Дали президентът Росен Плевнелиев е нарушил конституцията като предложи вчера на избрания държавен глава Румен Радев да посочи членове на бъдещ служебен кабинет, за да не се налага да назначава нов при встъпването си в длъжност на 22 януари? Юристите не са единодушни в тълкуванията си.

Някъде конституцията определя рамки, някъде предписва конкретно поведение и всяко отклонение е нарушение, мисля че сме в тази хипотеза, коментира пред БНТ проф. Пламен Киров, който е бивш конституционен съдия от квотата на президента Георги Първанов.

По думите му, ако Плевнелиев смята, че не е редно в последните дни на мандата си да назначава служебно правителство по свой избор, е можел да преназначи като служебен кабинета в оставка. "Конституцията не му го забранява. Може би щеше да има политически аргументи "за" и "против", или обвинения в пристрастност, но щеше конституцията да е спазена", каза юристът. По думите му чл. 99, ал 7 от основния закон изисква от държавния глава да състави кабинет.

Освен това според проф. Киров е спорно дали Румен Радев непременно ще освободи назначените от Плевнелиев служебни премиер и министри. "Ако изборът на Плевнелиев е толкова добър и следващият президент би понесъл негативи, че се освобождава от тях?" попита той.

Запитан дали е чул в обръщението на Плевнелиев към нацията той да откаже съставянето на служебно правителство, Киров отговори: "Да, разбира се. Аз чух и друго - той абдикира от своите конституционни задължения". Професорът по право е на мнение, че действащият държавен глава не иска да упражнява правомощията си. Той запита дали Плевнелиев би се допитал до Радев и ако се наложи да въведе извънредно положение в условията, когато парламентът не заседава заради ваканцията си.

Когато човек не иска да спазва конституцията, никой не може да го накара да я спазва, каза юристът.

Друг бивш конституционен съдия Благовест Пунев изказа в същото предаване обратното становище. Според него

актът на Плевнелиев не е нарушение на конституцията, а поемане на държавническа позиция. За разлика от обикновените норми на правото, които са дефинитивни, конституционните са принципиални и дават възможност за търсене на оптимално решение, коментира той.

Пунев подчерта, че в основния закон назначаването на служебно правителство не е свързано със срок. В същото време конституцията не дава възможност на Плевнелиев в края на мандата си да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Затова, според юриста, е логично Радев да изпълни и трите елемента - да разпусне парламента, да назначи служебен кабинет и да насрочи изборите. По думите му в тази ситуация възниква въпросът за целесъобразността, а критиките към президента имат политическа мотивация.