Станимира Петрова: Вече ми остава олимпийският връх

Трите българки, които станаха европейски шампионки по бокс, изразиха задоволството си от успеха и посочиха целите си. Най-далеч гледа Станимира Петрова, която мисли за олимпийската титла.
Тя беше определена за най-добра боксьорка на европейското в София. Купата ѝ беше връчена от президента на българската федерация Красимир Инински.
"Невероятно съм щастлива, че сбъднах една от мечтите си. Сега вече имам световна и европейска титла, остава ми само олимпийският връх и вече в Токио се надявам да го стигна", каза Петрова.
Тя посочи, че финалът е бил много различен мач спрямо всички предишни. "Азерката е много пасивна и знаехме, че ако тръгна агресивно напред, ще загубя. Днес през повечето време на ринга бях с усмивка, защото от една страна се забавлявах, а от друга и тя се усмихваше, за да ме провокира. Въобще играхме на котка и мишка."
Треньорът ѝ Борислав Георгиев призна, че една от целите е била да се провокира съперничката на Петрова. "Мисля, че за петте седмици, откакто сме заедно, направихме чудо – тя вече играе коренно различен бокс - има изключителна сила на удара, издръжлива е, играе по-добре с краката, ръцете ѝ са вдигнати и мисли по време на срещата. Смятам обаче, че имаме още много работа."

Севда Асенова изтъкна, че е щастлива, защото е изпълнила обещанието си да стане първа. "Треньорите Младен Сталев и Фикрет Ереджебов бяха много сигурни в мен и аз доказах, че мога. Имах изключително тежък жребий да играя още в първия кръг срещу европейската шампионка и тогава плаках, защото не може в България да има европейско първенство и на мен да ми се падне такъв карък. Но се събрах и я победих."
Тя добави, че е била уверена в успеха си във финала. И че сега трябва да се погрижи за контузията в коляното си, тъй като има съмнения за скъсан менискус.
Другата българска шампионка Деница Елисеева е доволна от завръщането си на ринга. "Щастлива съм, защото с тази контузия, която имах, малко хора биха се занимавали въобще със спорт."
"Мечтата ми беше олимпийска титла, но не можах да я осъществя заради контузията. Тази година като цяло бе много тежка за мен, но пък намерих точния треньор в лицето на кубинеца Жоел Солер Арате. Изминах доста дълъг и тежък път, много се трудих, но той ми обърна такова внимание, което не бях получавала от никой друг", каза тя.

Инински определи триумфа като "невероятен" и го посвети на българския народ. "Те пишат история", заяви той за състезателките.
"Всички съпернички бяха титулувани, но нашите показаха класа и добра подготовка и още веднъж се видя, че вървим в правилната посока като работа. Смятам, че най-голямата разлика беше в това, че нашите момичета показаха, че имат огромни сърца за бокса."