Христо Иванов: В България има ниска ефективност на правосъдието и труден достъп до него
"Как ще отговорите на най-честите обвинения, че критиките към прокуратурата са опит за овладяването й, а не за нейното реформиране?"
Този въпрос, зададен към бившия правосъден министър и отскоро партиен лидер на "Да България" Христо Иванов от студент по политология, предизвика оживление на дискусия в Софийския университет, организирана от гражданската инициатива "Правосъдие за всеки", Клуба на младия политолог и студентското сдружение "Полити".
"Нашата цел е да имаме отчетен главен прокурор. Ние се борим да поставим прокуратурата под обществен контрол. Това ли е овладяване!",
отговори Христо Иванов.
Темата на дискусията беше: "Необходима ли е радикална съдебна реформа". Христо Иванов изрично подчерта, че говори пред студентите не като партиен лидер, какъвто е отскоро, а в качеството на човек, който цял живот е проучвал проблемите на правосъдието и на съдебните системи в различните държави.
Преди въпросите на студентите, Иванов в лекцията си направи преглед на опитите за съдебна реформа досега и подчерта, че
терминът се е появил за първи път при правителството на Жан Виденов в концепцията на тогавашния правосъден министър Младен Червеняков.
Оттогава обаче въпросът не е поставян с конкретика от БСП.
Ако има оживление през последните две-три години по тази тема, то е заради външен натиск, каза още Иванов. И посочи, че основната причина Европейският съюз да настоява за реформа, е че познава ситуацията у нас - че в България са много високи нивата на организираната корупция.
Терминът "завладяна държава" за България е употребен за първи път от Световната банка
и това е една от причините да се наложи да се въведе механизмът за наблюдение от Европейската комисия, заяви още Иванов. Той припомни, че все пак българските съдии са първите, които признаха, че в съдебната власт има корупционни практики - през декември 2014 г. 27 съдии сигнализираха с писмо до Висшия съдебен съвет. Но съветът, вместо да разследва, се закани да заведе дисциплинарни производства срещу съдии. Наложи се шестима посланици да реагират и да призоват съвета да изслушат съдиите. Едва след това френският посланик в България Ксавие дьо Кабан, посочи конкретен корупционен случай (бел.ред - като каза, че в българската съдебна система има гнили ябълки, визирайки делото за несъстоятелността на фирмата "Белведере").
Христо Иванов
акцентира върху два проблема на българската съдебна власт и прокуратура:
ниската ефективност и трудният достъп до правосъдие за хората в затруднено социално положение.
България харчи над средните нива за Европа за правосъдие, но не получа качество, съответстващо на похарченото. Същевременно у нас има най-много прокурори на глава от населението, без да можем да посочи високи резултати от работата на прокуратурата, каза Иванов.
А за проблема за достъпа до правосъдие Иванов изнесе сравнителни данни за бюджетите, които се отделят за прокуратурата и за правна помощ в различните държави. В Швеция, например, бюджетът за правна помощ е два пъти по-голям от този за обвинението. В България парите за правна помощ са 6 милиона лева, а за прокуратурата - 100 млн. лв. годишно.
Ако човек е беден, той не може да има нормален достъп до правосъдие, какъвто му е гарантиран от Конституцията, заключи Иванов.
Христо Иванов същевременно посочи, че не е само прокуратурата, от която да се търси отговорност, защото ефективността зависи от редица институции, като звена от една верига, но крайният гарант е наказателно-правната система.
В изказването си Велислав Величков, председател на инициатива "Правосъдие за всеки", посочи, в подкрепа на тезата за необходимост от реформа, че за последното десетилетие 100 хиляди досъдебни производства са били прекратени поради изтекла давност.
Тази дискусия е втората, организирана от "Правосъдие за всеки". Миналата година във Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий" се проведе среща разговор със студенти по право.