Доц. Людмил Вагалински, БАН: Отношението към нас е "занимавайте си се там, ние ще я караме както знаем"
Доц. д-р Людмил Вагалински е директор на Националния археологически институт с музей към БАН. "Дневник" го потърси във връзка с Black Sea Map - най-големия подводен археологически проект в Черно море, а вероятно и в света в момента, осъществяван от международна научна експедиция с участието на български учени. На стойност близо 6 млн. лв, вложени изцяло от британска фондация, и осъществяван с най-модерни технологии, от него учените очакват да разберат много за Черно море - а информацията за т. нар. "музей на корабокрушенията" предизвика интереса на "Ню Йорк Таймс".
Доц. Вагалински коментира и най-значимите археологически открития за 2016 г., както и отношението на българската власт към науката. Интервюто е взето в деня на последните протести на учените от БАН за повече средства и преди гласуването на бюджета, в който управляващите първо заложиха, а после премахнаха 10 млн.лв. допълнително. за академията на науките, както и преди депутат от ГЕРБ да характеризира действията на учените като просия.
Black Sea Maritime Archaeology Project е внушителен проект, какво е значението му за България и Черно море?
- Това е първият международен подводен проект на България, който се прави изключително с изследователска цел. Не е свързан с инфракструктурни проекти като "Южен поток" например, където вървиш в една тясна полоса и се съобразяваш с тръбата. Можеш да си позволиш поредица от задачи, които систематично да преследваш и резултатът е много значим за цялото общество, не само за науката. Това е много важно училище за българската подводна археология, а и въпрос на самочувствие и получаване на обективна оценка.
Корабокрушенията на дъното на морето са част от една по-голяма задача - изследването на човешките следи на дъното на Черно море. Какво очаквате да откриете?
- Проектът има няколко измерения и едното, разбира се, е свързано с хората - как древните са реагирали на покачването на морето, как се е движил и премествал шелфа, а с него и обиталищата на хората. Свързан е и с геология, с промяна на ландшафта, който не се дължи само на покачване на морското ниво, а и на сеизмични процеси. Получаваме и актуална информация и за фауната в морето.
Сега знаем, че преди около петнайсетина хиляди години, когато е започнало последното глобално затопляне в Плеистоцена, бреговата линия на нашия черноморски бряг е била 60 километра по-навътре от сега. Това обяснява и защо трудно намираме в този участък следи от мезолита - прехода между палеолит и неолит - не защото не е имало хора, а защото селищата са потънали.
Любопитно е и че тази информация ни помага и да проумеем дали мита за Ной произлиза от Черно море. Взехме над 80 проби от морското дъно на дълбочина 6-7 метра и предварителните резултати, както и геофизичните изследвания не дават доказателства, че Средиземно море рязко е нахлуло в Черно и е предизвикало "потоп". Което е естествено - затоплянето е било постепенен процес и хората са имали време да реагират. Нямаме основнание да твърдим, че това е мястото, където се е разиграл този световен потоп, известен и като мита за Ной. От друга страна когато тази идея бе издигната преди десетина години от чужди учени, това беше полезна реклама за Черно море. Вероятно тази хипотеза е помогнала и за реализирането на сегашния проект.
Имат ли основание теориите, също поддържани от западни учени, че на дъното на Черно море лежи нещо като "музей" на корабоплаването, или голямо количество потънали старовремски съдове, запазени заради безкислородните условия?
- Когато бе проектирано подводното трасе на Южен поток геофизичните проучвания в българския участък показаха около 70 корабокрушения. Проверихме около 18-20 от тях, които наистина се оказаха такива, други две не бяха. Отделно за тези две години от проекта работейки на терен за по месец сме открили общо 16 кораба. Не знам дали това е много или малко, но със сигурност не е огромното количество, което се очаква. През 2015 г. покрихме 1000 кв. км. - от нос Галата до Резовска река, до 60 км навътре.
Мисля, че очакванията са завишени, но има един въпрос който си задаваме - не само защо не са повече, а защо не излизат по-древни кораби от IX, X в. Това е необичайно, корабоплаването е било развито още през Бронзовата епоха, а Черно море се слави с лошия си нрав. Дали пътищата им са били встрани от този ареал - което е по-слабо вероятно, или пък по-древните кораби са покрити от наноси - възможно, но неприятно, не знаем. Предстои да изследваме северното Черноморие, където наносите от Дунав играят по-голяма роля, но може да открием и повече кораби - нос Калиакра се слави с опасните си води.
Два кораба са много интересни - много редки и добре запазени. Единият е византийски, от IX - X век, на една сериозна дълбочина от 95 м.. А вторият, който е дори още по-интересен, е от 13-14 в., западносредиземноморски, от така наречените кръгли кораби, може би венециански. Той е на значителната дълбочина от 1100 м., извън шелфа.
Досега за него информация, находка, дори изображение липсва - а това са прототипите на корабите, с които са направени големите географски открития.Възможно ли е и разумно ли е самите кораби да бъдат извадени?
- Не би било разумно. Първо това е изключително скъпо и не се знае дали ще доведе до желания резултат. Второ, трябва да има вече подготвен музей и специални условия за съхранението им.
