След като протестите заливат Сирия през 2011 г., известното заведение за бързо хранене на Абу Камал в сърцето на София заприличва на фронтова линия на революцията.

Клиентите му, предимно българи, минават под голямо зелено-бяло-черно знаме на опозицията, окачено над входа, а дюнерите се сервират в торбички, украсени с надпис "Свобода за Сирия!" от служители, чиито униформи носят същия девиз.

По това време стотици протестиращи – между които и Абу Камал – излизат на улицата, за да подкрепят сънародниците си, а отговорът на България е да обяви сирийския посланик за "персона нон грата".

Пет години по-късно в заведението вече няма знаме и униформи. Отишла си е и мечтата на Абу Камал революцията на Сирия бързо и решително да измете десетилетия тирания.

На въпрос на BIRN дали се планират нови протести, Aбу Камал отговаря риторично: "Какво имаме вече да организираме?".

В продължение на няколко месеца Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР, BIRN) проследи живота на голямото и многолико сирийско население в България, опитващо се да приеме войната в родината си и безпрецедентното бягство на съотечествениците си.

В резултат пред нас изникна картината на една успешно интегрирана общност, разделена от протести и контрапротести, все по-изтощена от проточващия се конфликт, но положила и много усилия, за да помогне на бежанците, които се установяват в България.

Благотворителността започва у дома Много изтъкнати членове на сирийската общност в България посвещават време и ресурси, за да помагат на съотечествениците си, които пристигат като бежанци, търсейки спасение от войната в родината. Заведението на Абу Камал например се е превърнало в своеобразна "гара разпределителна" за бежанци няколко години след като започва конфликтът – мнозина от тях пристигат там и търсят съдействие. Абу Камал също така купува склад за дрехи, които се раздават на бежанци. Противниците на Асад от Асоциация "Свободна Сирия" раздават пакети с хуманитарна помощ, докато отцепилата се Сирийска демократична лига развежда бежанци и мигранти из София и им дава ценни съвети как да си набавят документи, да си намерят дом или работа. Асоциацията на сирийците в България (АСБ), организацията, свързана с режима, също заяви пред BIRN, че е работила с бежанци.

BIRN установи и че сирийската общност в България, за която не съществува официална статистика, отпреди Арабската пролет е наброявала хиляди, а според едно академично изследване може и да е достигнала 17 000 души – което я превръща в най-голямата в Източна Европа.

Днес броят им вероятно е много по-голям, тъй като стотици и може би хиляди се присъединяват към потока на бежанците към Германия, Швеция и други богати държави според дузина авторитетни източници, с които BIRN се свърза.

Датата е 5 февруари 2016 г. Полицейски кордон препречва главния вход на руското посолство в София.

Служителите стоят на пътя на група сирийци, след като един опитва да пусне протестно послание до Москва в пощенската кутия на дипломатическата мисия, а друг развява знамето на опозицията.

Тълпа от мъже, жени и деца размахва плакати, които изобличават сирийския президент Башар ал Асад и руското правителство. Мнозина скандират: "Убийци!" Българският им е съвършен, тъй като те не са бежанци; повечето живеят в София от десетилетия. "Протестиращите, които виждате тук, са предимно ветерани", обяснява насред глъчката 55-годишният Мохамед Усайд Дженият, един от организаторите на протестите против Асад.

Дженият е един от лидерите на Сирийската демократична лига (СДЛ), която се самоопределя като хуманитарното крило на противниците на Асад в България.

Седмици по-късно, докато седи до голямо знаме на опозицията в централата на СДЛ, Дженият обяснява, че терминът "ветерани" се употребява от сирийците в България за пристигналите в годините на студената война, повечето дошли, за да следват.

Самият той, набит мъж с пронизващ поглед и вкус за ораторство, прави това пътешествие през 1981 г. и е един от десетките хиляди араби, завършили български университети по времето на комунизма.

Официална статистика не е достъпна, но данните, предоставени от общността и от сирийското посолство в София показват, че е възможно до 9000 сирийци да са се обучавали в България – или на издръжка на партия БААС, социалистическото движение, което управлява в Дамаск от 1963 г., или изпратени от Сирийската комунистическа партия.

За последните се грижи българският режим: сметките им плащат профсъюзите, Българският народен женски съюз или управляващата Българска комунистическа партия.

Както и останалите чуждестранни граждани по това време сирийците са длъжни да напуснат страната след дипломиране, освен ако не сключат брак с лице, което е български гражданин.

