режисьор – Бернардо Бертолучи
Италия-Франция-ФРГ, 1976, 155 + 146 мин
продуцент – Алберто Грималди
сценарий – Франко Аркали, Джузепе и Бернардо Бертолучи
оператор – Виторио Стораро
монтаж – Франко Аркали
музика – Енио Мориконе
художници – Джани Куаранта и Мария Паола Майно
костюми – Гит Магрини
копродукция на P.E.A./LES PRODUCTIONS ARTISTES ASSOCIES/ARTEMIS FILM
копие 35мм – CINETECA DI BOLOGNA
в ролите: Жерар Депардийо (Олмо Далко), Робърт де Ниро (Алфредо Берлингиери), Ромоло Вали (Джовани Берлингиери), Доминик Санда (Ада Фиастри Паулан), Бърт Ланкастър (Алфредо Берлингиери-баща), Стърлинг Хейдън (Лео Далко), Доналд Съдърланд (Атила Меланкини), Лаура Бети (Реджина), Стефания Сандрели (Анита Фоски), Франческа Бертини (сестра Дезолата), Алида Вали (г-жа Пиопи)
За филма
Филмите му са новаторски, лирични и страстно политически. Един от най-талантливите потомци на италианския неореализъм, Бертолучи изпълва киноисториите си с техническа виртуозност, наситена визуална патина, представяйки поетично своите герои и пейзажи.
С Двайсети век той създава необятен, оперно преувеличен социо-политически документ за италианската история между 1901 и 1945 г. Това е семейна сага с епични пропорции, бляскаво и пищно изследване на възхода на фашизма и безспорния шедьовър на Бертолучи.
"В основата на Двайсети век е диалектиката между класите – между тази на земевладелците и онази на селяните, както и сблъсъкът помежду им", обяснява режисьорът. Той разказва историята на две момчета, родени на 27 януари
1901 г. – денят на смъртта на Верди. Алфредо е разглезеното буржоазно синче на богатата фамилия Берлингиери. Олмо е незаконният син на дъщерята на селяните, грижещи се за земите им.
Бертолучи снима филма си с епичния размах на големите оперни и холивудски спектакли, създавайки величествени сцени, ненадминати от никого от днешните режисьори. А младите Депардийо и Де Ниро демонстрират несравнимия си талант, заради който и до днес са сред легендите на световното кино.
Роналд Бауърс, Macmillan Dictionary of Films
