Чет Бейкър: Born to Be Blue

Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”

Киномания 2016

Киномания 2016

режисьор и сценарист – Робер Бюдро

Канада, 2015, 97 мин

продуценти – Дженифър Джонас, Ленърд Фарлинджър, Джейк Сийл и Робер Бюдро

оператор – Стийв Козънс

монтаж – Дейвид Фрийман

оригинална музика – Дейвид Брейд, Тодор Кобаков и Стийв Лондон

художник – Ейдън Льору

костюми – Ан Диксън

продукция на NEW REAL FILMS/LUMANITY/BLACK HANGAR STUDIOS

световен разпр. – K5 INTL.

разпр. за България – UNIVERSAL PICTURES

номинации:

Токио – Конкурсна програма

в ролите: Итън Хоук (Чет Бейкър), Кармен Ехого (Джейн/Илейн), Калъм Кийт Рени (Дик Бок), Стивън Макхати (Чет Бейкър-баща), Кедар Браун (Майлс Дейвис), Кевин Ханчард (Дизи Гилеспи)


За филма

Итън Хоук има просто магнетично екранно присъствие като Чет Бейкър – легендарния тромпетист и певец, който, след като се превръща в джаз икона през 50-те години, става не по-малко известен и с пристрастеността си към наркотиците.


Този филм предлага въображаема версия на живота на Бейкър като съчетание от истински и измислени събития, ситуирайки действието по-късно в кариерата му, когато – след години на злоупотреба с хероин, финансови проблеми и публични унижения – той подготвя своето завръщане.


Чет Бейкър: Born to Be Blue показва музиканта в края на 60-те, докато се снима във филм за своя вече покрит с лоша слава живот.


Той се отдава на страстна любов на и извън снимачната площадка с Джейн – актрисата, играеща една от любовниците му. Ала надеждите му за успешно бъдеще са внезапно съсипани след брутален побой на паркинг след концерт...


Режисьорът и сценарист Робер Бюдро ни въвлича в съблазнителния джаз свят от епохата, докато ситуира историята на Бейкър в по-широкия контекст на расовите проблеми и нарастващото политическо напрежение в Америка през 60-те.


Много повече от стандартен биографичен филм, Чет Бейкър: Born to Be Blue прилага изпълнен с въображение подход, верен на творческия натюрел на своя герой, представяйки живота на артист, чийто принос към музиката е толкова грандиозен, колкото и пристрастията му са трагични.

Повече

Loading…
Loading the web debug toolbar…
Attempt #