Mark Feldman:What Exit

ECM/"Дюкян меломан", 2006

Джаз

**(*)

Това е дебютен запис на Джон Фелдман за ЕСМ като лидър. Преди това той е участвал в някои записи на Джон Абъркромби и Силви Курвоазие. Джон Фелдман е един от най-добрите съвременни джаз цигулари, а те не са много.Тъй като цигулката не е типичен инструмент  за джаза, Фелдман е принуден да мине през почти всички други жанрове, докато открие своето място. Свирил е с поп изпълнители - Дайана Рос и Шерил Кроу, както и с кънтри певци - Уили Нелсън, Рей Прайс и Джони Кеш. Но винаги е имал влечение към  импровизираната музика и определя своите композиции като "съвременна камерна музика". В What Exit, записан в Avatar Studio в Ню Йорк, Джон Фелдман е със специално събрана група - пианистът Джон Тейлър, басистът Андерс Йормин и барабанистът Том Рейни. В осемте авторски пиеси на Фелдман е дадена максимална импровизационна свобода на отделните изпълнители, което проличава най-силно в 23-минутната композиция Arcade. Father Demo Square разкрива лиричната страна на цигуларя, Ink Pin е стремглаво би-боп препускане. Всяко едно от парчетата предполага разходка из различна земя и дава възможност за силна солоизява на всички. Вдъхновен както от класиката, така и от традиционната музика, Джон Фелдман се чувства удобно в различни стилови дрехи и прави запомнящ се дебют.

Take 6

Feels Good

Take 6 Records/BHM/"Дюкян меломан"

арендби/вокален джаз

***(*)

Осемнадесет "Грами"-номинации, десет от тях присъдени - така звучи суровата статистика. Не се съмняваме, Америка обича Take 6, а и към момента в света няма друга подобна група. Този акапела джаз секстет, отдавна влязъл в Who is Who, работи със звезди като Стиви Уондър, Ела Фицжералд, Ал Жиро, Джеймс Тейлър, Рей Чарлз, Куийн Латифа и мн. др. Вокалният стил на групата оказва решаващо въздействие на групи като Boyz II Men и Backstreet Boys. Групата е основана през 1980 г., но става известна, когато Куинси Джоунс ги кани в продукцията си Back on the block, излязла през 1989. В стилово отношение музиката е по-скоро R'n'B и смуут джаз ориентирана, със здрави корени в госпъла. Новият албум, освен че е изцяло акапелен проект, е интересен с това, че е перфектен пример за една интересна тенденция в звукозаписния бизнес: това е първата продукция за собствения лейбъл на музикантите, наречен, както сами можете да се досетите, Take 6 Records.

Various Artists

Can't Hide Love

(Deep Jazz/Funk/Disco Rare Grooves)

Manifesto Of Groove Vol. 9

фънк/джаз

***(*)

След компилацията Hit The Rhodes, ориентирана около ел. пианото, това е поредната девета част на Manifesto Of Groove. Автор на селекцията, разбира се, отново е Михаел Мьоринг, а парчетата са подбрани от архивите на лейбъли като Blue Note, Fantasy, Milestone и Prestige. Колекцията от североамерикански черни перли този път е от средата на 70-те на миналия век, малко преди голямата диско експлозия. Музиката стилово е някъде в нечията фънки-зона между "сериозния" джаз и поп ориентираната музика. Наред с известни имена като The Blackbyrds или Рой Айерс ще чуем и сравнително неизвестни към днешна дата изпълнители като Гари Барц, Рони Фостър, Ръсти Брайън, Боби Лайл или Джони Хемънд. В компилацията присъстват убийствени хитове - задължителни за почитателите, като например осемминутната китарна фънки-диско конструкция Movin' на групата Brass Construction. Колекцията съществува и в двойна винилова версия (кой беше онзи мърляч, който продаде цеха на "Балкантон" за плочи?!) с две бонус парчета на  Ейзър Лауренс и Дейтън.