Миналия четвъртък от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред към председателя на Народното събрание отпътува дългоочакваният проектозакон за досиетата (със заглавие Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия).

Изграден на основата на обединяването на трите внесени преди това от ДСБ, СДС и ДПС законопроекта, той прави четири напълно нови крачки в законодателната философия за цялостно уреждане на неразрешения вече 16 години проблем с архивите на тоталитарните комунистически служби. Първата ключова промяна е

За разлика от предишното законодателство в новия законопроект е избран радикален подход - предвидено е архивното наследство на бившата ДС и разузнавателните органи на Българската народна армия (БНА) да премине под контрола и разпореждането на бъдещата комисия, която ще осъществява държавната политика в тази деликатна и толкова пъти минирана от политическо противоборство област. Онези, които са следили по-задълбочено произтеклите скандали с досиетата след промените у нас, са наясно, че всъщност прехвърлянето е единственото правилно решение.

С него се гарантира независима и обективна дейност на бъдещия орган и се прекъсва възможността за политически манипулации от страна на ръководещите или осъществяващите контрола върху съвременните специални служби, където в момента се съхраняват тези архиви. Законите за досиетата от 1997 г. и модернизираният му вариант от 2001 г. не бяха изпълнени в частта за предаването на документите на ДС в Държавния архив. А последните четири години показаха, че МВР, Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба (НРС), в които са съсредоточени основните масиви от документи на тоталитарните служби, също не спазиха процедурата в Закона за защита на класифицираната информация за предаването им.

В новия проект тези държавни институции заедно с Министерството на правосъдието, в чийто архив са затворническите досиета отпреди 1989 г., са задължени в едномесечен срок от влизането на закона в сила да предадат архивите на комисията, като отговорността е поставена върху техните ръководители, които следва да организират предаването. За неизпълнение на разпореждането глобата, която комисията е овластена да налага, е от 15 000 до 30 000 лв.

Ако обаче законодателят не разсъждава в дълбочина какво точно представлява едно такова предаване на архиви и не го обезпечи с конкретни текстове в закона, този въпрос може да блокира работата на комисията. Едномесечният срок е нереален, най-малкото защото в същия този срок парламентът ще избира комисията, а след това и ще одобрява правилника й на работа и на практика няма да съществува орган, на който архивите да бъдат предадени. Най-лесното и безпроблемно прехвърляне на архивите може да се реализира, ако законодателят предвиди, че комисията получава стопанисването на няколкото големи архивохранилища на МВР и МО, които се намират извън София и които в основната си част се състоят от документи до 1991 г.

По този начин няма изобщо да се налага физическото преместване на огромен по обем материали, което със сигурност би отнело не само време, но и значителни средства. За по-детайлното уреждане на въпроса с централните архиви на МВР, МО и НРС следва да се разшири разпоредбата в законопроекта, с която Министерският съвет е задължен да осигури материалната база, необходима на комисията. Тази техническа на пръв поглед подробност е важна, защото без конкретизация може да се стигне до непреодолими трудности.

Гражданският натиск изигра подчертана роля при убеждаването на парламента в ключовото значение и роля на прехвърлянето на архивите към независим орган. Въпросът беше поставен на вниманието на ресорната комисия на срещата между ръководството й с представители на гражданската инициатива "Чисти гласове" и очевидно комисията го е възприела.

Вторият съществен елемент е

Избраният път също се различава от досегашната практика. Първата комисия (парламентарна), известна като "Тамбуев" (1990), беше определена на чисто политически принцип и в нея влязоха действащи депутати. Втората "Бонев" (1997) беше съставена от ръководителите на специални служби. В третата "Андреев" (2001) влязоха представители на всички тогавашни парламентарно представени партии, плюс квота от двама експерти, определени от Министерския съвет. Изискванията, заложени в новия проект, не позволяват възпроизвеждането на който и да е от вариантите в миналото. Членове на новата комисия не могат да бъдат лица на изборна длъжност в ръководни органи на политически партии, лица на щатна длъжност в държавната администрация, както и щатни или нещатни сътрудници на тоталитарните или на съвременните служби. Още по-категорично е решена опасността определена политическа сила да има контрол върху бъдещия орган с предвидения в законопроекта текст: "При определяне състава на комисията никоя от представените в Народното събрание политически партии и коалиции не може да има мнозинство."

