Има ли в статистиката място за хумор? Първосигналният отговор е отрицателен. Не стои така въпросът за служителите на Националния статистически институт (НСИ) и по-конкретно за Николай Нанчев. Той работи там от 2013 г., не защото го влече магията на числата. По думите му това е станало след низ от случайни събития.

Рисува карикатури от малък, когато е ученик в родния си град Силистра. Докато е в час или когато вкъщи трябва да си пише домашните. Талантът да рисува смята, че е наследил от майка си, която използва тези умения в пълна степен, докато преподава на началния курс в основното училище.

Него обаче го влече шаржът. Печели немалко конкурси за детска рисунка. Поле за изява в жанра обаче в родния си град не открива. А заради убеждението, чиято илюстрация е българската максима, че творец къща не храни, амбициите му в образованието не опират до училище по изкуствата или висше образование в тази сфера.

Така завършва социология във Великотърновския университет и магистратура по публична администрация. Поредица от стажове го отвежда в НСИ.

Талантът му е забелязан от колегите и е впрегнат в това да илюстрира някои от по-интересните данни, които предоставя статистиката. Последният такъв пример е покрай 6 декември миналата година.

Преди това институтът издава книжка с афоризми, свързани със статистиката, и естествено Николай е нейният илюстратор.

Колегите му не допускат, че те също ще станат обект на шаржове и не всички са доволни от окарикатуряването си, колкото и добронамерено да е то.

Николай е привлечен от изкуството на карикатурата, защото тя не е просто рисунка, а означава да имаш усет за детайла, от който да започнеш и от който да развиеш цялата идея. Затова обект на неговите рисунки от малък стават онези персонажи, известни в обществото като мутри. Като по-голям вече започва активно да се интересува от политическия живот в страната и така на белия лист попадат политици и други личности, достойни за карикатури.

Естествено следи внимателно цялата шумотевица, която се вдига от време на време покрай карикатури на водещи политици в пресата. Те подобно на някои от колегите му нямат чак такова чувство за хумор и самоирония.

Николай обаче смята, че карикатуристът трябва да си поставя граници. Това си е помислил, когато терористи взривиха редакцията на френския хумористичен седмичник "Шарли ебдо" заради карикатури на пророка Мохамед. Тази трагедия го е накарала и да си помисли колко силно може да бъде перото.

За сметка на това набляга и на другите си хобита, които се борят за свободното му време. Вече в няколко заведения е в ролята на диджей, в която роля също трудно е успял да се реализира. Според него повечето хора в днешно време предпочитат да залагат на вече утвърдени имена и да не излизат от зоната си на комфорт.

Въпреки това засега не е готов да се откаже от никое свое хоби.