След Тръмп и Брекзит популизмът ще залее Европа

След Тръмп и Брекзит популизмът ще залее Европа

Лидерката на "Националния фронт" Марин льо Пен.
Лидерката на "Националния фронт" Марин льо Пен.
"Представяте ли си среща на Г-7 през 2017 г. с Тръмп, Льо Пен, Борис Джонсън и Бепе Грило? Ужасен сценарий, който показва защо си струва да се борим с популизма." Това написа в "Туитър" през май Мартин Зелмаер, който оглавява администрацията на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.
Месец по-късно Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, а сега Доналд Тръмп триумфира над Хилъри Клинтън.
Популисткото цунами, което преди няколко месеца изглеждаше далечно, сега се реализира и последствията за Европа може да бъдат огромни, пише Ноа Баркин за агенция "Ройтерс".
— Martin Selmayr (@MartinSelmayr) May 26, 2016
През 2017 г. хората в Холандия, Франция, Германия, а може би и в Италия и Великобритания, ще гласуват на избори, повлияни от Тръмп и Брекзит и токсичната политика зад кампаниите им.
Европейските популистки партии няма да пропуснат шанса си да последват примера им. "Разбитите табута, обхватът на политическия конфликт, агресията, която видяхме у Тръмп – това ще увеличи обсега на допустимото в нашата собствена политическа култура", коментира Даниела Шварцер, директор на изследванията в Германския съвет за външните отношения.
В началото на декември австрийците ще гласуват на президентски избори, които могат да превърнат Норберт Хофер от Партията на свободата в първия крайнодесен държавен глава, свободно избран в Западна Европа от 1945 г. насам.
В същия ден италианците ще гласуват на конституционен референдум, на който премиерът Матео Ренци заложи бъдещето си. Това може да размести политическия ред и да изтласка лявото движение "Пет звезди" на Бепе Грило по-близо до властта. "Една епоха изгоря", каза той. "Истинските демагози са медиите, интелектуалците, закрепостени в свят, който вече не съществува."
Протестиращ замеря с яйца плакат на премиера Матео Ренци.
Протестиращ замеря с яйца плакат на премиера Матео Ренци.
Крайнодесни националисти вече управляват Полша и Унгария. В Западна Европа вероятността някой като Тръмп да вземе властта все още е далечна. В парламентарните демокрации традиционните партии отляво и отдясно се обединяват, за да удържат популистите извън властта.
Урокът от Брекзит обаче гласи, че не е нужно партиите да са част от правителството, за да оформят дебата, казва Тина Фордъм, политически анализатор в Лондонското сити. Тя дава за пример Партията на независимостта, която има само един депутат в парламента.
А с издигането на новите политически движения на традиционните партии ще им е все по-трудно да формират коалиции. Мариано Рахой се върна на власт в Испания миналата седмица след 10 месеца и два парламентарни вота, в които гласоподавателите изоставиха консерваторите и социалистите, за да подкрепят "Подемос" и "Сиудаданос".
Вирусът на политическата крехкост може да се разпростре и в Холандия, където Партията на свободата на Геерт Вилдерс е рамо до рамо с управляващите либерали на премиера Марк Рюте.
Найджъл Фарадж, бившият лидер на Партията на независимостта
Найджъл Фарадж, бившият лидер на Партията на независимостта
Въпреки това Льо Пен ще спечели повече подкрепа от всеки друг на първия тур, показват проучванията. Дори да загуби балотажа, постижението ѝ ще бъде сметнато за вододелен момент от крайнодесните на континента. То ще ѝ даде стабилна платформа да се бори с реформите, които Жюпе и консерваторите обещават.
В Германия, където предстоят избори идната есен, поствоенната ера и мрачната история на нацизма пречеха на укрепването на крайнодесните, но това също се променя. Антиимигрантската "Алтернатива за Германия", която е едва на три години, вече е сила на национално ниво и тревожи консерваторите на Ангела Меркел. Избирателите, недоволни от политиката на "отворените врати", я наказаха в серия от местни избори.
Меркел може да обяви следващия месец дали ще се кандидатура за четвърти мандат и ако го направи, вероятно ще спечели. Но победата ѝ ще бъде омаловажена от факта, че страната е по-разделена от всякога в поствоенната ера.
Защо медиите не успяха да предвидят победата на Тръмп четете тук.