Десетки предложения за нови паметници постъпват в Столичната община на годишна база, а за цялата страна числото може и да достига и сто. Това стана известно от дискусията "Скулптурата и градът" вчера, която събра над сто човека - художници, изкуствоведи и други експерти в Софийската градска художествена галерия. Срещата, организирана от сайта за култура "Въпреки" с подкрепата на Министерството на културата съвпадна случайно с издигането на поредния монумент в градинката "Свети Седмочисленици", но естествено зави към темата за пренаселването на градската среда с мемориали.

Новият паметник е на загиналите полицаи. Едва ли някой би се възпротивил срещу идеята му - гостите на дискусията дори не знаеха каква е, защото довчера информация за предстоящото поставяне му липсваше. Това обаче е пети монумент от различен тип в малката градинка. А из решенията на Столичния общински съвет дремят още паметници в различна степен на осъществяване - на жертвите от американските бомбардировки, на Роналд Рейгън в Южния парк, на майката на Левски Гинка Кунчева (барелеф върху "Квадрат 500"), на спасяването на българските евреи (единствен, иницииран от правителството с широка обществена подкрепа).

Художниците обърнаха внимание на порочната тенденция властите да се съобразяват с желанията на "спонсорите" на паметници за място, изпълнител и дори проект, независимо от естетическите му качества. Според наредбите в повечето градове граждани и организации могат да предлагат монументи, а ако съберат средствата за изграждането им, общините и Министерството на културата са повече от щастливи да кажат "да". Такива са и повечето случаи от последно време.

Сред тях са най-известни художествени недоразумения като монументът на Георги Марков на площад "Журналист" , пеещият конник на Александър Хайтов в Добрич, и разбира се, паметникът на цар Самуил от същия автор. В момента инициативен комитет търси място на монументална скулптурна група в памет на Борис I, Божидар Димитров иска паметник на Хан Тервел. Или, по думите на един от участниците в дискусията, градовете са на път да се превърнат в

Аделина Филева, директор на Градската художествена галерия, посочи, че от година към Столичната община работи Експертен художествен съвет, който посреща инициативите за паметни знаци. Макар да има само експертна функция, той отсява инициативите за личности и събития, които вече са почетени, изказва мнение за местоположения и проекти и препоръчва организирането на конкурси.

Органът е създаден с промени в Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти след шумните скандали около паметника на Самуил и съдбата на "1300 години България" пред НДК, а Филева е един от 9-те му члена - архитекти, изкуствоведи, социолози, избрани от публичен регистър с двугодишен мандат. За петте си заседания от септември миналата година е разгледал около 30 идеи, повечето - частни инициативи. Сред най-екстравагантните са "създаване на най-малкия монумент в света" от сдружение в подкрепа на пчелите "Искам кошер" и паметник на индийския мистик Шри Чинмой в Южния парк. Макар съветът да служи като филтър за онова, което стига от СОС, тепърва ще се види дали ще успее да повлияе на някои спорни естетически тенденции.

Монументалната традиция в следосвобожденска България в началото си е нефигуративна - строят се паметници като Докторския и паметника "Левски", посочи изкуствоведът Филип Зидаров. С идването си "народната власт" обаче залива села и паланки с фигури на партизани, работници и вождове по соцреалистки тертип. Това трайно деформира обществената представа за паметник, заяви Зидаров.

От Тодор Колев в Шумен до Рони Джеймс Дио в Каварна, през многобройни възрожденци, новите монументи, вдигнати из страната почти винаги са като нарисувани. Апотеоз на тази традиция е опълченеца до "Александър Невски" - точно копие на картината "Самарското знаме" на Ярослав Вешин, припомниха професионалистите. Според скулптора от Съюза на българските художници Стефан Таков инициативните комитети са превърнали художниците в прости изпълнители на типови идеи. В СБХ дори е постъпила молба за оценка на модел на войнишки паметник, който да бъде размножен спрямо нуждите на община Кюстендил.

Абстракцията остава неразбрана - пример за това е, че нарочения за бутане паметник "1300 години България" пред НДК е по-мразен от по-идеологическия Паметник на съветската армия, посочиха не само скулптори като Емил Попов, но и културологът Георги Лозанов. "Абсолютна нелепица е, че от всички знаци на онова време хората се нахвърлиха именно на този, който е извън естетиката на онова време", смята той. Експертът, а и други участници обаче се обявиха срещу императива, че паметници не бива да се рушат.

Макар да съхраняват спомен за миналото, паметниците се строят с идеологически функции за днешния ден. Затова ако идеологиите им са неприемливи или дори престъпни, няма нищо лошо да бъдат понижени до музейни артефакти, заяви Лозанов. Той нарече паметника на Самуил от миналата година "идеологически жест на съвременния национализъм, насочен към Македония - целта му не е да напомня за българския цар, а да влезе в едно балканско състезание".

Монументите не трябва да се поставят, нито да се събарят като идеологически жест, обобщи Лозанов, който даде Мавзолея като пример за двете. Участниците се обединиха около идеята, че решенията за среда трябва да се взимат от експерти, а не от политиците, бизнеса и хорските настроения. И макар и с едно наум, призоваха за завръщането на художествените съвети от близкото минало - комисии от художници, архитекти и урбанисти на национално ниво, през които да минават всички предложения. Фактът, че някога са били идеологически обременени, не дискредитира автоматично експертното начало, което работи по цял свят, посочи Георги Лозанов. В противен случай градовете ще продължават да бъдат "припикавани" от различни групички, които търсят легитимация чрез паметници, предупреди скулпторът Йоханнес Артинян.