Скрит под чадъра, Дан излиза на дъжда през един студен, априлски следобед в Букурещ.

Съвсем скоро той ще навърши 40 години и няколкото сиви кичури в косата му го издават. Като изключим това, слабото му телосложение с нищо не издава пристрастяването му, започнало 20 години по-рано. Зад очилата с тънки рамки очите му не са кръвясали; ръцете му не са надупчени или посинели от игли.

Той тръгва към квартална игрална зала в румънската столица, недалеч от мястото, където работи, убеден, че е загубил почти всичко.

Хазартните зали вече се срещат навсякъде в Румъния, откакто първата голяма зала за залагания отвори врати в централната жп гара на Букурещ през пролетта на 1990 г., само няколко месеца след като комунистическото управление на Николае Чаушеску приключва с революция и разстрел на Коледа.

В опит да спре бума на игралните зали, през май 2015 румънският парламент одобри закон за хазарта, който включва, наред с други разпоредби, мерки, предназначени за борба с пристрастяването към хазарта.

Но разследване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката поставя под съмнение готовността на румънските власти и хазартната индустрия да намерят решение на проблема.

Законът прехвърля отговорността за справяне с хазартната зависимост към същите оператори на хазартни игри, които печелят от нея, докато психолозите, наети от индустрията, за да помагат на хора като Дан, имат бизнес-интереси в сектора. Към днешна дата не е постигнат особен напредък в прилагането на мерките за борба с пристрастяването.

Между 2004 г. и 2013 г., броят на слот машините в Румъния се увеличил четирикратно до 62 000 според данни на Европейската федерация на игралната и развлекателната индустрия.

През 2014 г. държавата е спечелила 147 млн. евро от издаването на лицензи и разрешения за хазарт според данни на Националната служба по хазарта (НСХ) - държавният орган, който осъществява надзора над хазартната индустрия. Около 87% от тези приходи идват от операторите на игралните машини, които са предпочитани от по-бедните и зависимите от хазарта. Приходите на държавата са нараснали до 266 млн. евро през 2015 г.

Някои експерти предупреждават, че цифрите говорят за нарастващо пристрастяване към залаганията във втората най-бедна страна в Европейския съюз и за липса на регулации на Балканите, където хората с финансови затруднения виждат хазарта като безвреден, но ценен източник на доходи.

Проучване, поръчано през 2016 г. от две големи хазартни организации в Румъния - Romslot и Romanian Bookmakers - изчислява броя на това, което индустрията нарича "проблемни комарджии", на приблизително 98 000 души, при население под 20 млн. души.

Хриску обаче заяви, че хората със хазартна зависимост почти сигурно наброяват стотици хиляди, докато Сорин Константинеску, шеф на Асоциацията на казината в Румъния, каза пред Балканската мрежа за разследващи репортажи, (БМРР): "Пристрастяването към хазарта нарасна през последните няколко години. Като организатори ние виждаме много повече зависими от преди."

Константинеску каза, че хазартните оператори признават необходимостта "да накарат хората да осъзнаят, че те трябва да гледат на хазарта като начин за забавление, а не като начин да съсипят семейството си".

Законът, одобрен през май 2015, призовава за създаването на "фондация в интерес на обществото", в чийто борд ще участва една от големите хазартни асоциации в Румъния и ще отговаря за програми за превенция и лечение на хазартните зависимости.

Законът още предвижда и учредяването на фонд за превенция на пристрастяването, управляван от НСХ. Всяка компания за хазартни игри ще трябва да внесе 1000 евро на година, а Националната лотария и операторите на онлайн залагания – по 5000 евро, в сектор, който според някои експерти има приходи от един милиард евро годишно.

Към момента, нито на фондацията, нито фондът съществуват.

Ако тези организации бъдат създадени, както НСЖ, така и поне един голям хазартен оператор посочват, че ще се възползват от опита на собствената си програма за борба с пристрастяването към хазарта Responsible Gaming, единствената подобна програма в страната, управлявана от двама психолози - Леляна Първулеску и Стелиана Ризеану.

Консултантската фирма на Първулеску по "човешкото поведение", Zivac, посочва сред своите клиенти компанията за хазартни игри Game World, собственост на базираната в Букурещ Game City SRL, както и асоциацията на хазарта Romanian Bookmakers.

Първулеску каза пред БМРР, че консултантската ѝ дейност за Game World, която се фокусира върху "комуникация и личностно развитие", е приключила преди тя да се присъедини към Responsible Gaming през 2012 г. и че работата ѝ с Romanian Bookmakers се ограничава до консултации против хазартните зависимости.

Тя каза, че не вижда в това конфликт на интереси.

Подобно Първулеску, 57-годишната Ризеану също е свързана с хазартния бизнес, чиито зависими комарджии сега тя е оторизирана да лекува.

