РАЗЛИКИТЕ между хората пораждат любопитство, интерес, вдъхновение, творчество, страст, любов... но също така и неразбиране, ревност, омраза, вражди, ксенофобия, война...
Ритуалите и омразата, разделящи хората още от времената на племенните общества, резонират във всички творби на Шекспир. Особено злободневна е темата за неспособността на хората да живеят в хармония със своите разлики, а това може да доведе до необратими последствия.
Човечеството като че ли се движи по спиралообразните пътеки, водещи до един и същи край – като че неспособно да се учи от предишните си грешки.
Всеки носи у себе си частица от Ромео, Меркуцио, Хамлет, Жулиета, Виола, Оливия, и даже Малволио. Всички обичат, мразят, съревновават се, печелят и губят битки, смеят се, плачат, мечтаят, строят и разрушават заради разликите, които много често чертаят граници между нациите, расите, лингвистичните структури и всички други системи...
Настоящето носи в себе си наследството на миналото и предоставя на всеки от нас да реши дали да повтори грешките си, или не...
Показвайки нарастващия заряд от опасности, които се крият в неразбирането и отхвърлянето на разликите, лъчът светлина напомня за своето съществуване.
"Хората трудно намират общ език със себе си..."
"Светлината не сияе сред светлина, сияе само в тъмнина. Наздраве за тъмнината!"
"Да бъдеш или не? Туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички?..."
УИЛЯМ ШЕКСПИР (1564 – 1616 г.)
