Лихвите по ипотечните заеми в евро в България в следващата една до две години могат да паднат най-много с един процентен пункт и да достигнат ниво от около 5.5-6%. Прогнозата може да се окаже вярна само ако референтните лихви, определяни от централните банки (основно ЕЦБ, Бенк ъф Инглънд, Федерален резерв) не се променят във възходяща посока допълнително. Проверка на "Дневник" на равнищата на лихвите по жилищните заеми в Европа показа, че в по-голямата част на Стария континент процентите са почти същите, както и у нас. Изключение прави единствено Ирландия, където най-ниската оферирана лихва е 3.3%, което е двойно по-ниско от предлаганото у нас. В Турция обаче лихвите са над тези в България и достигат до 9.6%. Като цяло при 15-годишен кредит от 50 хил. лв. разликата в месечната вноска при най-ниската оферта в Европа и тази у нас е 80 лв. За целия период на кредита това прави малко над 14 хил. лева повече. В повечето случаи обаче тази разлика е около 20-30 лв. Това прави по-скъп кредит с около 4 хил. лв. за целия период.

За по-добър анализ на картината трябва да се имат предвид не само лихвените равнища, но и плащаните по заемите такси. За най-верен измерител в тази посока може да се използва показателят Годишен процент на разходите (ГПР). Той не е особено популярен у нас при жилищните заеми (използването му при потребителските обаче е задължително по закон). В редица държави е често срещан. Така в Испания например най-често срещаният размер на ГПР е 6.6% при лихви от около 4% годишно. В крайна сметка за потребителя е важна не номиналната лихва само, а цялата цена по кредита. За сравнение у нас пуснатият наскоро универсален заем на "Биохим" и "Хеброс" е с ГПР от 6.9%. "Пощенска" пък отпуска при реална цена на заема от малко над 7 на сто. С други думи, по размер на годишния процент на разходите българските банки предлагат сравними лихви с европейските. Кредитните институции на Стария континент опускат заеми при доста високи такси. Нормално е само по отпускането на кредита да се събират по 700 лв. Таксата за предсрочно погасяване пък започва от 3% и стига до 5 на сто. У нас също се очаква в следващите години да се покачат таксите по кредитите. В чужбина е често срещана практика приходите от лихви по заемите да изостават за сметка на постъпленията от такси и комисиони. Като цяло продуктите в раздела за ипотечни заеми на европейските банки са по-разнообразни от нашите, като се предлагат по поне 20-25 различни схеми. У нас също се върви в тази насока, като лидер в това отношение беше Булбанк. По данни на Българската народна банка от края на миналата седмица средният ефективен годишен процент по ипотечните заеми е леко спаднал и вече е 8.53%. В сравнение с началото на годината обаче той е по-висок с около 2 процентни пункта.

Друга добра новина е, че лихвите по кредитните карти вече са се изравнили с тези в Европа. В Гърция например те варират между 9.75% (за златните карти) и стигат до около 16 на сто годишно. При същите нива са и кредитните карти у нас.