Мнозина го правят. Сред тях е и 51-годишният Мохамед Ибрахим, който учи физиотерапия през 80-те години, а през 2013 г. поема Асоциацията на сирийците в България (АСБ) – организация с тесни връзки с режима в Дамаск, която открито подкрепя Асад. "Ние сме интегрирани български граждани," заявява той пред BIRN.

След "ветераните" в България прииждат търговците, след като страната отваря вратите си за капитализма през 1990 г. Те често биват наричани "куфарни търговци" и изразът носи определен негативен оттенък.

Търговци на дребно, вносители на арабски стоки, продавачи на дрехи втора употреба и дори собственици на пицарии пристигат от Дамаск, Хомс и Алепо.

Общността е добре интегрирана и разпръсната из България. Дори сирийците в София, за които се смята, че са около една трета от диаспората на арабската страна не са компактно заселени в определена част на града – за разлика например от афганистанците и северноафриканските групи, които сега обитават позанемарения район на т.нар. Женски пазар.

Размерът на общността обаче никога не е бил документиран от преброяване и това означава, че оценките за него варират в широки граници – от няколкостотин до 17 000 души.

Почти всички, с които BIRN се свърза, включително и сирийското посолство, вярват, че броят на сирийците в страната е доста под 17 000, но определено става въпрос за хиляди.

Да поиграем на числа Броят на сирийците в България не е известен дори на държавните институции, които дават на BIRN често противоречащи си данни след серия запитвания по Закона за достъп до обществена информация. Гражданският регистър [ЕСГРАОН], който пази сведения за чуждестранни граждани с постоянни или петгодишни разрешения за пребиваване, сочи, че само 334 сирийски граждани са се установили в страната към средата на март 2016 г. Министерството на вътрешните работи обаче казва, че към 2015 г. 1937 сирийци притежават петгодишни и постоянни разрешителни за пребиваване, а други 227 са с тримесечни разрешителни.Тези данни също вероятно създават непълна представа за действителния брой на сирийците в страната, тъй като министерството разкрива и че други 4014 души получават едногодишни разрешителни между 1999 и 2015 г., без да пази данни за случаите на подновяване. Нито едно от тези числа не включва сирийците, станали български граждани по натурализация, макар според българското Министерство на правосъдието това да обхваща едва 204 души за периода 2001-2016 г. Сирийското посолство смята, че в България е имало около 3000 сирийци преди началото на кризата – число, за което много членове на общността вярват, че изобщо не е нереалистично. Но според академично изследване от 2008 г. на базираната в София неправителствена организация Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, броят на сирийците в България е много по-висок. Въз основа на данни от преброяването през 2001 г., в което 5000 души са записани като араби, и на свое собствено изследване на арабската общност, организацията вярва, че броят на сирийците в България към дадения момент може да достига 17 000 души, като това включва както легално, така и нелегално работещите. Това би направило сирийците третата по големина етническа група след турците и ромите. Лидерите на сирийската общност и представители на държавни институции, с които BIRN разговаря, казват, че единствената друга многочислена сирийска общност в Източна Европа е в Румъния, където преброяването от 2002 г. регистрира едва 1180 сирийци.

Исмаил Муазен не е сигурен точно колко са сирийците, живели в България преди кризата, но с много емоция разказва, че броят им значително е намалял, тъй като мнозина са напуснали страната, за да търсят закрила.

Муазен пристига в България като бизнесмен през деветдесетте години на миналия век и отваря няколко магазина, в които продава дрехи от Сирия и Ирак. Сега е активен член на СДЛ. "Хора, които живееха тук, поискаха бежански [статут] в Европейски страни – Германия, Швеция," казва 46-годишният мъж.

Германия и Швеция изглежда са предпочитани дестинации сред търсещите закрила: първата заради отворените си политики за предоставяне на убежище, а втората е особено популярна сред сирийските кюрди в България, много от които имат роднини в скандинавската страна.

Мохамед Ибрахим, председателят на проправителствената Асоциация на сирийците в България (АСБ), казва, че разбира защо съотечествениците му избират да напуснат "бедната" България. "Знаем такива хора, те сега са в Западна Европа и крият българските си документи [за пребиваване] от години," добавя Ибрахим, който държи кабинет за алтернативна медицина в София.

Салах Алрифай, чийто баща Ибрахим пристига в София през осемдесетте години, признава, че и той се е чувствал изкушен от идеята. "Нищо не спира емигрантите да търсят най-доброто място за себе си, но с оглед на това, че в момента има сирийци, които буквално бягат от смъртта, въпросът е морален," обяснява той.