Третата ключова крачка в законопроекта е

заемащи публична длъжност. Максимално широкият спектър на политически и обществени постове значително надхвърля заложеното в закона от 2001 г. Кръгът на практика обхваща цялата политическа, законодателна и съдебна система, спецслужбите и армията, както и държавните и частните медии като четвърта власт заедно със социолозите, местната власт, бизнес елита, банковия и застрахователния сектор, различни регулаторни органи, ръководните фигури в религиозните общности, образователната система, обществени институции като Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и др. И нещо изключително важно, което е важен знак към стратегическите партньори на България - НАТО и Европейския съюз.

За първи път се предвижда да бъдат обявявани и агентите на ДС, заели или заемащи длъжности в органите на ЕС, НАТО и във всяка друга международна организация, в която страната ни членува или участва. От дългия списък са пропуснати единствено собствениците на рекламни и пиар агенции, за които обществото би следвало също да знае дали са били свързани с ДС или не. Онези, за които досиетата все още предизвикват идеологическа съпротива или вътрешен страх, трябва да знаят, че законопроектът не съдържа лустрационни текстове и последствията са единствено морални. Резултатът от него е обществото все пак да получи достъп до информацията в архивите, от която въпреки голямото прочистване през годините е останало достатъчно, за да се търси отговор на въпроса кой кой е в държавата.

Четвъртият изключително важен елемент от философията на закона е един твърде кратък текст, чрез който обаче се слага

която служеше и продължава да се прилага като защитен щит или напълно измислен аргумент за отказ от достъп до архивите на ДС. Законопроектът изрично посочва, че документите на ДС и разузнавателните служби на БНА в периода 9 септември 1944 г. - 25 февруари 1991 г. не представляват класифицирана информация.

Не толкова успешно е решен въпросът с информацията, която засяга така наречените трети лица. Тук между първо и второ четене законодателят трябва да възприеме международната практика за частичния достъп, а не цялостно ограничение на такъв. Опасността архивите на ДС да останат затворени, прикрити зад фразата "национална сигурност", е намалена - предвиден е отказ на подобно основание, но той засяга предоставяне на копие от документи. За съжаление основната дейност на бъдещата комисия е насочена преди всичко към разкриване на принадлежността към ДС и не са развити нейните изследователски и образователни функции, така както е направено в повечето страни от бившия Източен блок, където от доста по-отдавна действат подобни институции.

Най-същественият пропуск на законопроекта е липсата на законодателно уреждане на цялостния достъп до архивите на ДС. В частта за достъп единствено е разработено правото на достъп до личното досие. Това обаче не е достатъчно. След като изрично е посочено, че документите на ДС не представляват секретна информация, изводът е, че те са обществено достъпни. Оттук следва, че достъпът до тях трябва да се уреди на принципите и процедурите, разписани в действащия от 2000 г. Закон за достъпа до обществена информация. А именно чрез заявление, което право трябва да имат не ограничен кръг лица, а всеки гражданин. Ако това не се направи, пътят на изследователите и гражданите до тези архиви отново ще бъде изкуствено затруднен.

Между първото и второто гласуване на проекта в парламента вероятно ще станем свидетели на опити за съпротива, която по всяка вероятност ще се прояви чрез лобито на ДС и специалните служби в БСП. Представителите на ДПС и НДСВ във вътрешната комисия вече дадоха достатъчно доказателства, че политическите сили, към които принадлежат, ще подкрепят проекта. От тази гледна точка средите в БСП, които все още са свързани с миналото или са пряко зависими от него, останаха изолирани в политически план. Гласуването в зала ще бъде най-яркият тест за това дали парламентарната група на социалистите няма да бламира председателя на партията и премиер Сергей Станишев, който след обществения скандал това лято побърза да промени позицията си и да влезе в крак с обществените настроения за досиетата, като се обяви за тяхното отваряне.