През зимата планината може да бъде толкова красива колкото човек не си е представял, дори и да е изгледал безброй снимки, ако сам не отиде. Друг е въпросът, че туристите трябва да са многократно по-внимателни през този сезон и зорко да следят прогнозата до последния момент. Правилото е, ако времето е лошо, не тръгвайте. Планината все ще си е там и ще можете да я посетите и друг път.

Множество са маршрутите, които са разположени в Искърското дефиле, някои от тях предлагат неочаквано замайващи гледки. Други не са с чак толкова внушителен пейзаж, но са лесно достъпни за всички.

Един от лесните и затова подходящи за зимата преходи, които не изискват някаква особено физическа подготовка, е този до хижа Тръстена (наричана още Тръстеная). Единственото условие е човек да не го мързи да ходи, а удоволствието е по-голямо, ако обича и червеното вино.

И така всеки избира дали да тръгне с автомобил или с влак, ако последното не го отвращава безкрайно. Истината е обаче, че не е чак такава драма да се ползват железниците по това трасе. Този избор дава възможност и за наслаждение на гледките, които предоставя дефилето, вместо да се следи извиващия се път.

Има няколко варианта да се стигне до хижата. Този, по който тръгваме, е от село Гара Бов. Близо до гарата и в синхрон с пристигащите влакове има маршрутка, която извежда до село Бов. Трябва да се има предвид, че има конкуренцията за качването в маршрутката, така че може да се наложи изчакването на следващия й курс. Целта на ползването на този превоз е да се избегне трамбоването по асфалт около 5 км, което всеки планинар избягва.

Ако сте с автомобил, то може да го оставите в самото село Бов и оттам да тръгнете пеша - около 7 км. Трябва да се знае, че очакването ви, че може да си купите, например, кафе от това село, може да се окаже химера, колкото и да е странно в днешно време. Така че такива нужди трябва да се покрият долу.

От малко площадче в центъра на селото тръгва широк път в посока хижата. Ако имате чудене, всеки местен ще ви упъти. Трасето до хижата по този път е 7 км, така че е добре да се тръгне рано, защото през зимата денят свършва изведнъж.

Следването на пътя ще ви отведе право до хижата като междувременно на няколко места ще се откриват хубави панорами. Ако сте любители на кратките пътища, в един момент вляво ще се появи табела, която ще ви качи малко над този основен път, по който може да се мине и с високопроходим автомобил.

Тази лежерна разходка води до самата сграда на хижата, пред която са се ширнали 100 дка малинови насаждения. Техният плод се превръща в малиновото (обикновено в комбинация с мерло) вино, което може да се опита и купи на място, но се намира и в града. Не е особено евтино, впрочем, но след една чаша на топло в хижата всеки сам преценява дали освен в разходка този ден, да инвестира и в тази напитка. Такова посещение през лятото дава възможност да се купят прясно набрани малини.

Около хижата има няколко малки езера и поляни.

По-самоуверените може да не се застояват много в хижата и да отскочат до връх Издремец. Пътят до него е около час и петнайсет минути, но ако човек няма опит в ходенето, по-добре да не разчита на тези параметри. За върха се тръгва в посока хижа "Лескова" по червена маркировка.

По този маршрут, без да броим върха, на практика няма кой знае какви стръмнини, а в обратната посока е още по-лесно и човек няма къде да се обърка.

Не трябва да се забравя, че все пак е зима и топлите дрехи и ръкавици, храната и водата са абсолютно задължителни. Планинската застраховка не е задължителна, но спасителните операции струват пари.