морално остаряла техника. Те са напълно зависими от поръчките на ишлеме и трудно биха се конкурирали със собствени сили на европейките пазари. Търсенето от тяхна страна е водено основно от стремежа да се подменят стари и без автоматика, купувани втора употреба, машини с нови, които са специализирани с автоматични операции, поясни Орешаров. В момента търсенето от тяхна страна обаче е в застой, защото тези фирми изчакват да видят какво ще се случи, след като България стане членка на ЕС, и да проучат възможностите да се възползват от европейските фондове, допълни Жекова.

На пазара на практика вече присъстват всички известни световни марки на производители на техника и машини за сектора. Досега българският пазар сякаш беше подценяван от повечето от тях, тъй като е доста малък, обясни Жекова. В последните години обаче, следвайки тенденцията производството на текстил в Европа да се пренася все по на изток, на пазара навлязоха и продуктите на световноизвестните производители.

В последните две-три години забележимо се оформя и пазарът на употребявани машини за сектора. Все повече се увеличава делът им в продаваните машини. Според мен тази тенденция ще продължи да се задълбочава все повече, заяви Жекова. Причината за това е, че с поскъпването на труда и поскъпването на работната ръка предприятията, които изостават в развитието си, няма да могат да се справят с конкуренцията и ще бъдат принудени да затварят и да разпродават машините си. От друга страна, фирмите, които сега започват, няма да имат ресурс за нови и скъпи машини и ще се насочат към пазара на употребявана техника. Факт е, че в момента една машина, която струва 20 хил. лв., на пазара на употребявани машини може да се намери за 5 хил. лв., допълни Жекова.

В момента на пазара съществува и възможността шивашките предприятия да вземат необходимата им техника на финансов или оперативен лизинг. Тази възможност се предлага от повечето лизингови дружества на пазара.

В последните години за българските предприятия става все по-трудно да се преборят с изострящата се конкуренция не само от страна на евтините китайски и турски стоки, но и от страна на навлизащите европейски модни марки. Те трябва да се справят с нарастващата сложност на моделите, трудните материали за работа, както и намаляването размера на поръчките и сроковете за тяхното изпълнение. Липсата на достатъчно работна ръка допълнително утежнява ситуацията на пазара. Всички тези трудности пряко се отразяват и на дистрибуторите и търговците на машини за сектора, защото пазарът на технологично оборудване е подчинен на това какви поръчки за облекла се дават в България, обясни Орешаров. По думите му това са основно страните от Европейския съюз, откъдето идват и основните технологии за производство. Съответно към машините има стриктни изисквания да отговарят на всички европейски стандарти. Освен това все повече клиенти настояват машините да бъдат с европейски произход. Това е и едно от задължителните условия при предстоящото усвояване на фондовете, отпускани за предприятията от Европейския съюз, допълни той. Оттам идва и основното предизвикателство за фирмите от сектора.

С влизането в Европейския съюз ще се ползват европейските фондове, но в същото време в Европа вече не се произвеждат машини и оборудване за шивашката промишленост, а всичко се внася от Далечния изток, където са изнесени всички производства, обяснява Жекова. По думите й при тази ситуация основният проблем е, че за да могат да се ползват грантовете на ЕС, за които се изисква европейски произход, ще трябва да се осигури съответният документ за европейски произход на техника, която се произвежда в Азия, което е изключително трудно.