Много по-добре би било да се направи виртуален музей с 3D изображения, който да се обогати с находки от други, по-близки корабокрушения. Това би било много атрактивно, а ние имаме какво да покажем. Според мен трябва да се върви в тази посока.
Иначе има и кораби край Черноморец и Приморско, които са на четири-пет метра дълбочина. Ако има инвестиции, там може да се организират образователни експедиции с лодки и гмуркания. Единият е произведен вероятно в Триест, австроунгарски, от средата на IX в. - много е интересен.
Кои са най-атрактивните открития на българските археолози тази година?
- Хората се вълнуват най-много от находки. В Деултум - най-старият римски град в България, който се намира на 15 км югозападно от Бургас, национален археологически резерват и отличен музей на място, колегата Христо Прешленов и екипа му откриха колосални бронзови крака от римски статуи от II-III Те са на два индивида и са по-големи от човешки бой - изключително рядка находка. Преди 30 г. там е намерена и глава на императора Септимий Север, така че се надяваме на още неща в този пласт.
От гледна точка на историята при спасителни разкопки на магистрала Струма - лот 3.3, недовършената част, попаднахме на временен римски военен лагер от средата на II в. пр. Хр. - когато римляните разбиват древната македонска армия, с което стъпват трайно на Балканите. Такива обекти са рядкост в целия римски свят, а у нас досега нямаше.
Беше въпрос на шанс и добра методика от страна на колегите да разпознаят колчетата от палатките и монетите, тъй като от временни обекти няма много следи. Според писмените извори след като разбиват Македонската армия, техния ръководител се настанява в Хераклея Синтика в Рупите, а военния му лагер отстои на същото разстояние като този обект. Магия, изключително рядко е да имаш запазен исторически извор, чиято информация да потвърдиш на терен. Сигурно забравям нещо.
Беше съобщено се, че е открито обработено злато, по-старо от онова във варненския некропол от края на Vв пр. Хр.?
- Това е едно мънисто, намерено на селищната могила Юнаците край Пазарджик. Със сигурност е много старо, но предстои да чуем отчета на колегите. Дори да не е по-старо от халколитния некропол, а на същата възраст, това е много интересно, защото се намира във вътрешността на страната, а не на морския бряг.
По принцип се наблюдава се една тенденция към известно пресилване, дори от страна на колеги, на резултатите - "уникално", "най-старо", "най-древно" и т.н. Това е малко заразно. Целта, разбира се, е да се привлече вниманието на обществеността, нерядко и кметовете са много заинтересовани от такава публичност. Но трябва да внимаваме повече, археолозите, а и журналистите, защото започваме да олекваме в международен план. Да се възстановява историята по парчета от пъзела е много тежък, методичен и интердисциплинарен труд.
Вие сте на терен, но интервюто ни съвпада с протеста на колегите ви от БАН заради липсата на средства за наука. Ще коментирате ли?
- Неслучайно въздъхнах. Не разбирам защо държавата ни след 1989 г. неглижира така своите учени. Какво всъщност има против тях? Не защото сме на последно място на глава на населението по учени. А защото само с наука можеш да правиш добри продукти, които носят печалба. След като отделяме само 0.2% от БВП при задължителен 1 процент в ЕС, а нормалните държави дават 3%, за какви приоритети говорим? След Втората световна война разрушената Япония влага над 20% от брутния си вътрешен продукт в наука. Знаете къде е тя в момента. Но там науката е култ, защото знаят, че само със суши няма да станат световна нация.
Имам чувството, че нашите управници съзнателно не искат да проумеят това, че съзнателно тъпчат учените. Аз разбирам да ни кажат: очакваме от вас такива реформи, резултати, това са изследователските ни приоритети. Няма такова нещо. Вместо това ни обиждат, дискредитират, говорят за всички ни под един знаменател.
Между 2009 и 2010 в БАН беше направена изключително тежка европейска проверка. И се видя, че макар да са малко, учените от БАН произвеждат основния научен продукт на България, дори много преди Софийския университет.
Културното наследство бе обявено като приоритет на правителството в оставка. Вие забелязахте ли промяна в отношението?
- Ако говорим за археологическото наследство, не съм забелязал. От години се отпускат по 500 хил. лв. за проучвания в цялата страна, без никакви обяснения. Разбира се, на отделни хора и обекти се отпускат и така наречените "целеви средства". Тези пари на данъкоплатците не се раздават на основа на трезва експертна преценка, а по субективен критерий - "този ми харесва, тази община ми е важна, тук ми трябва пиар". Типичната ни шуробаджанащина, която ни задушава и за която всички говорим.
Министерство на културата с наша помощ разработи строги правила за оценка на планираните археологически разкопки, въз основа на които да се кандидатства за средства, които после да бъдат защитени в бюджета. И какво от това - пишем проекти, но каквото и както и да обосновем, сумата си е все така 500 хил. лв. Ясно е отношението - занимавайте си се там, ние ще я караме както знаем.
Същевременно се дават милиони за обекти на разни баири, идат туристи, но като се направи рекапитулация на вложеното и върнатото, се оказва, че това е кон за кокошка. А хубави, разработени още преди 1989 г. обекти с готова инфраструктура се занемаряват. Трябват ясни правила, от които не се отклонява никой. Ако отгоре не спазват собствените си закони, надолу няма как.