Мажоритарните избори - трудните решения
След резултата на референдума, иницииран от шоумена Слави Трифонов и внесения проект от ГЕРБ, мажоритарната избирателна система в някакъв вариант изглежда почти неизбежна. С това и сериозните въпросителни. Ефектът от всяка една избирателна система зависи в голяма степен от средата, в която е приложена. Ако се приложи с лоша администрация, в среда на остра политическа конфронтация и ниско обществено доверие, нито една система няма как да даде добър резултат. В България, когато стане въпрос за промяна на изборните правила, винаги се вглеждаме в политическите й следствия - какъв тип представителство осигурява тя, колко и какъв тип партии влизат в парламента. Тук е един от основните проблеми на българското общество, което се люшка от едни очаквания към други. Само преди няколко години гражданите, които протестираха, смятаха, че представителството в парламента не отразява техните интереси. Ако си спомняте, при гласуването на изборното законодателство тогава бяха предложени всякакви мерки, които да подпомогнат кандидатирането на извън системни играчи. Днес почти 3.5 млн. души гласуваха за въвеждането система, която е с много по-ниско ниво на представителност и в известна степен затруднява влизането на най-малките играчи в парламента. Затова, ако ще се прави промяна в изборните правила, са нужни сериозни обществени дебати по това, какво искаме от избирателната система, дали очакваме:
- по-стабилни еднопартийни кабинети за сметка на по-детайлно представителство
- по-системни или по-малко системни партии
- регионално или национално представителство
- по-високо или по-ниско ниво на политическо разделение в обществото Освен тези въпроси, обаче има и един много по-важен аспект - административният. За него се говори малко, но всъщност това е разликата между честните избори и провалените, между "добрата" система и "лошата". Това го установиха и от инициативния комитет на "Шоуто на Слави", които 27 г. след промените разбраха, че в българската изборна администрация има проблеми. В известен смисъл този аспект е по-важен и от самата система.
Ако състоянието на администрацията е лошо,
това поставя под съмнение произвеждането на избори
под каквато и да е избирателна система
Намираме се в ситуацията, в която избираме софтуер, без да си даваме сметка, че нямаме достатъчно силен компютър за него. Именно този аспект е драматичен, когато говорим за възможността да сменим рязко избирателната система и да се засилим към някакъв вид мажоритарна. Първата пречка е районирането и разделянето на страната на 240 едномандатни района,
с относително еднакъв брой избиратели
Ако в момента попитате авторите на идеята от "Шоуто на Слави", дори те няма да могат да ви кажат как ще стане това като процедура. Намираме се в особена ситуация – правителство в оставка, парламент, който очаква да бъде разпуснат. А най-важното условие за успешното пре-райониране е политическият консенсус. Такъв, очевидно, в момента няма.
Вторият критичен елемент е структурата на изборната администрация. Мажоритарната система изисква едномандатни райони, а всеки едномандатен район - собствена комисия. Това означава, че тепърва трябва да се направят 240 районни избирателни комисии, достатъчно компетентни, за да преброят вярно бюлетините. И тук идва третият важен елемент – механизмът за броене.
Мажоритарната система е супер чувствителна към грешки в броенето
и дори дребни фалшификации в секционните комисии
Сегашното ниво на компетентност на секционни комисии е ужасно ниско. Затова е нужно да се намери изцяло нов механизъм за броене. Преди години много експерти, сред които и "Прозрачност без граници" предложиха т. нар.
Изнесени преброителни центрове
В тях специално обучени и подбрани хора борят пред публиката бюлетините след края на изборния ден. Тогава това беше отхвърлено, въпреки че пилотните проекти с такива центрове на няколко вота се оказаха доста успешни. Сега е време това да се помисли отново. Същите тези центрове са и един от механизмите за борба с купените и контролирани гласове, защото те разбиват връзката между купувача на гласовете и секцията, в която те трябва да се пуснат. Третият елемент са избирателните списъци.
Няма как в избирателния списък да има около 600-700 хил. "кухи" избиратели
и да правим избори, в които победителите ще се определят
от разлики от по неколкостотин гласа
От друга страна, за да има относително еднаква цена /подадени гласове/ депутатът, районите трябва да носят сходен брой избиратели. В момента ние не знаем това, тъй като списъците се събират преди всички избори наново. Така че въвеждането на какъвто и да е вид мажоритарна система би означавало и провеждането на реформа в начина на създаване на списъка с избиратели. Четвъртият елемент е особено проблематичен. Въвеждането на някоя от видовете мажоритарни системи означава
невъзможност да се гласува зад граница по досегашния начин
Няма и как изборите в чужбина да бъдат на базата на едномандатни мажоритарни райони, по простата причина, че тези райони са базират на конкретен брой избиратели, а в чужбина има отворена регистрация, при която никога не се знае кой, колко и къде гласува. Без обмислянето на тези пречки, въвеждането на какъвто и да е мажоритарна система ще срути изборите в България. В този смисъл, тези проблеми са много по-сериозни от спора за това колко партии ще влязат в следващия парламент. От друга страна това показва и че някои въпроси са неподходящи за задаване в референдум, защото техният отговор не може да бъде ДА или НЕ.
За избор на нова избирателна система много по-важно е КАК. Трябва да отчитаме и че намирането на най-точните решения по изброените проблеми със сигурност не може да стане в рамките на няколко седмици или месец. Нужно е време и сериозни разговори между политическите играчи, експертите и избирателите.