Какво прави президентът на Франция и кой се кандидатира от консерваторите
От 20 до 27 ноември избирателите във Франция гласуват на първични избори за кандидат на традиционната консервативна десница "Републиканците" (Les Republicains).
Социолозите казват, че който победи сега, има сериозни шансове да е следващият държавен глава на страната след победа на изборите през пролетта на 2017 г.
На балотаж е почти сигурно, че определеният в сегашните първични избори ще се срещне с кандидата на Националния фронт - лидера Марин льо Пен.
Доскоро по популярност сред десните избиратели отчетливо водеше бившият премиер Ален Жупе, но през последната седмица състезанието стана оспорвано с промяна в подкрепата за бившия президент Никола Саркози и бившия премиер Франсоа Фийон.
За какво всъщност гласуват французите, какво прави президентът им и как се конституират кандидатите
Съвременната версия на президентските правомощия (Конституцията от 1958 година, установяваща V република, с измененията и допълненията от 1962 година) се основава на три фактора, които превръщат президента в ключова фигура на страната в рамките на неоспорван парламентарен режим. Става въпрос за избор при всеобщо и пряко гласуване с една характерна особеност, която се очертава през последните години: кандидатите представят все по-подробни и ангажиращи програми, които ориентират и дори лимитират дейността на правителството.Избор на правителството - новоизбраният президент посочва състава на правителството. Съвпадение, т.нар. co-habittion (партийно и политическо), с парламентарното мнозинство, което укрепва статута му и го превръща повече или по-малко в партиен лидер. Първото подобно "съжителство" между президент и правителство от различни партийни мнозинства, 1986-1988 (президент Франсоа Митеран, министър-председател Жак Ширак) , създава контекст на "диархия" в управлението на държавата и въпреки конституционалните възможности всички се стремят да избягват подобна ситуация, която несъмнено отслабва и едните, и другите.
Президентът на Републиката притежава присъщи/собствени правомощия и споделени правомощия, т.е. изисква се акт на приподписване от страна на министър-председателя или на отговорен министър. Управленческата практика и личността на президента нерядко привнасят нюанси в приложението на това класическо разделение и нюансите са в полза на президента на републиката.
Фундаментът се поставя от член 5. Президентът бди върху спазването на Конституцията и гарантира чрез своя арбитраж приемствеността и законността във функционирането на всички публични структури. Той е гарант на националната независимост, на целостта на националната територия и на зачитането на международните споразумения. Неговите присъщи/собствени правомощия се свеждат до:
- - Назначаване на министър-председателя (чл.8); той слага край на неговите правомощия след представяне на писмена молба за оставка на правителството
- Свикване на референдум (чл.11) по предложение на правителството или по съвместно предложение на Националното събрание и Сената; очертани са сферите на референдума - организация на публичните власти, подписване на международни ангажименти; съществува непрестанен стремеж към разширяване сферата на компетентност на референдумите
- Разпускане на парламента (чл.12) - след консултации с министър-председателя и председателите на парламента и Сената
- Лансиране на извънредни правомощия (чл.16) - след консултации с министър-председателя и председателите на парламента и Сената и при особени заплахи за страната
- Обръщение към двете камари на парламента (чл.18)
- Назначаване на трима членове на Конституционния съвет и на неговия председател (чл.56)
- Сезиране на Конституционния съвет (чл. 54 и 61).
Неговите споделени правомощия, т.е. решения, приподписани от министър-председателя или отговорните министри (чл.19) се свеждат до:
- - Упражняване на законодателна инициатива
- Назначаване на членовете на правителството по предложение на министър-председателя
- Промулгиране на закони с право да поиска от парламента повторни обсъждане и това право не може да бъде отхвърлено (чл.10)
- Свикване на извънредни сесии на парламента (чл.29)
- Подписване на постановления, обсъждани от Министерския съвет (чл.13)
- Назначаване на цивилни и военни на отговорни постове (чл 13) - в закон подробно са обяснени позициите
- Назначава посланици (чл.14)
- Упражнява право на помилване (чл.17)
- Упражнява правомощия в областта на външната политика (чл.52)
- Упражнява правомощия в областта на отбраната (чл.15)
Президентът председателства заседанията на Министерския съвет (чл.19) ("добре известната "сряда-сутрин"). Президентският мандат е петгодишен и в този период президентът няма право да упражнява други функции.
