Властта е там, където е Вучич
След продължилите дълго догадки и медийни спекулации последната дилема е разрешена. Сръбската прогресивна партия (СПП) единодушно реши премиерът Александър Вучич да бъде кандидат на своята партия и на цялата управляваща коалиция на предстоящите президентски избори.
Засега обаче още не е известно какво политическо споразумение е постигнато с действащия президент Томислав Николич. СПП реши да не подкрепи кандидатурата на Николич за втори мандат, защото всички проучвания на общественото мнение показаха, че той няма шанс на втори кръг да победи някой от опозиционните кандидати. Според същите проучвания Александър Вучич има добри шансове да спечели още в първия кръг.
Политологът Душко Радосавлевич казва за "Дойче веле", че за управляващата коалиция е много важно чисто символично да не изгуби тази битка, защото това ще бъде първата крачка към загубата на властта. Затова е важно да издигне най-силния кандидат. В този смисъл изборът не е изненадващ.
Освен това важно е да се удовлетвори и Томислав Николич.
Радосавлевич смята, че действащият сръбски президент едва ли ще се оттегли толкова спокойно, за да пише мемоари и да вари ракия в Байчетина. Той може да бъде сериозен политически противник, защото може например да поиска да му се върне лидерската позиция в СПП, партията, която поднесе на тепсия на Вучич. Или може да поиска да бъде премиер, така че ще бъде интересно да се види как Вучич ще се отблагодари на Томислав Николич. Тези избори са важни точно, защото могат да предизвикат някакви партийни сътресения.
В момента в Сърбия има авторитарна власт и за такава власт загубата на президентските избори би се равнявала на катастрофа, изтъква за "Дойче веле" социологът Йово Бакич. От друга страна, изобщо няма съмнение, че властта ще бъде там, където е Александър Вучич.
В Сърбия по принцип конституцията не се зачита много,
така че дори Вучич да не е в правителството, а да е само лидер на партията, която има най-много депутати, той ще продължи да управлява, точно като Мило Джуканович в Черна гора, казва Бакич.
Най-сериозните противници на Александър Вучич на президентските избори ще бъдат Вук Йеремич, бивш министър на външните работи, Саша Янкович, бивш омбудсман, както и лидерът на радикалите Воислав Шешел.
Душко Радосавлевич смята, че Шешел може да бъде сериозен противник, но на някои други избори, на които Вучич не е кандидат.
Вук Йеремич щеше да бъде много сериозен кандидат,
ако беше кандидат на цялата опозиция, което, както стана ясно, беше невъзможно.
Все пак той щеше да бъде сериозен съперник, ако го нямаше Воислав Шешел, защото тогава привържениците на радикалите биха гласували за него. Така че Йеремич може да се класира на първия кръг чак на четвърто или пето място. А ако сметнем, че Саша Янкович е някой, когото подкрепят гражданите в цяла Сърбия, той може да бъде и най-приятната изненада на тези избори, смята Радосавлевич.
Йово Бакич казва, че ако се сравнят Вук Йеремич и Саша Янкович, Йеремич има предимството, че е по-известен в Сърбия. В условията на медийна блокада, особено на телевизиите с национална честота, това е много важно нещо. А ако сравним Вучич и Йеремич,
козът на Йеремич може да бъде, че във всички случаи е по-уравновесен от Вучич,
има по-голям самоконтрол, както и доста натрупан дипломатически и политически опит.
Душко Радосавлевич смята, че тази теория не е съвсем издържана, и добавя, че Федерика Могерини все пак няма власт да избира президента на Сърбия. Очевидно е само, че чужденците изискват разговорите за Косово да се водят от
най-силните политически личности - в Сърбия това е Вучич, а в Косово - Тачи.
Те и официално би трябвало да имат един и същ ранг, но Западът, както знаем, е гъвкав и прагматичен. Затова хората на Запад искат това да бъде Вучич, а формата тук не е толкова важна, казва политологът.
Сръбската прогресивна партия е на власт близо пет години и нейното управление бе белязано от многобройни афери. Това обаче не навреди ни най-малко на рейтинга на СПП или на Александър Вучич. Въпреки всичко проучванията показват, че той се движи около 50 или над 50%.
Създава се впечатление, че
никакъв скандал или грешна стъпка не могат да засегнат СПП и Вучич.
Йово Бакич смята, че се е стигнало дотук, защото сръбското общество е "разпиляно", тук играят роля и великите сили, а освен това властта е авторитарна и контролира медиите. Затова широката общественост не е достатъчно запозната с различните афери, които се свързват и с Александър Вучич лично, и с неговите най-близки сътрудници, и с неговите коалиционни партньори. Само въпрос на време е кога настроението в Сърбия, което досега е доста благосклонно към Вучич, ще се промени, изтъква социологът.
Душко Радосавлевич също мисли, че аферите в Сърбия за известно време изобщо не достигат до избирателя и това е станало съвсем нормално в условията на многопартийност, но в по-дългосрочен план все пак имат някакво действие. В началото те се "лепват" на отделни хора, но по-късно минават за сметка на цялата партия, на системата на управление и на носителите на властта. А кога ще настъпи този преломен момент - това не може да се предвиди, казва Радосавлевич.
Две неща, поне засега, останаха недоизказани след обявяването на кандидатурата на Вучич: фактът, че казва, че няма да подаде оставка, че ще води кампанията най-вероятно от премиерския си пост и че изглежда не вижда нищо спорно в това, както и фактът, че вече не се говори за предсрочни парламентарни избори.
"Мисля, че са преценили, че все пак е по-добре да държат властта още три години, може би да обявят победа в Косово, а след това да избягат, отколкото сега да рискуват с парламентарни избори, при които са възможни всякакви изненади", казва Радосавлевич./БТА