От митично чудовище до беззъб демагог - медиите все още не разбират Тръмп
"Good for you Jim, standing up for yourself, for this organization" @ErinBurnett to @Acosta re Trump news conference https://t.co/uNhtnYqlOO
— OutFrontCNN (@OutFrontCNN) January 12, 2017
"Господин избран за президент, след като атакувате медията ни, може ли да ви задам въпрос?"
С тези думи репортерът на Си Ен Ен Джим Акоста влезе в може би най-неприятната сцена от първата пресконференция на Доналд Тръмп, след като бе избран за държавен глава на САЩ.
"Не! Не и ти. Не! Медията ви е ужасна", кресна в отговор Тръмп, а в отговор на настояването на Акоста го посочи с пръст и каза "Тихо. Тихо. Не бъди невъзпитан. Не бъди невъзпитан. Не, не може да ми зададеш въпрос. Вие сте "фалшини новини"."
Не за пръв път Тръмп влиза в конфронтация с журналисти, които не отразяват света така, както на него му се иска. Той не е и първият политик, който го прави.
Но инцидентът бе символичен за това какви ще бъдат отношенията между Белия дом и репортерите в идните четири години и какви грешки продължават да допускат медиите в отразяването на един
новоизлюпен политик, недосегаем за скандали и нетърпящ възражения.
Изводите от пресконференцията са два: първо, Тръмп е майстор на медийната манипулация, който умело делегитимира медиите, и превърна това в новина, изтласквайки всички въпросителни около прехода от бизнеса му към държавната служба, пише Джим Рутенберг за в. "Ню Йорк таймс".
Второ, новинарите все още са неволни съучастници в собственото си падение.
"Ако Тръмп игнорира или вкарва в черен списък медиите, които смята за враждебни, а останалите в бранша не ги защитят, обществото губи гледната точка на тези репортери, а всички ние губим възможността да държим хората на власт отговорни", коментира Пит Върнън, сътрудник на авторитетното издание Columbia Journalism Review.
"Тръмп и екипът му неведнъж са демонстрирали готовността си да отмъщават, тормозят и изхвърлят журналисти, на чиито въпроси той не иска да отговаря", посочва той.
Тръмп е медия сам по себе си
Избраният за президент сам по себе си е медия, коментира Емили Бел – директорът на Tow Center for Digital Journalism.
Главният му стратег Стивън Банън доскоро бе главен редактор на крайнодесния сайт Breitbart News. Зетят му и съветник в Белия дом Джаред Къшнър притежава The New York Observer. Питър Тийл – милиардерът от Силициевата долина, който помогна на кечиста Хълк Хоуган да съди Gawker, докато ги докара до фалит, също е близък до Тръмп. Има слухове, че Рупърт Мърдок говори с президента два-три пъти седмично.
В същото време медиите започнаха да го демонизират предварително, отбелязва писателят Лий Сийгъл – автор на шест книги и публикуван в The Nation, The New Yorker, The Wall Street Journal Slate и др.
"Започнаха да го наричат диктатор, още преди да е заел поста. Няма съмнение, че характерът му е тираничен. Но да приемат автоматично, че и управлението му ще бъде такова, е да заложат на една малко вероятна възможност, имайки предвид историята на Америка и силата на институциите ѝ."
Според Сийгъл провалът на медиите да предвидят възхода на Тръмп ги кара да свръхкомпенсират,
приписвайки му митични способности и окултни сили.
"Това го превръща в авторитарно чудовище, когато по всичко изглежда, че той е просто беззъб демагог, манипулиран от дясното."
"Принципът на Хайзенберг гласи, че не можеш да следиш едновременно позицията и скоростта на един обект в пространството. Медиите бяха обсебени да следят скоростта на Тръмп – туитовете му, противоречивите му срещи, заплахите му, изненадващите му изказвания.
Време е да се фокусират върху позицията му. Това означава да изместят фокуса си от Тръмп към връзките му със съюзниците и спонсорите, които са му нахлузили диамантен нашийник около врата."
За главния редактор на Columbia Journalism Review Кайл Поуп неспособността на американските медии да разберат възхода на Тръмп е "сред най-големите провали на журналистиката на това поколение и може би изобщо в съвремието".
"Първородният грях на журналистите по време на тези избори всъщност беше доста простичък – той се корени в провала на репортерстването.
Докато по-голямата част от тази страна вреше и кипеше в гняв, омраза и расизъм, прекалено малко репортери намериха време да потърсят хората извън големите градове на двата бряга и да ги изслушат."
"Сега трябва да започне нова епоха – период, в който репортерстването да е по-важно от мнението, период, в който журналистите търсят и опитват да разберат хора, с които имат лични и философски несъгласия", посочва той.
