Неравенството заплашва бъдещето на Източна Европа, твърди ЕБВР
Страните от бившия комунистически блок са постигнали значителен напредък в прехода към пазарна икономика, но продължаващото неравенство в обществата им става все по-голяма заплаха за дългосрочното им развитие.
Това важи особено за Централна Европа, където от края на 90-те години насам средният доход се е повишил чувствително и бедността е намаляла, твърди Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Но зависи кого питате, защото отговорите в три отчетливи групи по доходи са доста различни. Единствено принадлежащите към най-заможните 27% са усетили ръст на доходите си над средния.
Доходите на една трета (33%) са се повишавали с темпо под това на заможните държави от Г-7.
Всеки четвърти (23%) казва, че в действителност доходите му са по-лоши от времето преди 1989 г.
Данните са от обширно допитване сред 51 хил. домакинства в 34 държави, в които действа ЕБВР. То е провеждано през 2006 и 2010 г., а третата му версия, разпространена в четвъртък, е от края на 2015 и началото на 2016 г.
Участниците са помолени да оценят от 1 до 5 отговора си на въпроса "Общо взето, съм доволен от живота си сега". Обобщеният резултат е, че едва 44% казват, че се случва обещаното след 1989 г. догонване на западните стандарти на живот.
Източноевропейците вече не страдат от сериозно разминаване в усещането за щастие в сравнение със заможните си западноевропейски съседи, дори когато нивото им на удовлетвореност е по-ниско, коментира "Уолстрийт джърнъл". Това предполага, че мнозина в региона са преодолели психологическите последици от мощното сътресение - политическо и икономическо - след разпадането на комунистическата система и плановата икономика.
Шокът и високата цена за прехода личат и днес
Родените след 1989 г. например днес са средно с 1 см по-ниски, което се обяснява с резкия недоимък и институционалната и икономическа бъркотия, сравнявана със стреса, в който попадат родените в зона на военни действия.
"В много от тези страни от икономическия растеж се възползва едно богато малцинство. В някои случаи става дума за не повече от 10-20% от домакинствата. Средната класа и бедните остават далеч назад по ръст на доходите", казва Сергей Гуриев, главен икономист на банката.
В доклад от 2013 г. ЕБВР стигна до извода, че политическите и икономическите промени след падането на комунизма са замрели в средата на миналото десетилетие, основно защото е рухнала подкрепата за продължаване на реформите. Вместо това все по-силно се чува гласът на авторитарни националисти, обещаващи да отменят реформите, и избирателите се обръщат към тях по същия начин, по който преди това постъпиха мнозина западноевропейци и американци.
Отстъпление от политическия и икономически преход
"Страните, където мнозинството от хората смятат, че реформите са измислени в полза на някой друг, отчитат отстъпление от политическия и икономически преход. В тези държави са взели връх антиреформаторски популисти и се изграждат институции на капитализъм само за "наши хора", допълва Гуриев.
"Уолстрийт джърнъл" обръща внимание, че докладът излиза в момент, когато на Запад има недоволство от това, че благодарение на глобализацията много работни места бяха изнесени в страни като тези в Централна и Източна Европа, където цената на труда е в пъти по-ниска.
На бившите комунистически страни с парализирани икономики това подейства като подкрепа за икономиките и прехода. Но само със създаване на работни места не се увеличи подкрепата за по-открити икономики и политически системи - основно заради това, че ползата от смяната на системата остава в ръцете на тясно малцинство.
Шансовете за по-добър живот зависят все още значително от членството в бившите комунистически партии или от това дали си мъж или жена, се казва в доклада.
"Ако водещите политици искат да устоят на предизвикателството, създавано от популисти опортюнисти, те трябва да се заемат с реформи, които не се изчерпват само с постигане на икономически ръст. Реформаторите трябва да работят така, че непрекъснато да имат подкрепата на мнозинството", коментира още Гуриев.
Какви са прогнозите
В краткосрочен план ЕБВР прогнозира ускоряване на икономическия растеж сред много от страните от Централна и Източна Европа и бившия СССР. Отчасти причината за това са ниските цени на петрола, които са ударили тежко Русия, но са намалили разходите за енергия в страните вносителки на горива.
В дългосрочен план обаче догонването на Запада по доходи ще се забави, освен ако не се съживи подкрепата за икономически реформи, смятат в ЕБВР.
"Изключителната концентрация на богатство в ръцете на шепа много заможни може отрицателно да повлияе на равните възможности и да причини отрицателна реакция срещу ключови икономически и политически институции, на които се крепи пазарната икономика", предупреждава банката.
Официалните данни сочат през последните години, че неравенството остава на равнища, по-ниски от международните стандарти, но усещането на повечето хора всъщност е, че то се е засилило.
Шокът от прехода и неравномерното разпределение на благосъстояние дава храна на политици да говорят срещу реформите и в крайна сметка да застрашават демокрацията. "На потенциалните губещи от реформите не бива да се дава само еднократна компенсация, а и обученията, необходими в бъдеще, за да могат да си намерят работа", препоръчват от банката.