България ще загуби европари за образование заради свръхконцентрация на власт в ръцете на Кунева (обновена)

На живо
На живо: Протестът на "Боец" пред МВР

България ще загуби европари за образование заради свръхконцентрация на власт в ръцете на Кунева (обновена)

В петък Меглена Кунева обяви, че е направила всичко необходимо наследникът й проф. Николай Денков да започне с успех.
В петък Меглена Кунева обяви, че е направила всичко необходимо наследникът й проф. Николай Денков да започне с успех.
България със сигурност ще загуби пари по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" дори и нередностите, констатирани от одит на Европейската комисия (ЕК), да бъдат отстранени в най-кратки срокове. Причината - заради нарушенията от Брюксел настояват да бъдат направени финансови корекции по проекти, одобрени за финансиране с европейски средства. Това значи, че ЕК ще поеме по-малък процент от средствата за изпълнението на проектите, а българската страна, т.е. държавният бюджет - по-голям.
Към момента от Министерството на образованието и науката (МОН), където се намира Управляващият орган на програмата, не могат да прогнозират в какъв размер ще са загубите, тъй като одитният доклад още не е пристигнал, както и не са започнали преговорите с ЕК. Направената от 26 до 28 октомври 2016 г. проверка е показала нередности в 8 проекта, чиято обща стойност е 180 млн. лв. и се очаква да бъдат засегнати от финансовите корекции. Иначе сключените към момента договори по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" са общо 116, а общата им стойност е 324 млн. лв. Не е изключено Брюксел да поиска финансови корекции и по някои от тях. Това се разбра от думите на служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков, на заместника му Ваня Стойнева и на служебния вицепремиер по еврофондовете Малина Крумова, които днес представиха план за действие за отстраняване на нередностите в управлението на оперативната програма.
Заради нарушенията към момента България не може да иска осребряване на фактурирани разходи по започнати проекти, т.е. междинните плащания по програмата са замразени (бел. авт. - официално от деня на получаването на доклада) и всичко се финансира от държавния бюджет, в т.ч. и европейските стипендии за студенти. Добрият сценарий е страната ни в най-кратки срокове да отстрани нередностите и междинните плащания да бъдат пуснати, т.е. загубените пари да са само заради финансовите корекции. Лошият - ЕК да откаже да плати вече направени разходи и те да останат за сметка на държавата.
Бюджетът на "Наука и образование за интелигентен растеж" е 1.37 млрд. лв., а към момента са сключени договори по три от четири оси. По тях са платени над 39 млн. лв. от държавния бюджет.
"В писмо, което получихме миналата седмица, като основен проблем ЕК посочва липсата на ясно разделени организационни и контролни функции между звеното, което отпуска средства по програмата; звената, които получават пари по проекти, и звеното, което проверява изпълнението на проектите", обясни проф. Денков. Експерти от министерството допълниха, че отпускането и контролът на парите се следи от Управляващия орган в МОН, а част от звената, които получават пари, са дирекции в МОН.
След положителен вътрешен одит Кунева иззела цялото управление на европрограмата
"От 5 юли 2016 г. Меглена Кунева изземва функциите на ръководител на Управляващия орган от Иван Модев. Към този момент е приключил националният одит (бел. авт. - одитиращият орган се намира в Министерството на финансите), който констатира разделението на министър от управляващия орган, т.е. той е положителен, тъй като има разделение на властите. След това Кунева влиза в противоречие с европейския регламент и в следващите почти четири месеца - до 24 октомври м.г., тя по същество съвместява функции, като това съвместяване по същество не е позволено от регламента. Именно през този период България нарушава изискванията на ЕК, както и приетите системи за управление и контрол в страната. Това е ключовият елемент, който води до писмото на ЕК, в което се констатират нарушения. През този период се изпълняват пет големи проекта от МОН, както и има два големи проекта, които са оценявани", обясни проф. Денков. По думите му през този период Кунева издава още няколко заповеди, които премахват разделението на функциите.
Според източници на "Дневник" проверяващите от ЕК са пристигнали в МОН на 24 октомври м.г. - на датата, на която Кунева издава заповед, с която назначава друг ръководител на Управляващия орган. По информация на в. "Капитал" Кунева е била лично в Брюксел, за да опита да отложи оповестяването на резултатите от проверката.
По думите на Малина Крумова екипът на предишния вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев многократно е предупреждавал Кунева за нарушението на регламентите, което прави.
"Ние препоръчвахме да бъде обмислено определяне на ръководител на Управляващия орган на оперативно ниво, който е независим от политическото ръководство на министерството и има ясно формулирани задължения и отговорности", обясни Крумова днес. Резултат обаче нямало. Не е известно дали от екипа на Дончев са предприели други мерки освен предупрежденията.