По данни на Търговския регистър на Румъния през 1994 г. Ризеану и съпругът ѝ, Раду, създават фира, наречена Rino Trading, регистрирана като компания за хазартни игри и залагания. Нейният адрес е същият като на клиниката по психология Aquamarin, където Ризеану работи и където биват изпращани зависимите от хазарта играчи по програмата Responsible Gaming.

Ризеану каза пред БМРР, че Rino Trading прекратява дейността си през 2009 г., годината преди тя да бъде наета да оглави проекта Responsible Gaming. Компанията все още е фигурира в румънския Търговския регистър, но изглежда, е спряла да извършва дейност.

Ризеану, също отрича да е в конфликт на интереси.

От Romslot, сдружение на хазартните оператори, и основен участник в проекта Responsible Gaming, заявиха, че не са знаели, че преди това Ризеану е била в управлението на компания за хазарт, но не считат това за проблем "докато тя продължава да върши работата си в рамките на програмата".

[[img:2866607]]

Група младежи облечени с дънки и тениски се събраха, за да спортуват на слънце пред сградата. Биха могли да бъдат объркани със студенти, ако не бяха решетките на прозорците. "Най-дългият период, за който съм успял да стоя далеч от ротативките е седемте месеца, които прекарах в затвора," каза 18-годишният Александру от Букурещ. Подобно на много от връстниците си в центъра за задържане на непълнолетни в град Бузияш в Западна Румъния, Александру бил пристрастен към хазарта. Той започва да залага, когато е едва на 15 години, като отсъства от училище и работи случайна работа. Когато няма работа, прибягва до кражби, за да набави пари за залагания. БМРР получи разрешение от Националната администрация на затворите в Румъния да влезе в центъра и да интервюира само тези младежи, нарушили закона, които вече са навършили 18 и се съгласят да говорят. НСХ и хазартните оператори често подчертават важността непълнолетните да нямат достъп до хазартни игри. Според румънското законодателство хазартът е забранен за лица под 18 години. Операторите имат право да поискат клиентите да удостоверят възрастта си, но комарджиите от Бузияш твърдят, че правилата лесно се нарушават. Хазартните оператори в Румъния не изискват клиентите да се регистрират, така че достъпът не изисква предоставяне на лични документи, както в някои други европейски страни. В интервюта за БМРР младите комарджии казаха, че са били допуснати в казината, защото (а) "познавахме служителите", (б) "служителите бяха мили и ни пуснаха", (в) "служителите поискаха лични карти, но не ги провериха", (г) "отидохме с по-възрастни хора", и (д) "казаха ни да се скрием в тоалетните, ако полицията дойде". Психиатърът Юген Хриску от неправителствената организация Aliat каза, че много от пристрастените към хазарта, които е срещал, започват да залагат на около 14 или 15-годишна възраст. Много от пристрастените към хазарта, с които БМРР говори, казаха, че са започнали да играят като тийнейджъри.

Проучванията в Австралия, Канада, Нова Зеландия и Съединените щати, обаче показват, че най-малко 40-50% от приходите на индустрията идват от хора с хазартни проблеми, което повдига логични въпроси за интереса на индустрията да им помогне.

Според проучване, поръчано от хазартните оператори в Румъния и публикувано онлайн през 2012 г., обикновеният играч на ротативки има нетен месечен доход от 290 евро. Средната заплата в Румъния през тази година е 342 евро.

Ризеану обаче описва типичния румънски комарджия като богат.

Според изследване на австралийското правителство през 2010 г. рискът от пристрастяване се увеличава, колкото по-лесен е достъпът до местата за залагания.

Експертите от Responsible Gaming обаче оспорват това. "В нашия случай това не е така," каза Първулеску. "Ако един [румънец] иска да отиде [до залата], той ще отиде. Ако той не иска да отиде, той няма да отиде."

Запитани с кои експерти са се консултирали по въпроса за пристрастяването към хазарта, от НСХ отговориха, че работят с програмата Responsible Gaming, но не смятат пристрастяването за наболял проблем.

Преди да се присъедини към фирмата при създаването ѝ през 2013 г., Нестор, 40, е работила като финансов директор на редица казина в Румъния.

Румъния не е единствената страна в Европа, която е прехвърлила програмите за превенция на хазартните зависимости към самите оператори на хазартни зали. Но критиците предупреждават, че опасността в Румъния е по-голяма, защото регулацията е слаба и държавата не се консултира или не работи с независими експерти, които не са свързани с операторите.

Хриску от неправителствената организация Aliat каза: "Степента на регулиране е много слаба. Винаги дилърите са тези, които печелят от липсата на регулация."

Кристиан Паску, един от основателите на Румънската игрална асоциация на организаторите и производителите, призна, че "тук има известен конфликт на интереси."

Въпреки това той каза: "Образованието може да дойде от нас, защото ние познаваме тайните на индустрията. Можем да помогнем на потребителя да разбере забавния елемент - че идваш, за да прекараш време в залата, а не за да спечелиш пари. Отговорното залагане. Но това не е типично за румънския комарджия."

