Светозар Георгиев е известен с псевдонимите Ghostdog и Psychobaiko. През 2014 г. излезе първата му и досега единствена книга "Психоспирка" - сборник с поезия, пиеси и други текстове. Борави еднакво добре с думи и кодове. Завършил е физика, работи като компютърен специалист в болница в София.

Той е консултирал Анна Данкова за пиесата "Golem" /"Голем", която бе част от селекцията на тазгодишния АСТ фестивал. Това е поводът за разговора, който преди да стигне до театъра, започва с болнични истории. А те включват неуспешни опити за самоубийство, неаполитански мастиф и естревагантния му стопанин, ядосан на починалия си пациент хирург. Разказва ги с усмивка, която обяснява: "Усвоих цинизма на хирурзите и сестрите. Всеки влязъл през вратата е просто поредното И.З. - история на заболяването".

Скача на нова тема: "Има една стара градска легенда, че ако захапеш крушка, не можеш да я извадиш, без да я счупиш". Така веднъж в една от болниците, в които работил, с електрически крушки в устите се появили последователно момче, а малко след него и таксиметровият шофьор, който го закарал.

Следва разказ за негов приятел, който обирал проститутки. А 90-те били хубави години - веднъж за 50 000 хил. тогавашни лева продал "на една мутра шапката, която майка ми оплете от стар пуловер". Такива истории разказва Ghostdog. Трудно е да им повярваш, но същевременно напълно възможно. Такива и пише, а на него му се пише много.

За писането казва, че е по-лошо от пушенето, "макар и да води до същите резултати". Започнал да пише късно, на около 30 години, а цигарите бил спрял за 13. От известно време обаче си задава въпросите "‘Аз за какво го правя това? Защо ги пиша тези неща?" Отговаря си с "Не е много ясно".

Според него литературата е опасна, защото използва читателите като "усилвател" и е начин "да се бъзикаш с хората, но не да ги подиграваш, а просто да си изкараш емоциите през тях".

От друга страна "писането е като да си в мъгла. Можеш да си намериш пътя с опипване, но това е трудно, а и ръцете са къси. Ако пък размахаш пръчка, можеш да извадиш нечие око".

Според него, макар и да е трудно да се даде точна дефиниция за литературата, тя все пак има някакви рамки. Притеснява го обаче това, че в последните години забелязва разширяване на тези условни граници, което поражда проблем: "всичко могат да го опаковат и да мине за литература...и минава".

Причината за това си обяснява с "масовата девалвация на знания и липса на критическо мислене". Описва тези процеси с технологични термини, примери от биологията, "илюзията, че "Уикипедия дава знание", като хвърля обвинения към креационистите, псевдонауката, антифармацията "или тая' работа с кристалите, които ще те излекуват".

Основната причина обаче е "липсата на сериозни критични усилия, не само като професия, но и в мисълта на зрителя".

Освен цинизъм е усвоил и друго от общуването си с лекари - да дава не само диагнози, а и да предлага решение за проблемите. Според него трябват професионални критици, които "да не оценяват дали едно нещо им харесва или не, като е в момента" а да проследяват пътеките, по които е минал авторът, "културните катастрофи", които са му повлияли. Критиците трябва да предлагат "епистемологията, която днес липсва".

Говорим и за театър. Ghostdog е автор на пиесите "Пеперудите са всъщност изтребители", "Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка", автот на текста на "Космонавт" и други. Днес обаче не би участвал в подобни проекти. Не иска да е отговорен за актьорите. Описва ги като хора, които "тичат между шипките, за да вземат една къпина, която да покажат на онези, които не искат да се бодат на тръните".

На него не му се тича. Известно време е писал пиеса за икономиката, която кръстил "Иванчо и Марийка". Сега пише друг, но без да знае какво ще се получи накрая. Говори с вълнение за книгите, които е прочел и иска да прочете, докато пише указания за системни кодове. Съставил е тригодишен план за развитието на IT системите, в болницата, в която работи, който представил на директорите. "Беше с картинки, те много го харесаха".