Служебният образователен министър обяви още, че и предшественикът на Кунева - проф. Тодор Танев направил грешката да застане начело на Управляващия орган за дни, но след препоръка на Томислав Дончев веднага назначил друг ръководител.
Днес Меглена Кунева обяви, че спрени плащания по програмата нямало, както и нямало да има, но не обясни защо е нарушила регламентите на ЕС. Тя съобщи още, че няма да е кандидат за депутат.
По-късно бе припомнено, че Кунева е поела лично управлението на оперативната програма след скандал с проекти за подкрепа на обучението на роми.
Държавна агенция, подчинена на премиера, може да поеме управлението на европрограма
Просветното министерство и екипът на служебния вицепремиер по еврофондовете Малина Крумова са разработили четири варианта за решение на основния проблем - недобро разпределение на функциите при управление на програмата. Първият е Управляващият орган да остане във ведомството, но за него да отговаря отделен зам.-министър. Вторият - в МОН да се обособи отделно звено за изпълнение на проектите, но Управляващият орган да остане в министерството. Третият вариант - Управляващият орган да се извади от МОН, като стане изпълнителна агенция към него. Четвъртият - управлението на оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" да се поеме от държавна агенция, която е директно подчинена на министър-председателя, а МОН - да остане бенефициент по програмата.
От думите на проф. Николай Денков се разбра, че ведомството ще настоява да не се стигне до последния вариант, тъй като реализирането му ще отнеме поне шест месеца, в които може да се генерират по-големи загуби. Крайното решение обаче ще зависи от Брюксел.
"Има и проблеми в екипите за управление на проектите, сред които непрозрачни процедури и неясни критерии за сформирането им, неадекватна организация на работата им, изразяваща се в голям брой експерти, неясно разпределение на места и дублиране на отговорности. Най-вероятните мерки, които ще вземем, са реорганизация на екипите, както и включване на външни експерти в тях", заяви зам.-министърът на образованието и науката Ваня Стойнева. Очаква се тя да поеме ръководенето на Управляващия орган, след като проф. Денков освободи днес или утре сегашния титуляр Цветана Герджикова.
Друг проблем, констатиран от ЕК, са пропуски в контрола и лоша организация по отстраняване и санкциониране на нередности. Заради това ще бъдат допълнени правилата във всички слаби области, които ще бъдат проверени допълнително от Министерството на финансите. Предвиждат се и обучения на служителите.
Европарите за центрове за наука също не са гарантирани
Откритите нередности при одита на ЕК касаят три от четирите оси на оперативната програма - "Образование и учене през целия живот" (бел. авт. - одобрени проекти за 245 млн. лв., платени - 30 млн. лв.), "Образователна среда за активно социално приобщаване" (бел. авт. - одобрени проекти за 74 млн. лв., платени - 8 млн. лв.) и "Техническа помощ" (бел. авт. - платени 1 млн. лв.). Другата ос е "Научни изследвания и технологично развитие", по която в момента текат конкурси за изграждане на четири центъра за върхови постижения и на осем центъра по компетентности на обща стойност над 350 млн. лв.
След сигнали на учени от БАН и Техническия университет-София за нередности по процедурите и след намесата на тогавашния вицепремиер Томислав Дончев, който обяви, че има незаконосъобразни действия от страна на МОН, Меглена Кунева удължи сроковете за кандидатстване до 28 февруари т.г. Тогава от БСП предупредиха, че ще има спирания на средства по програмата.
Днес проф. Николай Денков определи и тази процедура като проблемна, но заяви, че ще я довършат, както е обявена, тъй като в противен случай има "огромни рискове за загуби на средства в края на 2018 г.". Проектите трябва да бъдат оценени от независим международен оценител, който все още не е избран.
"Оценката на проектите за центовете ще бъде извършена по новите, допълнени правила, каквито изисква ЕК, за да не застрашим и тези пари", обясни зам.-министър Ваня Стойнева. Според служебния министър хаосът по тази ос е създаден от именно Цветана Герджикова, която отказала да си подаде оставката.
От думите на проф. Николай Денков се разбра, че ако ЕК не размрази междинните плащания по оперативната програма, държавният бюджет ще трябва да даде авансово пари за стартиране на изграждането на центровете. "На пръв поглед това не е щета, но значи ангажиране за държавен ресурс", обясни служебният министър. На въпрос на "Дневник" дали ще се налагат финансови корекции и върху проектите за центрове за наука, от МОН обясниха, че всичко зависи от одитния доклад, който още не е пристигнал.
Проф. Николай Денков съобщи още, че очаква проблеми по оперативната програма заради това, че към края на м.г. просветното министерство не е изпълнило три от предварителните условия по "Наука и образование за интелигентен растеж". Това също може да доведе до процедура по спиране на плащания. Липсват стратегия за научни изследвания, анализ на научната инфраструктура, както и национална пътна карта за научна инфраструктура, които служебният министър обеща да направи за три месеца.
Има и забавяне на проектите, които изпълнява министерството, информира още проф. Денков.