Сирийското посолство потвърди в официално изявление до BIRN, че сирийци напускат България, за да търсят закрила в Западна Европа отчасти по икономически причини, но също заради отказа на София да разреши двойното гражданство.

Сирийците трябва да се откажат от гражданството си, за да станат български граждани, освен ако брачният им партньор не е такъв.

BIRN откри много сирийци, предприели пътешествието от България до Западна Европа, но нито един от тях не се съгласи да бъде интервюиран.

Сирийски групи в България Подкрепящи Асад - Асоциация на сирийците в България Създадена през 1990 г., в началото с културни цели и с връзки със сирийския режим. Много сирийци я напускат след началото на протестите. Противници на Асад - Асоциация Свободна Сирия Първата група, която обединява противници на сирийския президент Башар ал-Асад, се появява месеци след началото на въстанието през март 2011 г. Тя цели да насочи информира обществеността за развитията в Сирия. - Сирийска демократична лига Основана от група противници на режима в края на 2014 г., които се отцепват от АСС. Предпочита да работи с бежанци, отколкото да изразява политически позиции за бъдещето на Сирия.

Войната в Сирия създава разлом, който пресича общността, оставяйки приятели и познати от различни страни на барикадата.

Верните на Асад говорят за противниците си като за "ислямисти и терористи", а другата страна пламенно оспорва правото на когото и да било да подкрепя режима.

След като избухват първите въоръжени сблъсъци в Сирия, и двата лагера протестират по улиците на София и в други градове, надпреварват се за влияние в медиите и върху министрите и и си разменят словесни удари във фейсбук на български и английски.

Тридесет и шест годишният Мохамад Албармауи, срещите с когото се местят от кафе на кафе в София, поддържа страница, наречена "Сирия днес", която цели да "изобличи зверствата в Сирия" с новини на български. За BIRN той заявява: "Дълги години живеехме единни, но започнахме да се разделяме от началото на революцията."

Макар да признава, че има сирийци в България, които искрено подкрепят властите в Дамаск, той добавя, че някои може да го правят или за пари, или защото се страхуват от диктатора.

Предшественикът на Ибрахим в АСБ е 56-годишният Яхия Шарабати – първият демократично избран председател на групата, който напуска поста при драматични обстоятелства. Запазил подкрепата си за Асад дори след като започват протестите, той поема активна роля в организирането на контрадемонстрации.

През лятото на 2011 г. обаче той заминава на продължително пътуване в Сирия, за да посети роднини. След като се връща през лятото на 2012 г., той опитва да закрие АСБ и дни по-късно, на 7 август, организира пресконференция, на която се обявява "против кървавата диктатура на Башар Асад" и заявява, че подкрепя "справедливата борба за мир и демокрация на сирийския народ."

Днес противниците на Асад са тези, които преживяват криза на отстъплението. След като ислямистите стават все по-явни играчи в конфликта, опозицията се разделя по въпроса каква позиция трябва да заеме общността в България. Протестите стават все по-редки.

Нидал Алгафари, 51-годишен бивш режисьор, посветил се се на писане и на своя пиар бизнес, организира първия протест срещу Асад през март 2001 г. чрез Асоциация "Свободна Сирия". Организацията е създадена през 2011 г, но формално е регистрирана през 2015 г. Той обаче заявява, че днес е разочарован от групата.

Асоциация Свободна Сирия е създадена, за да обедини опозицията и да информира обществото за проблемите в Сирия. "Едва по-късно видяхме, че не е обединила нищо," добавя Алгафари. "Обществото не ни прие и започнахме да отмираме."

По думите му опозицията в България не е успяла да постигне съгласие за това какво трябва да е бъдещето на Сирия. "Какво ще правим с БААС? Какво ще правим с Израел? А Турция, Русия и САЩ? Опозицията в България не беше и още не е готова," обяснява той.

Когато Алгафари обявява коалиционно споразумение с българския клон на Кюрдския национален съвет, призовавайки сънародниците си да "помислят заедно за бъдещето на Сирия", подписването му е бойкотирано от други сирийци, включително отцепниците от АСС – Сирийската демократична лига.

Лидерът на СДЛ Мохамед Усайд Дженият обаче отрича да има несъгласие. "Всички сме сирийци. Независимо от това дали сме кюрди или араби.", казва той.

Протестите може и да стават все по-редки, а опозицията – все по-разделена, но Усайд Дженият все още вярва, че "революцията" е кауза, за която си струва човек да се бори и която се подкрепя от повечето сирийци – както в Сирия, така и в България.