Каква би могла да бъде ролята на президента отвъд конституционната рамка
е друг и много важен дебат. Отвъд духа и установените институции и техните взаимоотношения съществуват практики, като Франция познава възможните влияния, които никой не третира, деликатно, за отклонения. И това е един от предопределящите фактори при конституиране на кандидати за първичните избори на всички политически семейства. Как се конституират кандидатите?
Процесът на деклариране на кандидати, който е дълбоко личен, се управлява от Висшата инстанция за първичните избори. Всяка декларация на кандидатура трябва да бъде придружена от:
- Подкрепата на 250 гаранта/parrains - избрани с народен вот при редовни избори на различни изборни позиции, подписали Хартата за промяна чрез избори (т.е. приобщени към републиканските ценности на десницата) и разпределени в минимум 30 департамента (не е разрешено повече от 10% от подписите да принадлежат на гаранти от един и същ департамент); сред гарантите трябва да фигурират минимум 20 депутати;
Подкрепата на 2500 членове на партията Републиканци с изплатен членски внос към 30 юни 2016, разпределени в 15 департамента (не е разрешено повече от 10% от подписите да принадлежат на гаранти от един и същ департамент).
Кандидатурите бяха представени на 9 септември 2016, 18 часа. Списъкът на кандидатите бе огласен от Висшата инстанция на 21 септември 2016 г., която гарантира и правната коректност на кандидатите.
Кандидатите са седем (6 от партията Републиканци и един от Христиан-демократическата партия) За част от потенциалните кандидати набирането на гаранти бе тежък и неуспешен път.
Претендентите са:
- Никола Саркози, бивш президент www.sarcozy.fr
Алан Жупе, бивш министър-председател и настоящ кмет на Бордо от двадесет години www.alainjuppe2017.fr
Франсоа Фийон, бивш министър-председател www.fillon2017.fr
Брюно Льо Мер - бивш министър в правителството на Саркози www.brunolemaire.fr
Натали Костюшко-Моризе - бивш министър в правителството на Саркози www.nk-m2017.fr
Жан-Франсоа Копе - бивш министър и бивш председател на партията Съюз на народно движение/UMP www.jfcope2017.fr
Жан-Фредерик Поасон - настоящ председател на Християн-демократическата партия www.jfpoisson2016.fr
Предизборната кампания започна в контекст на дълбоко недоверие към политическата класа. Очаква се обновяване на политическата класа.
Но как, при положение че французите бяха избрали "професионализма" на политиците от дълги години.
Многобройни изследвания илюстрират склерозата на политическата класа (www.odoxa.fr/janvier 2016) Днес 45% от депутатите в парламента са над 60 години. Един от десет вече е празнувал своята 70-годишнина. 88% от французите негодуват от липсата на обновяване на политическата класа, а 56% смятат, че това е основната цел за 2016!
74% не желаят нито Саркози, нито Оланд, нито Марин льо Пен.
70% изискват горна възрастова граница, отвъд която политиците не би трябвало да имат право да се кандидатират. По същество съществуват различни техники за обновяване - ограничаване на мандати, забрана за кумулиране на мандати, паритет мъже - жени, отваряне към всички социални класи.
И още. Засега водещото дуо е Жюпе - Саркози и въпреки привързаността към представителката на поколението Y Натали Костюшко-Моризе тя е доста назад. "Да излязат излизащите" една прословута фраза от 50-те години, изисква окончателното напускане на политиката от политици с дълги мандати. Избирателите изискват "младост", "политическо пенсиониране", забрана за натрупване на мандати и тяхното ограничаване".
Засега опитът е предпочетен от избирателите.