Слот машините, каза той, имат "малко мазохистичен" ефект върху играчите. "Удоволствие, болка, удоволствие, болка, редуването на поражение и победа, което води до отделянето на допамин и серотонин."

До известна степен ситуацията в Румъния се повтаря в цяла Източна Европа, където след падането на комунизма в началото на 90-те години големите западни хазартни оператори видяха нов пазар с потенциал за развитие. Оттогава държавите се опитват да ги догонят по отношение на регулацията на сектора.

В Румъния отварянето на първата голяма хазартна зала в жп гара Gara de Nord в Букурещ става само няколко месеца след екзекуцията на Чаушеску и съпругата му Елена. Залата беше управлявана от дъщерно дружество на австрийския хазартен гигант Novomatic в партньорство с румънския футбол клуб Рапид.

В залата имаше 80 игрални машини, облицовани в дърво. "Тълпи от хора чакаха на опашка пред игралната зала, бутаха вратите, за ме накарат да ги отворя по-бързо," каза Паску, който започва работа там като инженер и се издига до съсобственик. "Това показва с какво нетърпение са чакали да играят на покер след революцията."

В средата на 1990-те години Дан започва да залага, още докато е 20-годишен студент с малко пари. Той казва, че е ходил в казината с приятели заради безплатната храна и напитки, които те предлагат, за да привлекат клиенти.

По оценка на НСХ в Румъния има 70,000 игрални автомата.

Експерти твърдят, че пристрастяването към тях е свързано с бързината, с която печалбите се изплащат.

Този вид машини са били забранени в Норвегия през 2007 г., където хазартът се управлява от държавата.

Също като Норвегия, Финландия, където хазартната индустрия също е национализирана, инвестира голяма част от приходите от сектора в социални каузи, включително за лечение на хазартните зависимости.

Въпреки че ефективно се финансира от сектора, както в Румъния, финландските служители за борба с пристрастяването са изключително активни в ролята си на застъпници на зависимите от хазарта играчи.

Мари Паула, ръководител на Peluuri, финландския еквивалент на Responsible Gaming, заяви, че организацията ѝ се опитва държи дистанция между тях и самата индустрия.

Корин Бьоркенхайм, който управлява клиниката по хазарта в Хелзинки, програма чадър за лечение на зависимости, каза: "В идеалния случай трябва да има ясна граница между програмите за лечение и самата индустрия."

През 2013 г., Goldsmiths, University of London, публикува доклад, озаглавен: "Честна игра: Проучвания на хазартната индустрия". Въз основа на проучвания във Великобритания, Европа, Австралия, Северна Америка, Хонг Конг и Макао, ключови констатации са: * Идеята за "хазартен проблем" е политически ефективна. Тя фокусира вниманието върху отделните играчи, а не върху връзките между индустрията, държавата, продуктите и политиките; * Изследванията на хазарта са силно зависими от разбирането на индустрията; * Програмите за финансиране приоритизират баналните въпроси: изследователите не са свободни да измислят критични въпроси, освен ако не желаят усилията им да останат нефинансирани; * Има липса на прозрачност за влиянието на сектора върху научните изследвания и няма професионален кодекс на поведение, който да регулира тези отношения * Индустрията разполага с най-точните и информативни данни, но рядко ги споделя с изследователите]

Нестор от НСХ в Румъния заяви, че забавянето при създаването на фондацията и фонда за борба с пристрастяването към хазарта се дължи на неясноти, свързани с отношенията на между двете организации.

Дору Георгиу, изпълнителният директор на Romanian Bookmakers, една от асоциациите, които финансира програмата Responsible Gaming, също заяви, че законът не казва точно по какъв начин да бъде учредена фондацията.

Дори и тогава, Георгиу каза: "Това, което мога да ви гарантирам е, че в 90% от случаите, лицето не страда от пристрастяване към хазарта. Лицето има други проблеми."

БМРР изпрати електронно запитване до румънското Министерство на здравеопазването, Националния институт за обществено здраве и Националния център за психично здраве и борба с наркотиците за това дали са били консултирани за как да се процедира в борбата срещу пристрастяването към хазарта.

И от трите институции заявиха, че не са били търсени за съвет, нито пък има някакви програми за превенция или лечение на пристрастяването към хазарта.

Хриску от неправителствената организация Aliat смята, че бездействието на държавата е опасно.

Все още ръмеше, когато Дан влезе в една игрална зала, сядайки пред електронна рулетка. Без дилър; без чипове за залагания; само един екран пред него.

Дан отново се беше върнал към залаганията и вече не живееше с жена си и детето си. Той беше преместил да живее с родителите си и залагаше през нощта, точно както когато е бил млад. В залата той откри ново поколение зависими от хазарта играчи - млади мъже, които работят в супермаркетите или карат таксита през деня и проиграват парите си през нощта.

През юни той сподели във Facebook видео на швейцарската бегачка на дълги разстояния на Габриела Андерсен-Шайс, което показва как краката на атлетката огъват, докато тя се олюлява и залита към финалната линия на маратона на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г., станал символ на човешката издръжливост.