Защо няма да се извинявам за инцидента в берлинското метро
Радослав Стоянов е правозащитник, водил стратегически дела в обществен интерес, касаещи дискриминацията срещу ЛГБТИ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства.
Една от новините, с които бе белязана изтеклата седмица, е безочливото и брутално женомразко насилие в берлинското метро, което по първоначални данни на германските органи на досъдебното производство е извършено от българския гражданин Светослав Стойков.
Всичко започна миналата седмица, когато германски медии разпространиха видеозапис от метростанция в Берлин, на който се вижда как мъж, придружаван от свои приятели, рита с крак в гърба жена по стръмните стълби към спирката на метрото. Жената пада по стълбите, докато достига най-долното стъпало. По-късно е установено, че си е счупила ръка.
След като първоначално се спекулираше, че извършителят е "нелегален имигрант" или "бежанец" (защото тези понятия масово се употребяват като взаимозаменяеми у нас), стана ясно, че е български гражданин. Впоследствие в. "24 часа" съобщи, че той последно е живял у нас във варненския ромски квартал "Максуда", от където последва изводът, че е ром, а "не българин" (разбирайте етнически), както с облекчение въздъхнаха хиляди гласове в социалните мрежи в България.
В четвъртък обаче дойде нова изненада в случая – от популярното телевизионно шоу "Господари на ефира", продуцирано от Магърдич Халваджиян, създадоха подписка, "с която всеки може да се разгрaничи от това лице на България и да се извини както на пострадалата жена, така и на цяла Германия и Европа за грозната случка". Идеята за извинението бе подкрепена и от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.
Аз обаче няма да се извинявам. Няма да се извинявам, защото аз не съм направил нищо
Идеята за колективно извинение е унизителна и лишена от здрав смисъл. Не извинение трябва, а да осъдим акта на това женомразко насилие. Да го осъдим решително и категорично и да изговорим причините това да бъде неприемливо, които очевидно не се споделят от всички.
Нещо повече – тази идея за колективно извинение е свързана с невротичното повтаряне в социалните мрежи на това, че извършителят е ром. И двете се задвижват от расистко мислене. Идеята за нужда от извинение – от убеждението, че щом някой идентифициран като българин е сторил някаква злина, то всички, които също са българи, са солидарно отговорни с него или пък легитимно може да се асоциират с него. А настояването на фокус върху етноса му – че колективната отговорност не е на българите, а на ромите. Общото и в двата случая е, че се приписва колективна отговорност по оста на етноса.
За пореден път обществото ни масово демонстрира отказ да бъде възприета идеята, че наказателната отговорност е винаги лична. Когато става въпрос за престъпно деяние, всеки отговаря за собственото си поведение и за това какво той е направил или не е направил, когато е могъл да го направи. Тъкмо това е причината
не всички ние, българите, да сме издирвани от германските власти, нито дори всички роми, а само едно конкретно лице
– Светослав Стойков.
Племенното мислене е в голяма степен естествена когнитивна тенденция. Това не я прави логически правилна, справедлива или морална, но я прави подмолна – много хора нямат съзнание за действието на този свой уклон и имат силна съпротива да го признават.
Паметни в това отношение трябва да бъдат мотивите на Камарата на лордовете – от времето, когато тя беше последна инстанция по някои дела във Великобритания – по делото R (European Roma Rights Centre) v Immigration Officer at Prague Airport, и по-конкретно мотивите на баронеса Хейл от Ричмънд. Делото касае по-натрапчивото проверяване на роми от страна на имиграционен служител на летището в Прага. В мотивите си съдия Бренда Хейл пише:
"Лицето може да действа въз основа на възгледи или презумпции за членовете на засегнатата полова или расова група, които често са верни и които, ако са верни, дават добро основание за въпросното по-неблагоприятно третиране. Но това, което е вярно за една група, може да не е вярно за значителен брой индивиди в тази група.
[...] Целта на законодателството е да гарантира, че всяко лице ще бъде третирано като индивид, а не да се презумира, че е като други членове на групата. [...] "Грешката, която може да възникне във връзка със стереотипизирането, е предположението, че стереотипът е порочен само ако е неверен." []
Струва си да се помни, че добрата практика на равните възможности може и да не се получава естествено. Мнозина биха си помислили, че е противно на здравия разум да се подхожда към всички кандидати еднакво непредубедено, независимо от възможните много добри причини някои да бъдат подозирани повече от други. Но именно това се изисква от един закон, който се стреми да гарантира, че индивидите няма да търпят несгоди заради общите характеристики на групата, към която принадлежат."
Идеята за това, че трябва колективно да се самобичуваме, ме смущава и по още една причина – за друго трябваше да си говорим сега. Дебатите за колективната етническа вина замъглиха за пореден път въпроса, който считам, че лежи в основата на случилото се: много повече мъже участват в инциденти с безпричинно насилие, отколкото жени. И много по-вероятно е мъж да упражнява насилие над жена, отколкото обратното. Защо разговорът не е за това?
Призивът на "Господари на ефира":